НЕПРЕДВИДИМ | DD

Двадесета глава

- Радвам се да го чуя. - Били каза като също се засмя.

- Ще изпълните ли някакви песни? - едно момиче ни попита.

- Аз не, защото пях миналата година, но момичето до мен ще пее тази година. - Били каза, слагайки ръката си на рамото ми.

- Това е страхотно! - те казаха доста развълнувано, което ни разсмя.

- Може ли да те попитам един въпрос? - момиче ме попита.

- Разбира се. - казах, усмихвайки ѝ се.

- Ти и Дамиано сте били заедно, нали? Как е усещането да се видите на Грамите? - тя попита, усмихвайки ми се. Ето.. въпросите, които исках да избегна. Били ме погледа притеснено.

- Не мога да кажа, че съм горда. Дамиано и групата му са минали през толкова много откакто ги срещнах, и заслужават успеха, който имат. Мисля, че той се чувства по същия начин тъй като започнах отново да пиша песни след като го срещнах. - казах, опитвайки се да скрия болката, която темата ми допринасяше.

- Това е много сладко. - момичето каза като ми се усмихна.

- Беше хубаво да говорим с вас, момичета, но трябва да тръгваме. - Били каза, ставайки от мястото си. Сигурно е забелязала колко ми е некомфортно.

- Радваме се, че говорихме с вас!

- Обичаме ви!

- Ще гласуваме за вас на Грамите!

Момичетата казаха тези сладки думи и наистина стоплиха сърцето ми. Били сигурно е свикнала с това, но всичко това все още беше ново за мен.

Тръгнахме от масата и видяхме Дамиано и Томас, които влизаха в кафенето. Чудесно, просто чудесно.

Бързо се обърнах към Били, а тя ме погледна успокояващо. За съжаление, Дамиано ме забеляза и щеше да ме заговори, но го спрях.

- Не тук. Не сега. - казах преди да тръгнем с Били.

---------------

- Ноа ми каза, че ти е фенка! - Майли ми каза.

- Наистина ли?! Това е много готино! И аз много харесвам музиката ѝ. - казах, усмихвайки се широко.

- Тя ще откачи, ако чуе това. - тя каза, смеейки се.

- Майли! Хей! - чух много познат глас да я вика и извъртях очите си.

- Дамиано! Здравей! - Майли каза преди да ме погледне.

- Как сте? - той ни попита като седна на стола между нас.

- Добре съм, ами ти? - Майли каза, усмихвайки се.

- Бях добре преди да дойдеш. - казах, усмихвайки му се фалшиво.

- Жалко. - той каза, поглеждайки ме. - И аз съм добре, благодаря, че ме попита, Майли.

- Защо си тук? - попитах, поглеждайки го гневно.

- Не може ли да прекарам време с приятелката ми Майли? - той ме попита. Опитва се да ме ядоса.

- Може, но не и докато аз съм наоколо. - казах, ставайки. - Извинявай, Майли. Ще се видим по-късно? - казах.

- Да, разбира се. Ще ти звънна. - тя каза и аз кимнах.

- Надявам се, че си доволен. - казах, усмихвайки му се фалшиво отново. Той грабна китката ми като се обърнах да си тръгна. Бързо се обърнах и го погледнах ядосано.

- Защо не останеш още малко, Кат? - той ме попита, а аз се доближих до ухото му.

- Не ме наричай по този начин отново. Ти уби Кат.. тя вече не съществува благодарение на теб. - прошепнах му. Усетих пулса му да се забързва, което тотално ме обърка.

- Ще се видим по-късно, Майли! - казах след като се отдръпнах от Дамиано. Погледнах го разочаровано. Каквато и игра се опитва да играе, не ме интересуваше.

---------------

Как някой може да бъде толкова объркващ?! Първо, посветява песен на мен, казвайки ми колко иска да се съберем отново и че е склонен да се бори за любовта ми, а после се държи като пълен задник. Наистина, има някакви проблеми психически. Кара ме да го мразя много лесно.