В помещението бе тихо, Джехюн обмисляше плана си за действие. Бе в стаята си за тренировки и ядно махаше бинта от ръцете си. Отново не бе спал, дори за час, през цялата нощ. Всячески игнорираше психическата и физическата умора, не биваше да се разсейва.
Отпи солидна глътка от студената вода и напусна помещението с бързи крачки. Навлезе в стаята си и бързо си подбра дрехи. Облече тесни черни дънки, широка тъмно лилава тениска, а златното кръстче висеше красиво на врата му. Разроши косата си и взе оръжие и пари.
Другите вече бяха отпред, а той се усети твърде разтревожен. Вдиша дълбоко и излезе от къщата си, като заключи. Качи се в ферарито си, трябваше му бърза и лека кола, ако нещо се объркаше. Разтри ръце една в друга, сетне запали двигателя и потегли с мръсна газ.
Хвърли вял поглед в огледалото за задно виждане, за да е сигурен, че другите са зад него, сетне върна очите си на пътя. Трите автомобила бяха плътно зад него, което го успокои за миг.
Не бе сам, но точно така се чувстваше...
Разтърси глава, прогонвайки натрапчивите си мисли. Трябваше да остане съсредоточен, бе твърде рисковано да мисли за Джемин.
Премина на червево и ловко заобиколи колите, идващи отстрани. Само колата на Йонгхо бе зад него, което го напрегна, но не отдаде внимание на това. Скоро щяха да пристигнат на дестинацията си.
Клаксони и недоволни писъци се чуваха наоколо, но както винаги, той игнорира това. Спря рязко на няколко метра от голямата сграда, на пръв поглед изглежда бе някаква фирма. Това не го интересуваше, затова взе черната маска от жабката, слагайки я ловко на лицето си. Само част от очите му бяха на показ, както и устните му.
Увери се, че оръжието му е в него, сетне напусна автомобила.
-Всички ли са готови? - Джехюн се спря на място, оглеждайки ги обстойно.
-Да. - Заяви уверено Юта.
Другите кимнаха положително и той закрачи напред. За последно си позволи да помисли за Джемин, сетне вдиша дълбоко въздух и нахлу в сградата. Държеше здраво пистолета в ръцете си, сетне тежкия му глас раздра тишината.
-Всички на пода, с ръце на тила! - За да бъде сигурен, че ще го послушат, стреля няколко пъти в произволни посоки.
Хората се разпищяха, едни побягнаха накъдето им видеха очите, водени от уплаха, други легнаха на земята, плачейки. Дже се оглада наоколо, установявайки, че това бе банка. Баща му ясно му бе обяснил кого да търси, но охраната не се забави.
Няколко едри мъже застанаха на пътя им. Минхюнг застреля единия мъж, без да се замисля, миг по-късно кръвта се стичаше обилно от главата му.
-Ще повикам полиция! - Извика младо момиче, взимайки телефона в ръка.
Тейонг тръгна с бързи крачки към нея, а Юта се зае с един от охранителите. Писаци на ужас се чуваха от всяка страна, но те бяха свикнали. Те изтръгна грубо телефона от ръцете ѝ, сетне заговори.
-Долу, на земята! - Гласът му бе силен и строг, което накара момичето да изпълни.
Джехюн тръгна напред, следван от Джони, Марк и Тен. Останалите останаха по местата си, наблюдавайки хората наоколо. Изкачи стълбите до втория етаж на бегом, ушите му пищяха, а пулса му бе ускорен. Игнорира всичко странично и зърна номера на кабинета, който му трябваше.
Натисна металната дръжка на вратата, но установи, че бе заключена. Огледа се наоколо, но не видя никого. Въздъхна недоволно, мразеше някой да обърква плановете му... Изкърти вратата от пантите ѝ, а тя се строполи звучно на земята.
Вътре зърна възрастен мъж, жена и малко дете, на което не обърна внимание. Джони и Марк бяха до него, а Тен остана отвън, оглеждайки си хаотично наоколо.
-Я виж ти, какво си имаме тук?! Семейство безполезни идиоти. - Той се засмя звънко, играейки си с пистолета в ръката си.
Жената инстинктивно скри малкото дете зад гърба си.
-Щ-ще ви д-дам вси-ичките пари на б-банката. Кълна се! Не н-ни нараня-явайте. - Мъжа с треперещи ръце отвори шкафчето до бюрото си, ядно взимайки парите.
Хвърли ги към тях, дишането му бе учестено.
-О не, ние не сме тук за парите, чичка. - Промълви бавно Марк, взимайки някаква диплома закачена на стената.
-Е, нямам цял ден, тъй че. - Дже насочи пистолета към мъжа, но жената реагира бързо и плахия ѝ глас се разпростря из помещението.
-Татко не е направил нищо нередно!
Джехюн я изгледа изпод вежди, все още държеше оръжието си към възрастния мъж.
-Нима? - Той се засмя. - Откъде си толкова сигурна?
-А-аз...
Гръмкия смях на Йонгхо и Дже я накара да млъкне.
-Ако не искаш да умреш, се разкарай! - Проговори нервно Тен, гледайки сценката отстрани.
Нямаха време за губене... И то никакво.
-Той не е виновен за нищо! - Тя не отстъпваше, макар че сърцето и бе напът да изскочи от гърдите ѝ.
Стреса бе пропълзял в нея, не знаеше какво прави.
-Тогава кой краде от парите на баща ми? - Извика ядно Джехюн. - Кой прави мръсни зделки зад гърба му?! Може би, малкото изчазие зад теб е виновно, хм?
Тя понечи да говори, но Джони стреля в близост до нея, а куршума се разби в стъклената витрина, някъде зад нея. Ушите ѝ запищяха и тя загуби равновесие за миг, а малкото дете заплака с глас. Звука на чупещите си стъкла, кънтеше в ушите ѝ.
-Не! Не ги наранявайте.
Дже направи няколко крачки напред, а ехидна усмивка се настани на лицето му. Мъжа срещу него видимо потръпна, лицето му пребледня, а тялото му остана сковано. Джехюн премахна светкавично маската от лицето си, игнорирайки протестите на приятелите си.
-Запомни тези очи, тази усмивка и това лице, защото ще е последното нещо, което ще видиш. - Той свали очи надолу, виждайки малка табелка с името му. - Джонг Сан.
Той поклати глава, сетне звука на изстрел пропи в пространството. Джонг Сан се задави, а тялото му се раздруса неудържимо, сетне се строполи немощно на земята.
-Не! Не! Не! З-защо го правите?! - Непознатото момиче изпадна в истерия, викайки колкото глас имаше.
Малкото дете се бе скрило зад фотьойла, но силния му плач все още се чуваше.
Джехюн постави черната маска обратно на лицето си, сетне впи безчувствените си очи в нея. Изглеждаше му позната, но не искаше да мисли затова. Нямаха време, а работата им тук, бе свършена.
Момичето викаше ли викаше, сълзите се стичаха обилно надолу по бузите ѝ. Емоциите бушуваха в нея, но това въобще не ги трогна. Дже щракна с пръсти, сетне се отправи към изхода на кабинета, оставяйки всичко зад себе си.
Усети силин удар в гърба си, после усети липсата на пистолета в ръката си. Обърна се светкавично, срещайки зачервеното лице на момичето. Тя насочи оръжието към него, ръцете ѝ трепереха неудържимо, всеки момент щеше да изпусне пистолета.
Джехюн потъна в смях, сетне едва промълви.
-С-сериозно, моя пистолет? - Смеха му продължаваше, което накара момичето да свъси недоволно вежди. - И какво ще сториш?
Минхюнг и Тен насочиха оръжията си срещу нея, готови да стрелят, но Дже им направи знак да не предприемат никакви действия.
-Не го държиш правилно. - Той продължи да се смее.
-Щ-ще те у-убия!
Той единствено се засмя още повече, сетне ѝ обърна гръб, продължавайки по пътя си. Обаче тя наистината не се отказваше... Настигна го и се опита да премахне маската от лицето му, защото от някъде познаваше този глас, това поведение, това тяло... Бе сигурна, че го е виждала някъде.
Джехюн ядно стисна китката ѝ и тя изпусна пистолета. Той се приближи към нея, деляха ги някакви нищожни милиметри.
-Какво си позволявяш?
Гласа му прати тръпки по цялото ѝ тяло, дъха им се сливаше.
-Д-Джехюн?
отчайвам се от себе си 😩