Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 4

- Да бе, мечтай си- казвам тихо.

- Защо си толкова студена, Аш? Мисля, че ни беше хубаво преди.

- Беше преди шест месеца. Приключихме.

Опитвам се да се отдръпна, но Остин е бързо обвива ръката си около врата ми и се навежда толкова близо до устните ми, но не ги докосва. Това е пред  погледите на всички. Прошепва ми, че съм красива и, че съм му липсвала. Припомня от какви проблеми ме бил извадил и че съм му била задължена.

Напомнянето на това, което преживях свива гърдите ми...Гадина. Ще му дам да се разбере. Извивам се и настъпвам  Фокс с десетсантиметровото си токче с всичка сила. Като си помисля, че едвам не се омъжих за него, но научих навреме що за задник е. Добре, че се осъзнах и развалих годежа.

Гордо вдигам главата си и като пъхвам една къдрица зад едното ухо се отправям към паркинга, оставяйки Остин Фокс да псува. Зад един стогодишен дъб в двора на Колежа, забелязвам лицето на човека, чиято снимка Ози безжалостно разкъса и замръзвам за секунда. Разбира се, той също стана свидетел на сблъсъка ми с оня пуяк. До него е Джей. Познавам този чернокож гигант още от гимназията.Много хубава двойка са с неговата приятелка.

Разменяме си поздрави преди да седна зад волана на колата си. В задното огледало виждам Остин все още да се гърчи от болка. Само не знам дали го боли заради него или заради кадифените обувки на Versace.

****

Не се отправям към къщи, а завивам по River Dr към офиса на татко. Цялостната преработка на дървесината е съпроводена с аромата на борови иглички. Предимно са смърчове и бързорастящи дървета  DOUGLAS. Спомням си как като дете, заедно с майка ми прекараваме доста време да гледаме как нарязват и обработват дървесината. Тя почина преди пет години. Беше заклета пътешественичка и на едно от пътуванията си в Амазония се заразила с някаво заболяване...Така и не се установи какво е...беше бързо. Спомням си как крещеше през нощта, молейки за помощ. Бяхме безсилни. Господи, не искам да си мисля за това.

Влизайки в кабинета, виждам татко пред план за разширяване на бизнеса. От доста време има желание за това. От екипа му искаха някакво ново развитие и тогава му предложих производство за мебели.

- Здрасти- маха ми той.

Приближавам и се здрависвам с единия от бригадирите му- Джошуа, а след това татко получава моята целувка.

- Реших да те посетя.

- Чудесна идея, скъпа. Ще погледнеш ли това, което сме измислили?

- Разбира се- приятно е когато пита за моето мнение, чувствам се умна и делова.

Раздипля тръбата чертежи.

- Ето тук ще е производствения комплекс...А тук готовите изделия ще се покриват с лак. А тук...

Всичко наистина ме очарова, но в един момент се сещам, че съм забравила да взема брат ми от училищетето му. Всъщност ми напомня неговото обаждане.

- Ей, аз съм Лукас-саркастичен е.

- Миранда ни приготвя някакъв "готварски шедьовър", така, че не яжте боклучива храна, докато се прибирате към къщи- смее се татко и ни намигва.

Когато взимам  брат си, му разказвам за изненадата на мащехата ни и той слага два пръста в устата си и блее все едно се гнуси. Смеем се давайки воля на фантазийте си каква ли ще е "здравословната" й храна и така с приповдигнато настроение влизаме у дома.

Обичам Лукас в тези моменти. Ако не беше диагнозата му, щяхме да имаме добри купони. Макар, че не съм сигурна с какво се занимава в последно време. На няколко пъти през нощта не го откривах в леглото му. С момиче ли е свързано? Възможно е. Когато не е нервен и раздразнителен, може да се види красотата на очите му.

Добре, а сега да се опитаме да надживеем "изненадата" на Миранда.