КЕВИН
- Е, скъпа, слушам те. - Роб заби поглед в дъщеря си с топла усмивка. - Искаше да говорим за нещо важно. - отпи от кафето си.
- Искам да спреш да се виждаш с Маделин, моля те. - проговори Стела с умолителен поглед.
Значи, не и пречеше да се чука с мен, но се дразнеше, когато баща и чукаше секретарката си. Лошо момиче.
- Стела, ще те помоля да не се бъркаш в личния ми живот. - отвърна и той, а яростта се изписа върху лицето на дъщеря му.
- Ще я убия, ако не я оставиш. Обещавам ти! - процеди през зъби, а аз я сритах под масата, за да си мери приказките. - Не знаеш на какво съм способна, тате. Май все пак си приличаме. - гневът и си личеше отдалече, а тя го превръщаше в оръжие срещу не когото трябва.
- Внимавай как ми говориш, Стела! - кресна Роб.
- Или какво? - Стела се изправя, удряйки по масата с ръцете си и се наведе към него. - Не можеш да ме нараниш с нищо повече от преди. - добави тихо с присвити очи.
- Какво? - включих се, привличайки вниманието им към себе си.
- Не ти влиза в работата. - отсече Стела, взе си чантата и тръгна към изхода.
Гордостта и ме побъркваше. Това момиче беше способно да подпали всичко с гори ръце без да и мигне окото.
- Какво е станало, Роб? - наистина изгарях да разбера къде беше Стела преди тези 3 години, скрита от света.
- Не ти трябва да знаеш, приятел. Радвай се, че нямаш дъщеря. - въздхна отчаяно и се облегна назад.
По един или друг начин щях да разбера, ако не от него, то или Стела или Рийд щяха да ми кажат.
* * *
СТЕЛА
Писах на Даниел ако иска да се видим в близкия парк. Не ми се разговаряше с Рийд след това, което направи на Бриана. Май нямах особено приятели, на които можех да звънна и да разкажа всички, което ми беше на сърцето.
"До 10 минути съм при теб.
YOU ARE READING
My daddy's best friend 🔞
RandomТой беше на 36 години, най-красивият мъж, който някога бях виждала. Моята най-голяма слабост. Ерген, с милиони обожателки след себе си. И за мое щастие - най-добрият приятел на баща ми.. Няма прошка за греха да се влюбиш в мъж, който може да е твой...