Искам да се скрия от мъжете
в някой ъгъл без врати
към чужди измерения на самотата,
ничия любов да не ме намира,
ничий поглед да не срещам,
ничии ръце да не ме докосват,
на крилете на ничия птица да не летя,
дори да е перушината ѝ бяла,
ничие обещание не искам да чувам,
на ничии лъжи не искам да вярвам,
в ничии очи не искам да се влюбвам.
Светът е толкова безбрежен,
толкова души побира,
че накъдето и да се обърна,
срещам някого и вече е никой,
губя се в океани от хора,
водопади от думи,
реки от вълнения,
които ме опияняват
като чаша абсент
случаен скитник,
уличен бездомник
без всякаква трезвост.
Губя се и ме намираш,
неизбежно искаш да ме имаш
така, както се има
само една заблуда,
с която да се приспиваш нощем
и да се будиш наново приспан,
така, както се има
само една жена,
която да намираш
измежду ласките на скуката,
измежду чаршафите,
измежду другото временно.
Ала аз съм ничия
и ничия ще си остана,
ничия любов да не ме застига,
ничия воля да не ме подчинява,
ничия дързост да не ме променя.
По-ничия съм от вятъра
и от скитника, пиян от абсент,
ничия в самотата си
и неподчинена на всичко онова,
лишено от лудост и пиянство,
от скитническата ми кръв
и от бреговете на Арда.
YOU ARE READING
Птици
PoetryВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
