Invisible

CHAPTER 2 "Самочувствие под нулата"

Неутрална Гледна Точка.

Адриана бавно влезе в училището и чу звънеца който и подсказа,че часа й е започнал. Имаше история. Нямаше да е проблем ако закъснее. Или пропусне часа. Тя се тръгна бавно към женската тоалетна и влезе вътре. Остави чантата си на мивката и бавно пусна водата. Оплакна лицето си и погледна в огледалото. Виждаше малка част от лицето си. Защото другата беше скрита от шапката която носеше. Никой в училището й не я беше виждал без шапка, или не беше виждал колко красива е тя всъщност. Тя свали черната шапка,след това пусна косата си,която беше вързана на една хлабава опашка. Косата й се спусна бавно по гърба й. Тя имаше красиви руси коси.

- "Видях я да влиза в женската тоалетна" - чу се мъжки глас и момичето се стресна. Бързо взе нещата си и влезе в една от кабинките.
След миг се чу отварянето на врата. Сърцето на момичето започна да тупти, по-бързо. Тя затвори очите си и се притисна в едната стената на кабинката.

- Адриана? - чу се гласа на Зейн.
Вратата на кабинката се отвори и пред погледа на момичето се появи Зейн. Усмивката му беше на лицето,той хвана за ръка Адриана и я изкара от кабинката.

- Домашното?- каза той и се облегна на стената,момичето придърпа раницата си и пъхна ръце в нея. След секунди извади тетрадката на Зейн. Погледна го  и плахо му я подаде. Момчето отвори и прегледа страниците и започна да разглежда това което е написала Адриана.

- Много добре,Ади. Изглежда,че може да си добра. - каза той и бръкна в джоба на якето си синя панделка. Адриана посегна към панделката,но момчето бързо отдръпна ръката си настрани.

- Не, не, Ади не съм казал,че ще ти я върна веднага.

- Но ти обеща. - каза момичето и погледна към панделката. Сигурно ще се зачудите защо Адриана иска толкова тази панделка,но тя й беше подарена от брат й който почина преди година,той беше единствения й близък човек. От много време Адриана не общуваше с родителите си, майка й замина когато тя беше малка, а баща й работи някъде, дори тя не знае къде. Единствения човек който й беше останал бе брат й, но сега и него го няма.

Брата на Адриана се самоуби,защото стреса му беше в повече. Проблемите му с дилърите и полицията го съсипваха. Също така му беше трудно да, се грижи за сестра си и затова реши просто да напусне всички.

- Защо толкова искаш тази панделка? - попита Зейн и погледна към момичето.

- Тя, тя е последното нещо което ми подари брат ми преди да умре - каза тя и погледна надолу, никога до сега не беше казвала на никого за това. Тялото на Зейн се напрегна, да той беше ужасен, но знаеше какво е да загубиш близък..Но не можеше да го покаже пред една зубърка като Адриана.

- Така ли? Значи мога да направя така? - каза той и скъса панделката на две. Очите на Адриана се разшириха, вик излезе от устните й,сърцето й се разби.

Бавно се спусна на пода и започна да плаче. Зейн пусна останалото от панделката на земята и бавно се обърна към вратата на тоалетната.

- Кучи син. - промърмори тихо момичето, но беше много тихо и Зейн я чу.

- Какво каза? - попита обръщайки се след това...?