-Т-трябва да от-тида до тоалетната! - Промълви разсеяно Джемин, нервно играейки с пръстите на ръцете си.
Кун не го беше видял... Все още.
Без за се бави повече, се изправи припряно и с бързи крачки тръгна на някъде. Очите му шариха паникьосано наоколо, а сърцето му биеше като на заек в гърдите. Напрежението го налегна и в мига, в който съзря тоалетната, се затича натам.
Влезе вътре, като не пропусна да заключи.
-По дяволите. - Изруга тихо той.
Пусна студената вода, мокрейки лицето си, сетне вдиша и издиша дълбоко. Не биваше да се поддава на страха си, трябваше да се мобилизира.
Обаче нямаше да се оправи сам...
Извади телефона си и с треперещи ръце, набра първия номер, на който попаднаха очите му. Долепи го до ухото си и нервно потропваше с пръсти по мивката.
-Хей.
-Юта! - Възкликна той. - Трябва ми помощ!
-Почакай, успокой се и ми кажи какво става.
-Д-Джошуа.
-Какво?
-Мамка му, Юта, довлечете си задниците, защото онзи е тук, за да ме убие!
Нана затвори телефона, пращайки адреса си на японеца.
Трябваше да се научи да се оправя сам...
Понечи да излезе, щом се окопити малко, но мигом се отказа. Отстъпи крачка назад, свъсил вежди. Джошуа искаше информация за Джехюн, което значеше, че не Джемин бе жертвата този път. Отърси глава, отказвайки да гадае желанията на Джошуа сега и отключи, излизайки.
След кратко обикаляне, завари Сиченг на същата маса, гледайки нещо на телефона си. Хвърляше погледи из целия салон, но нямаше нищо подозрително. Хората се хранеха, говореха си и се забавляваха...
-Добре ли си? - По-голямото момче остави телефона си настрана.
Джемин се усмихна фалшиво, сядайки срещу него. Очите му продължаваха да шарят наоколо, трябваше да остане нащрек.
-Ако пожелаеш, можем да си тръгнем още сега.
Нана поклати отрицателно глава, продължавайки да рее уплашен поглед. Сиченг забелязя това и също се огледа наоколо.
-Какво има? - Той повдигна вежда, скръстил ръце пред гърдите си.
Започваше да се изнервя от странното поведение на по-малкия.
-Нека си вървим. - Джемин се изправи като попарен от мястото си.
Хвърли няколко банкноти на масата и пое напред, с бърза крачка.
-Почакай!
УинУин тръгна подире му. Нана намали крачка, явно Джошуа не бе тук.
Ами Кун защо бе тук по-рано? И то с Джошуа?
Щом излязоха от големия ресторант, по-малкото момче си пое дълбоко дъх, а студа пропи в напрегнатото му тяло. Трябваше да изчака Юта и останалите...
-Ще ми обясниш ли какво ти става?! - УинУин неволно бе повишил тон.
-Дай ми десетка. - Джемин напълно го игнорира, като продължи да блуждае с поглед.
-Нямам.
-Тогава ми дай каквото имаш! - Той се тросна, като най-накрая впи очи в него.
По-голямото момче се сепна за миг, сетне кимна. Бързо и незабелязано пъхна някаква спринцовка в джоба на черния му суичър. Джемин в замяна му връчи някакви пари, без да ги брои.
-Сега се махай от тук.
-Защо? Джемин, какво по дяволите, ти става?
-Нищо. - Той махна пренебрежително с ръка, в опит да разположи другия. - Чакам някого.
-Ще почакам с теб.
-Наистина няма нужда. Ще ти звънна.
Сиченг се примири след дълъг спор и пое надолу по вече тъмната улица. Нана се отдръпна от входа на заведението и си запали цигара. Юта и другите трябваше да са вече тук, но той не понечи да звънне отново.
Силния шум на мощен двигател и скърцането на гуми достигна до слуха му и той се огледа наоколо. Само няколко мига по-късно, пред заведението спряха две спортни коли и един голям, черен мерцедес. Джемин се отдъхна и изхвърли ядно фаса от цигарата си на земята.
Джехюн излезе бавно от мерцедеса, заключвайки го.
Погледите им се сляха в едно и сякаш на забавен каданс, Джехюн го подмина, навлизайки в ресторанта.
Юта, Тейонг, Тен и Дойонг излязоха от двете спортни коли, сетне Джемин промълви недоволно.
-Защо сте с него?
Дойонг се засмя звънко и влезе навътре, следван от другите.
-Нима си мислиш, че ще дойдем без него? Знаеш, че е невъзможно.
Джемин извъртя очи, но Дойонг бе прав. Джехюн им бе нещо като шеф, след Джунг-Хо. Той водеше всичко и нямаше как да не бъде там.
-Къде го видя за последно? - Попита тихо Тейонг, следеейки зорко с очи всичко наоколо.
-Преди около десетина минути. Няма да повярвате с кого беше.
-Кого?
-Кун.
Тен и Дойонг се застопориха на място, шока в очите им ясно си пролича.
-Кун, като Кун?
-Колко Куновци познаваш? - Изсъска Джемин. - Трябва да са някъде тук все още.
-Скоро няма да бъдат. - Промълви ядно Тейонг, поемайки след Джехюн.
Всеки от тях се оглеждаше наоколо, но така и не видяха никой от тях двамата. Нито Кун, нито Джошуа и Дже започваше да се изневяра.
Джехюн седна на една от свободните маси, следван от другите.
-Защо седнахме?
-Защото не бива да обикаляме като мухи без глави из целия ресторант. Набиваме се на очи. - Дже взе менюто в ръце, правейки се, че го разглежда. - Сигурен ли си, че не си въобразяваш?
Джемин впи ядосаните си очи в него.
Разходи поглед из тялото му и Джехюн изглеждаше невероятно, както винаги. Скъпия костюм, с който беше, го караше да изглежда още по-елегантен. Личеше си от километри колко много пари притежаваше... Съзря превързаните му ръце и се запита, какво ли се е случило.
-Т-той беше тук!
Млад сервитьор понечи да попита за поръчките им, но Джехюн размаха ръка небрежно, гонейки го. Нана откъсна очи от него, впивайки ги в отсрещната сграда. Напрежението не го напускаше... Още повече, щом не ги откриваха.
Взря очи, мигайки на парцали.
Видя снайперист. Бе на покрива на сградата и очеведно се целеше в тях. Чакаше удобен момент, за да стреля.
-Имаме проблем. - Прошепна тихо той, не откъсвайки очи от фигурата на отсрещната сграда.
-Какъв? - Юта се огледя наоколо, но така и не разбра какво гледа по-малкия.
-Снайперист.
Джехюн въздъхна ядосано, разтривайки слепоочието си. Трябваше да мисли трезво...
-Те искам да отведеш Джемин далеч от тук. Юта, повикай останалите, а Тен ще остане с мен и Дойонг.
Сърцето на Джемин забърза ударите си още повече, кръвта кипеше във вените му. Не искаше да оставя Джехюн сам в това, не и след всичко, което се бе случило между тях.
-Не. Няма да се разделяме. - Заяви ясно той, отказвайки.
Всякакви сценарии минаваха през съзнанието му, всеки по-лош от предишния. Вече знаеше какво иска Джошуа и нямаше да остави Джехюн сам. Не биваше, сърцето не му го позволяваше...
-Слушай и изпълнявай! - Проговори бавно Дже, впивайки тъмните си ириси в Джемин. - Не ми противоречи, нямаш това право.
-За разлика от теб, знам какво иска Джошуа. - Ехидна усмивка се настани на устните му.
-Тейонг, разкарай го от тук. - Изсъска ядно той, реейки очи наоколо.
Трябваше да се размърда, ако не искаше да стане твърде късно.
Манжда с грозде