Братя Маджарови 🔞🔞

Каталин- Двадесета глава🔞🔞

-Нищо лошо няма в това да попитам защо ни свързвате с Калина. Разбрахме,че е била важен човек в живота ви...

-И представа нямаш колко.- прекъсна ме Каталин. Изражението му показва едновременно болка и гняв.

-...но какво общо имаме ние..Приличаме на нея или...

-По дяволите,Ева....Стига! - Каталин хвърли чинията си на земята,стряскайки мен и Ния.

-Какъв ти е проблема? Опитвам се да водя някакъв разговор. - извиках аз.

-Разговор ,от който няма да излезе нищо хубаво. - отвори хладилника и взе една бутилка бира,отваряйки я за секунда и отпивайки за още една.

-Е ,добре какво да попитам за да може разговора да тръгне в правилната посока. На колко сте години? Защо точно Италия? С какво се занимават родителите ви? Това по -правилните въпроси ли са? - Каталин отново отпи от бирата,но този път погледа не е отправен към мен ,а към Белаур.

-Тук сме за да работим,а не да се опознаваме. - това заболя и то много. Не се стърпявам. Скачам от стола и хуквам към стълбището,изкачвайки стъпалата по две. Влизам в стаята и първото нещо,което направих е да се преоблека. Обличам дънкови къси панталонки и розов потник. Ния се появи на прага и без да обели и дума ,започна да се преоблича. Сякаш разбра какво смятам да правя.

Прибирам косата си на къса опашка и отварям балконската врата. Не искам и минута повече да бъда в тази къща,затова ще избягаме и ще отидем някъде където ще се разсеем. Далеч от тях. И друг път сме бягали. Знаем откъде ще слезем и по кой път да тръгнем за да не ни забележат.

Вече сме долу и вървим към гаража на татко. Само ние знаем кода на катинара,затова и братята не могат да припарят до там. С Ния сме напълно тихи. Правим това,което правим без да се чуе и звук от нас. Вратата на гаража бавно се отваря. Тя също е безшумна като нас. След малко пред очите ни се появява нашата розова "Звездичка" . Мини купъра,който получихме като подарък за осемнадесетия ни рожден ден. Татко държеше да имаме кола за да пътуваме сами до Университета,но след като започна да наема охранители,тази кола стана излишна в даден момент,както и да продължим с шофьорските курсове. Всичко до което се доберем не остава дълго в ръцете ни.

-Отключена е. - каза Ния,когато отвори вратата. Настанявам се на шофьорското място и докосвам волана. Не съм се качвала от близо четири години и сега ще ми е странно отново да чуя двигателя и да усетя педалите под краката си. Натискам копчето "Start" и след секунда двигателя тихо изръмжа. Давам на задна предавка,завивайки на другата страна за да не ни видят братята. Има заден вход ,който почти не се използва и сега ще минем от там. Пиша паролата на устройството и вратата започна да се отваря. Тя е по-шумна и се надявам да не ни чуят. След нас тя се затваря и веднага натискам копчето за да превключи на скорост и да подам газ. Колата е автоматик и се кара много лесно. Като детска игра е. - Къде отиваме?