Чуроликането на птичките ме събуди.Станах и направих една дълга прозявка, която в същото време ми носе наслада.Разтърках си очите и се огледах.Видях, че нещо в храстите помърдна и пробуди в мен притеснение.Реших да проверя кой се крие там.Когато направих две - три крачки, чух ръмжене.Върнах се назад, но лябопитството ми наделяваше в тази ситуация.Затворих си очите и си казах тихочко:
-Мечка страх....мен не страх.
След това направих няколко бързи крачки и се наведнах над храста.Тогава се чу силен рев на животно и аз реших да бягам, но нещо ме хвана за крака и аз се озовах на земята.Когато станах и си иступах дрехите от тревата, чух зад себе си дрезгав, но в същото време приятен глас.
-Казах ти, че ще те нападне мечка!
Обърнах се и видях доволната усмивка на русокосия младеж.
-Ти си бил...!..аз толкова се уплаших!..-докото изричах думите си се затичах и му скочих на гърба.
Когато му скочих рязко на гърба усетих как тяло му се стегна.След това последва една доволна усмивка, която се изписа на лицето ми.Слязох от гърба му и се усмихнах.Седнах на земята и той след мен.От цялата тази суматоха не бях забелязала, че носеше чанта.
-Е!-казах аз и го погледнах в очите.
-Какво!-каза той и се усмихна.
-Какво ще ядем!-казах аз и се засмяхме.
-Еми....еми!-каза Кристофър и наведна глава.
-Кажи де.-казах аз и се наведох над чантата.
-Ами шоколад и ягоди.-каза той и се засмя.
-Супер дай насам!-казах аз и погледнах към чантата.
Кристофър се усмихна и извади ягодите и шоколада.Аз направих доволна усмивка и го погледнах.
-Случи се нещо! -каза той и ме погледна сякаш искаше да разбере какво си мисля.
