Юта отвори вратата на хотелската им стая и направи място на корееца да влезе пръв вътре. Другият влезе и се настани на своето легло, поглеждайки към него. Японецът влезе и веднага се насочи към шкафчето, на което седеше телефона, с който щеше да поръча румсървис.
-Ще поръчам, а ти ако искаш влез да си пуснеш един душ.-каза Накамото и се обърна с гръб към русокосото момче.
Взе слушалката на телефона и набра някакъв номер. Зачака малко, докато му вдигнат и когато това стана, той започна да изброява всякакви видове храни от солени до сладки и също различни видове алкохол.
Тейонг пък от своя страна вече си бе взел дрехи и сега се намираше в банята на стаята им. Започна да се съблича и щом бе напълно гол, влезе в душ кабината. Завъртя кранчетата, започвайки да намества водата, така че да не му е твърде гореща, нито твърде студена.
Поостана под струята на водата около двайсетина минути, че и повече, след което спря водата и излезе от душ кабината. Точно от това имаше нужда сега. Душът му се бе отразил много добре и го бе освежил.
Той се доближи до дрехите, които си бе приготвил и започна да си ги облича. Щом бе готов, си взе една кърпа и я наметна на главата си, започвайки да суши мократа си коса. Излезе от банята, тръгна по малкото коридорче и остана доста изненадан от гледката пред него.
Пред него се намираше голяма количка от румсървиса, която бе отрупана с много храна всяка, от която изглеждаща по-вкусно от предходната. Забеляза и няколко шишета с алкохол, които бяха наредени около двете им легла.
-Готов ли си?
Чу се гласа на японеца идващ някъде зад него. Обърна се, поглеждайки към другото момче, което му се усмихваше със своята сияйна усмивка.
-Да.-кимна му той.-Ти къде беше?
-Ами ти се забави доста, а румсървиса дойде изключително бързо, така че нямаше смисъл да седя в стаята. Поради това реши да се разходя малко из хотела.-обясни му Юта, докато минаваше покрай него и след това се настани на леглото си.-Доста ми хареса хотела. Сигурно и следващият път ще отседна тук, като идвам.
Те седна на своето легло и се обърна, така че да е с лице към другото момче. Погледна го тъжно, не казвайки нищо.
Беше му гадно, че червенокосият не поддържаше добри отношения със семейството си. Едва виждаше майка си, баща му бе пълен гадняр, сестра му явно бе твърде затворена в себе си и явно не обичаше да прекарва времето си с другите хора, а братята му бяха единствените, с които можеше да говори и да споделя.
Макар той самият да не бе израснал в добри условия на живот и не бе получавал достатъчно внимание от своите родители, не смяташе че е по-зле от другия. Според него всичките грижи, които бе получил през годините от покойната си майка и баща си, който заради него и брат му се бе превърнал в работохолик, бяха много повече от тези, които японеца бе получил някога.
-Добре ли си?-реши се да го попита той.
Червенокосото момче вдигна погледа си, насочвайки се към него, като го гледаше изненадано. За него въпросът на другия бе изненадващ и объркващ. Не разбираше защо изведнъж другия го бе попитал.
-Добре. Но защо питаш?-той се излегна назад, прекъсвайки очният им контакт.-Как така изведнъж реши да ме попиташ как съм?
-Защото ми изглеждаш тъжен.-призна си Те.-Имам чувството, че никак не ти стана приятно от срещата с роднините ти днес.
Тейонг не получил отговор, което го накара да се почувства гадно. Май не биваше да подхваща тази тема. Трябваше да разсее малко другият от мисли за семейството му, а не да го кара да си мисли за тях. От това си решение му идваше да се удари силно по главата.
-Прав си.-отговори след време японецът, изненадвайки го.-Тъжно ми стана когато сестра ми не пожела да прекара време с мен. Но и не ми харесва държанието на баща ми към мен.
-Юта, аз...
-Спокойно, Тейонг. Не искам да се притесняваш за мен и проблемите ми със семейството.-отвърна му червенокосият, изправяйки се изведнъж.-За мен ти имаш по-големи проблеми, от колкото аз. Може да се каже, че целият ти живот минава в грижи за брат ти и това как неговото детство да бъде нормално.-той му се усмихна.-Като човек, който също е по-голям брат на някого, знам как се чувстваш. Разбирам те, че искаш на всяка цена той да бъде щастлив, но всъщност ти самият не успяваш да си щастлив, като винаги слагаш него пред своите желания.
-Какво? Това не е та...
-Така е, Тейонг. Забелязва се.-не го остави да се доизкаже Накамото.-Наистина ти се възхищавам за това, че успяваш винаги да си изряден в училище и в същото време да вършиш толкова много неща за малкото си братче. Като човек, който никога не би успял дори да си се представи на твоето място, те намирам за изключително уникален и невероятен човек, но ти трябва почивка.-той се наведе и взе една от бутилките с уиски, след което стана и се намести до другия.-Нека направим тази вечер най-страхотният ден в живота ти. Нека пием до сутринта!-възкликна, докато се смееше.
Чувайки думите му, русокосият също се засмя с него. Не бе подозирал дори, че Юта би могъл да се държи по подобен начин с него, особено като се има в предвид, че до преди няколко дни едва го поглеждаше. Но явно се бяха сближили доста за тези няколко дни.
-Да пием, Тейонг!-Юта му подаде чаша пълна до горе с уиски и кола.-Да пием за скапаните ни животи и странните семейства!
Русокосото момче се засмя и взе чашата от него, след което двамата отпиха едновременно от течността в чашите си, поглъщайки изгарящия алкохол примесен с газираната напитка. След като двамата пресушеха чашите си, след още няколко глътки, те си направиха още от този си бъркоч.
И така чашите се празнеха, както и бутилките. Двамата наистина бяха решили да се напиват и то здравата. Комбинацията между уиски и кола не бе единствената, която те опитаха, след нея последва уиски с мента, джин с тоник, коняк с кола и още куп измислени коктейли направени по идеи на червенокосият японец, които колкото и да бяха гадни на вкус или гнусни, двамата успяваха да ги изпият.
-Ха, знаеш ли...-започна да говори Юта.-Последното, което изпихме...-той направи кратка пауза, вглеждайки се в декоративното растение, което се намираше в единия край на стаята, опитвайки се да събере мислите си.-Не б-беше чак толкова...з-зле.
Кореецът, който в момента бе легнал на пода и прегръщаше по някаква причина една празна бутилка от джин, се надигна леко, успявайки по чудо да се изправи в седнало положение. Той присви очи към него, опитвайки се да го фокусира и щом успя кимна, макар да не бе чул как му бе казал другия.
-Знаеш ли...май не хап-хапнахме нищо.-отново заговори Накамото и погледна надолу към другото момче.-Е-ела тук...горе да...да хап-хапнем.
Тейонг отново кимна, като бе чул само това да седне до него. Той се надигна рязко, при което му се зави бързо свят и за негово щастие тупна на леглото, падайки по гръб.
Юта извърна глава към него, взирайки се в тялото му. След малко той също се просна назад до него.
-Спи ми се.-измънка тихо Те, затваряйки очите си.
-Не сме яли.
-Не съм гладен.
Накамото отново се изправи, клатушкайки се. Протегна едната си ръка към количката, но понеже погледът му бе замъглен и му се виеше свят, не успя да хване нищо от нея. Измънка нещо, примирявайки се с факта, че няма да може да яде и отново се обърна към полузаспалото момче.
Замъгленият му поглед мина по цялото му тяло, спирайки се върху устните му. Загледа се в тях в продължение на няколко минути, след което без да му мисли много обкрачи другия, навеждайки се и сливайки устните си с неговите.
Кореецът разтвори бавно очите си, щом усети чуждите устни върху своите, които се движеха лежерно. Той изобщо не се съпротиви, даже напротив. Сложи едната си ръка на тила на другия, а с другата обхождаше цялото му тяло. Естествено му отвърна и даже задълбочи целувката.
Японецът пък от своя страна се амбицира и започна да се отърква в тялото му, успявайки да възбуди и двамата. Неговите ръце се вкопчиха в косата на другия, скубейки го от време навреме.
°•°•°•°•°•°•°•°
Какво смятате, че ще се случи в следващата глава? 😄
Дано ви е харесала главата!
❤️❤️❤️