~𝐅𝐨𝐫𝐛𝐢𝐝𝐝𝐞𝐧 𝐋𝐨𝐯𝐞/ Забранена Любов~

1

Аз съм Ашли, на седемнадесет години и живея в Лос Анджелис.

Бих казала, че водя нормален живот, който харесвам. Разбира се не е перфектен, но не бих могла да се оплача от нищо. Живея до най-добрата си приятелка, справям се добре в училище и след като завърша (което ще бъде скоро), ще отида да следвам в Ню Йорк.

Днес обаче не бях готова какви новини ме очакват вкъщи. Мама беше седнала на дивана, аз до нея, а сестра ми срещу нас. Съобщи ни, че ще се омъжва повторно и скоро ще живеем при тези непознати хора.
Изобщо не ни беше попитала, а на всичкото от горе вече беше намерила купувач за къщата.
Всичко това беше твърде много и ми трябваше време да го осмисля.
Не бях готова да оставя приятелите си, домът си и спомените си.

Бях меко казано ядосана и объркана, затворих се в стаята си, като усещах как очите ми се насълзяваха.
Имах балкон, през който се минаваше от стаята ми и отидох там. Не след дълго сестра ми, Клара ме намери.

Не мога да повярвам, че са отминали четири години от както татко почина.

-Казах и, като ме успокои в прегръдките си.

-Знам, и аз не съм кой знае колко развълнувана за всичкото това, но трябва да разбереш, че и тя заслужава да е щастлива.

-Просто ще се усмихвам и ще се държа добре с кретенът и тъпият му син.

Клара избърши сълзите ми с ръкава на блузата си и ме прегърна отново.

На следващия ден станах рано за училище. Започнах със сутрешната си рутина и след това отидох в кухнята, където ме чакаха за закуска. Не бях яла много. Взех си раницата и ни закараха.

8:00
Влязох в сградата и всички училищни дейности бяха започнали. Не обръщах особено много внимание на учителят. Бях заета с това, да рисувам някакви неща и да слушам музика. Нищо друго не ме интересуваше.

Оплетох се в собствените си мисли и си представях за новият си живот в Ню Йорк и се запитах дали ще бъда щастлива там.

Когато беше време за обяд отидох с приятелите си до един ресторант за бързо хранене, който беше на 10 минути от училището.

Както казах не ядох много и не бях особено гладна. Лизи; единствената ми верна приятелка седеше до мен и хапваше картофи и бургер.

Честно казано само тя ще ми липсва. Цяла сутрин ми говореше колко гадно ще и е без мен и колко ще и липсвам, което ме накара да се почувствам още по-ужасно.