В предела на истината

Глава 8

Тръпнех в очакване да разбера какво има в дневника.Дали беше някоя магия или заклинание?Понакога бях голяма фантазьорка...Можеше пък да е някоя рецепта или нещо също толкова тъпо.Спирам да гадая,че ако случайно позная няма да е интересно после.

Най-накрая стигнахме!И тъй като знаех,че шофьорът отново няма да приеме парите ми дори не си направих труда да опитам и опитът ми отново да е неуспешен.

Затичах се към вкъщи с всичката си скорост.Отворих входната врата и се запътих към стълбите.

-За къде си се разбързала така и какво носиш със себе си?-попита леля ми,но аз не и обърнах внимание.

Качих се горе и отворих вратата.Настаних се на леглото и подложих дневника на краката си.Разтворих го,но това което видях нямяше нищо общо с очакванията ми.Дневникът беше празен!Но защо и е на сестра ми да ми дава празен дневник?Дали не беше станала някоя грешка?Разлистих дневника от първата до последната страница,като ги оглеждах доста внимателно...Нищо!Само бели листи!Нищо повече.

Реших да разгледам дневника отново.Забелязах интересната му корица,на която беше изобразен някакъв йероглиф.Някак си ми беше познат...Ами да!Та аз имах абсолютно същия на дясното си рамо!Но какво трябваше да означава това?Просто не знаех как да свържа двата края...

След дълго мислене просто реших да допра двата напълно еднакви йероглифа.Нищо не губя.Навих ръкава си и допрях дневника до рамото си.Видях как дневника и рамото ми заблестяха...

Но естествено леля ми трябваше да развали момента.След като нахлу в стаята ми,цялата прекрасна светлина утихна.

-Вечно ли ще ме игнорираш?-попита тя с доста гневен поглед.

-Ами ти само това заслужаваш!-казах аз почти крещейки.

-Абе ей,пикло.Какво си позволяваш ти?

-Единствената пикла тук си ти!

-Внимавай момиченце!Ква е тая книга?Я ми я дай.-след което започна да го дърпа от ръцете ми.

-Пусни го!Това е от сестра ми!-но накрая осъзнах,че може да го скъсам и го пуснах.А и тя нямаше какво толкова да види в него,все пак той беше празен.След като пуснах дневника,леля ми се струполи на земята,тъй като го беше хванала доста силно.

-Ох!

-Опа.-леко се изсмях.

-Но каква е тази глупост?Празна книга?!?

-Това е дневник бе мозък!Хайде сега си ми го върни!

-Хмм,мисля да го задържа...-каза тя с дяволска усмивка.

-Да не си посмяла!

-Оооо да,ще посмея!-засмивайки се доста силно.

Но аз я препънах на излизане с дългага пръчка,която незнайно защо винаги стоеше до леглото ми.Леля тупна на земята,а аз разтворих пръстите и и си взех дневника.Изпъдих я и заключих вратата,като поставих ключа в ключалката.

Отново седнах на леглото си и навих ръкава си.Допрях го до дясното си рамо и светлината отново възтържествува...