Chapter 7.

1.5K 43 6
                                    

КЕВИН

- Е, скъпа, слушам те. - Роб заби поглед в дъщеря си с топла усмивка. - Искаше да говорим за нещо важно. - отпи от кафето си.

- Искам да спреш да се виждаш с Маделин, моля те. - проговори Стела с умолителен поглед.

Значи, не и пречеше да се чука с мен, но се дразнеше, когато баща и чукаше секретарката си. Лошо момиче.

- Стела, ще те помоля да не се бъркаш в личния ми живот. - отвърна и той, а яростта се изписа върху лицето на дъщеря му.

- Ще я убия, ако не я оставиш. Обещавам ти! - процеди през зъби, а аз я сритах под масата, за да си мери приказките. - Не знаеш на какво съм способна, тате. Май все пак си приличаме. - гневът и си личеше отдалече, а тя го превръщаше в оръжие срещу не когото трябва.

- Внимавай как ми говориш, Стела! - кресна Роб.

- Или какво? - Стела се изправя, удряйки по масата с ръцете си и се наведе към него. - Не можеш да ме нараниш с нищо повече от преди. - добави тихо с присвити очи.

- Какво? - включих се, привличайки вниманието им към себе си.

- Не ти влиза в работата. - отсече Стела, взе си чантата и тръгна към изхода.

Гордостта и ме побъркваше. Това момиче беше способно да подпали всичко с гори ръце без да и мигне окото.

- Какво е станало, Роб? - наистина изгарях да разбера къде беше Стела преди тези 3 години, скрита от света.

- Не ти трябва да знаеш, приятел. Радвай се, че нямаш дъщеря. - въздхна отчаяно и се облегна назад.

По един или друг начин щях да разбера, ако не от него, то или Стела или Рийд щяха да ми кажат.

* * *

СТЕЛА

Писах на Даниел ако иска да се видим в близкия парк. Не ми се разговаряше с Рийд след това, което направи на Бриана. Май нямах особено приятели, на които можех да звънна и да разкажа всички, което ми беше на сърцето.

"До 10 минути съм при теб.

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
My daddy's best friend 🔞Where stories live. Discover now