Никога не съм предполагала как нещо такова може да се случи.Никога не съм мислила,че такива неща се случват.Никога не съм вярвала,че такава болка съществува.
Още от малка съм имала амбицията да бъда перфектна.Да съм силна срещу света.Нещата,които научих от родителите си,от частните уроци и от книгите никога нямаше да ме подготвят за това,което щеше да ме сполети,когато влязох в университета.
Като малка исках да бъда кукла.Да живея в голяма розова къща,с розови коли и басейн.Сега разбрах какво е да си „кукла".
Ежедневен стрес, малтретиране и бой.
Не съм единствената и моята история не е най-важната.Определено животът ми не е като на останалите деветнадесет годишни момичета,но вече свикнах с етикета "странна".
Когато влязох през големите врати на сиатълския университет очаквах година пълна с нови запознанства,приятели и партита.Това,което разбрах е,че стипеднията ми не е валидна и че не мога да си тръгна.Нямам право на избор-оставам в Сиатъл и се присъединявам към малка група момичета ,чиято цел е да забавляват по-възрастни мъже.
Ставам жива кукла.
Научих се да сдържам чувствата си и да не показвам слабост пред останалите.Ежедневието да те наричат „курва","боклук" или да ти повтарят че не ставаш за нищо някак успя да създаде здрава стена около емоцийте ми.
Въпреки,че аз чувствам...чувствам болка.
YOU ARE READING
SHADOW -H.S.
Fanfiction-Ще те съсипя!Ще съсипя всяка част от теб!-извика силно срещу мен и ръката му се заби в стената. -Хар...Хари..-не можех да намеря гласа си.Исках,но не можех. -Ще видиш,че живота не е лесен.Никога не е бил.Никога няма да бъде.-продължаваше да крещи и...
