В предела на истината

Глава 11

-Ее,Никол,ще ми разкажеш ли какво стана?-попитах аз с голямо любопитство.

-Ами всичко се случи доста бързо...Бях сама у нас и корема ми започна да къркори.Отидох до хладилника,но той беше празен.За това се облякох набързо и тръгнах към магазина.През целия път имах чуството,че някой ме следи и точно когато бях пред магазина усетих нечии ръце да ме докосват отзад...Обърнах се и щом  видях мъжете хукнах да тичам.И така те ме гониха чак до тук,но силите не ме издържаха...И ако не беше ти не искам и да си представя какво щеше да се случи...

-Ахам.-кимнах в знак,че съм разбрала-Смяташ ли да казваш на вашите?

-Ами всъщност аз живея сама.Така де,не сама.С по-малката ми сестра.Майка ми и баща ми починаха наскоро.Претърпяха катастрофа.

-Оу,съжелявам.Хм и моите

претърпяха катастрофа на скоро и починаха.И сега живея с леля си.-изглежда и стана неприятно от този разговор,за това побързах да сменя темата.-Както и да е.Предполагам все още си гладна.Искаш ли да отидем да хапнем нещо?

-Съгласна.Хайде за бургери.-каза тя след което облиза устните си.

-Добре-казах леко кикотейки се.

Станахме и тръгнахме към бургерите.През целия път не спряхме да си говорим.Започнах да я чувствам като приятелка,която познавам още от яслата.Тя ми разказа за много неща от личния и живот,аз също.Каза ми че със сестра и са първи приятелки и,че я обича повече от себе си.Спомена и името и-Габриела и годините и-12.Това ми напомни за Мари.Но успях да сдържа сълзите си и опитах да сменя темата.

-Имаш ли приятел?-това бе първото нещо,което ми дойде на ума.

-Оо,да!Обичам го почти колкото сестра си!Кафява коса с златни отенъци на бритона и леко тъмни,сини очи.С две тръпчинки и любимата ми част-мусколите!-като наблегна на последната дума-Той е перфектен!Обичам го толкова много!-разказва ми за него толкова неща,като след сяко изречение казваше,че го обича.Явно наистина много го обичаше.Каза ми и името му-Крис.След толкова много приказки за това колко бил перфектен започнах да и завиждам.

Когато най-накрая стигнахме аз седнах на масите отвън,а тя взе бургери и за двете ни.Докато ядох своя омацах цялата си уста с кетчуп,а също и панталоните си.Но Никол бе толкова прецизна.Държеше бургера със сълфетки,за да не се изцапа и след всяка хапка пребърсваше устата си.Държеше една опъната сълфетка в скута си,сякаш бе кралска особа.Но това не ми направи кой знае какво впечатление...

Почистихме масата си и тръгнахме.Този път бе мой ред да разказвам за живота си.Казах и всичко до най-малката подробност,като пропуснах частта с дневника.Смятах за сега да и спестявам тази подробност.

Изпрати ме до нас,а след това си разменихме телефоните.Казахме си чао,след което тя отново ми благодари.Качих се горе и се излегнах на леглото.Ах,най-после си имах приятелка.А представяте ли си да имам и гадже?Офф какви ги говоря!Трябва да се съсредоточа върху гатанката!Тя няма сама да се реши я!