Invisible

CHAPTER 6 "Моят контрол, моите правила, моя собственост си"

- Облечи ги. Днес ще ходиш заедно с мен на училище. - каза спокойно той и облече дрехите си. Адриана кимна леко с глава и започна да облича "дрехите" ,според нея това не бяха дрехи. Огледа се в огледалото и се намръщи. Изглеждаше ужасно. Тези дрехи бяха притиснати към тялото й. Зейн застана до момичето и целуна леко врата й. Погледна към ръцете й. Имаше белези от зарядното. Той се огледа и взе някаква гривна и я сложи на ръката й. Ами другата? Адриана забеляза,че Зейн се чуди какво да сложи на ръката й.

- Ще кажа,че съм се ударила. -усмихна се леко тя. Зейн хвана ръката й и излязоха от къщата. Пред огромната къща беше мотора му. Момчето се качи на мотора и кимна към мястото зад него. Адриана преглътна и бавно се качии. Веднага обви ръцете си около Зейн. Чернокосото момче запали мотора и вече пътуваха за училище през цялото време Адриана не бе отворила очите си. Страхът от това какво ще стане бе огромен.

- Вече може да ме пуснеш. - каза и се засмя. Адрина отвори едното си око и след това другото. Тя бавно слезе от мотора и изчака Зейн. Той последва примера й и слезе. След като вече бе на земята той уви ръката си около кръста на Адриана. Всички погледи бяха върху тях. Всички коментираха как Зейн Малик може да излезе с това момиче. Това толкова ли странно беше. Тя е обикновено момиче. Тя е като всички други тук."Това не е ли момичето от вчера";"Това е Адриана,глупавото момиче"- подобни коментари се срещаха в коридорите на училището. Русото момиче вървеше бавно и свито до чернокосия,който търсеше групата си с приятели. Дрехите с които бе облечена - ужасни и унизителни. Приличаше на някоя от предишните приятелки на Малик. Косата на Адриана се бе разпръснала навсякъде. Тя се опитваше да закрие лицето си,но не успя. Виждаше как всички говориха за нея и Зейн.

 Сочеха я с пръст. Разбира се имаше хора който показваха палци вдигнати нагоре. Но това бяха момчетата от клуба по шах. Малик изведнъж спря и погледна към момичето до него. Усмихна се, и й намигна,блъсна леко тялото й в шкафчето отсреща и положи устни върху нейните. Адриана копнееше за неговите устни. Но не и тук. Зейн сложи ръката си на кръста на момичето и я придърпа към себе си. Езиците им танцуваха страстен танц. Танго. Всеки се бореше за надмощие,но бяха на равно. Зейн захапа леко долната устна на Адриана и се отдръпна леко. Приближи се към ухото й :

- Прави се,че не ти пука. - каза строго и отново хвана ръката й. Отново приказките започнаха, но вече всички разбраха,че Малик  контролира това момиче. Сякаш тя бе кукла на конци. Неговата кукла на конци. Адирана спря пред шкафчето си и извади нужните учебници. Обърна се към Зейн който следеше всяко нейно движение.

- Имам биология. А ти? - попита тя и погледна към краката си. Зейн се замисли за момент и погледна на страни. Видя едно момче от класа му и го попита за часа.

- Математика. - каза безразлично. Адриана тръгна напред,но ръката на Зейн я спря. Тя извърна глава към него и го погледна въпросително. Той се приближи към нея.

- Следващия час имаш физкултура,чакай ме при храста до пейката. Адриана кимна и се сля с учениците. Зейн последва примера й и тръгна към кабинета по математика. Момичето извъртя глава,за да види дали Зейн е зад нея и бързо се върна към входа на училището. С бързи крачки излезе от огромната сграда и започна да тича към вкъщи. Не искаше да остава и минута повече в това училище. Тя стигна къщата си и бързо влезе вътре,заключвайки вратата след себе си. Опря се на нея и се строполи на земята.

Гледната точка на Адриана.

Как може да го обичам толкова,а в същото време да го мразя. Той се държи ужасно с мен. Кара ме да се чувствам като най-голямото нищожество на земята. Като едно нищо. В един момент,когато съм до него се чувствам като момиче което е на седмото небе. Той е толкова перфектен,но и толкова забранен. Той е този който ме унижава. А след минути ме прави кралица. Той е най-хубавото и най-ужасното нещо в моя живот. Защо спа с мен? Защо ме кара да се чувствам така? Толкова омърсена,а и в същото време щастлива. Той е моя наркотик. Нуждая се от него сега. Нуждая се от това да усещам тежкия му парфюм. Нуждая се от това когато усетя ледените му устни да усещам дима на цигари. Трябва да съм до него. Сега!

Гледната точка на Зейн.

Излязох бързо от задушната стая и се отправих към двора на училището.

-Малик!- чух гласа на Адриана и веднага се обърнах. Тя стоеше до вратата на входа на училището. С бавни крачки се приближи и погледна към мен. Защо се държеше така? Държи се мило. Това не е в неин стил. Винаги с мен се е държала ужасно. Определено е намислила нещо! -Аз съжалявам. Прибрах се,без да те попитам. А ти каза,че ти си този който ми казва какво ще правя от сега нататък. Съжалявам. - прошепна тя и започна да си играе с косата си.

- Поне ми каза. Ако не ми беше казала,или не се беше върнала. Знаеш какво щеше да стане. казах през зъби. Тя потрепна за миг и леко кимна с глава. Хванах грубо ръката й и я задърпах към двора на училището, Тя ходеше до мен и гледаше в краката си. Дишането й бе учестено. Сякаш очакваше да я ударя всеки момент.