Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 12 След срещата с Деамедея

По-късно вечерта и след срещата с Деамедея, Аристей се върна в още някои ученически спомени. Елир реши, че атмосферата е подходяща за разказване на истории и сама сподели –

– Сега ще ти разкажа приказка да се поддържам във форма, защото аз бях и разказвачка на приказки в Дивата гора. Това беше моята професия за пред хората... А тайната ми професия е бандит... Бил ли си в Сребърната пустиня? – попита тя. Беше една поляна в Дивата гора.

– Не – Беше скептично настроен към тези „приказки" на Елир.

Тя продължи разказа си – очевидно. На моменти той се колебаеше дали е разказ за реално място в Дивата гора с измислени герои и ситуация.

– Това е една поляна в Дивата гора – уточни се тя. – Някога, отдавна, била най-обикновена.

– Разкажи по-добре историята за професията „бандит" – прекъсна я той, сещайки се, че тя беше и Яростен Вихър – правеше ѝ намек, който тя игнорира. Не беше първият такъв, че той знае или е чувал това-онова за тази нейна самоличност на престъпник. Тя се намуси – това беше шегичка в нейната приказка, тя нямаше на предвид да се издаде така...

Та тя продължи за Сребърната пустиня, игнорирайки Арис:

– ...Но после там започнали да се събират сребърните елени. Точно по времето, когато козината им опадва... Сребърните елени са предпочитаните животни за езда на много самодиви – каза Елир. – С годините върху тревата се натрупвали сребърни прах и козина... Мястото се превърнало в голяма Сребърна пустиня. Самодивите и до ден днешен решат елените си там. Като легнеш на земята, все едно си на облак. Понякога се образуват сребърни бури. Прашинките се сипят по теб и те посребряват. Обикновено горските обитатели се стараят да предотвратяват такива бури, защото след това не могат да намерят елените си с дни – напълно се сливат със сребърната околност.