- Знаех си, че ще дойдеш.-зарови глава между рамото и тила ми и вдиша от аромата ми.
- Какво ще стане, ако някой ни хване ?-попитах
- Ще направя всичко възможно, всичкия срам да падне върху моите плещи.-успокои ме- Няма да допусна да опетнят името ти, обещавам.
- Не бива вече да се срещаме в пушалнята.-казах, след като се отделихме един от друг и пристъпихме в хола.- Може някой от учителите, които пуши да ни види.
- Знаеш ли стария кабинет по домашен бит и техника ?-попита
- Да, сега се използва като хранилище.
- Нека утре се срещнем там.
- Не бива, говоря като цяло да спрем със срещите в училище.
- А къде тогава ?-повдитна едната си вежда и улових раздразнението в тона му.- Тук също те е страх да идваш, за обществените места пък да не говорим.
- Знам едно място, на което може да се виждаме на спокойствие. Никой освен приятелите ми не ходи там.-реших да му кажа за колибата, защото в момента не се сещах за друго безопасно място- Но тези дни са прекалено заети и едва ли някой от тях ще се озове по същото време с нас.
- Добре, за мен няма проблем. Стига на теб да ти е комфортно. Хайде да хапнем, приготвил съм вкусна вечеря, от която да си оближеш пръстите.-кимна към кухнята и постави длан на кръста ми, за да ме поведе натам.
Дръпна ми стола, за да седна като примерен джентълмен и чак след това се настани срещу мен.
- Ще останеш да пренощуваш тук, нали ?-попита
- Май няма да мога, съжалявам.-прехапах нервно устни и свех поглед в чинията си.
- Звънни на Рита да те покрие като миналия път.-посъветва, докато ми наливаше вино.
- А с майка ти, какво стана всъщност ?-попитах, търсейки снимката на Рита, за да и пиша да ме покрие пред леля.
- Замина си преди два
дни.-отвърна- Да ти нарежа ли стека ?-предложи помощта си.
- Не, мога и сама.-засмях се- Винаги ли си живял тук ?-попитах
- Преместих се преди девет-десет години заедно със съпругата ми.
Мечтаеше за спокойно градче, отдалечено от трафика. Беше ни хубаво, докато не започнаха проблемите.- сподели
38. Глава
Start from the beginning
