04.05.2020 г. 20:35
04.05.2020 г. 20:58
На моето вдъхновение
Чувам как капките нежно в прозореца се удрят.
Кой ли търсят?
Дали не искат и те да си отмъстят,
или просто новите клюки с мен да разменят?
Гръмотевици падат,
същевременно толкова много страдат.
Защо ли плачат?
Не искат ли при мен да останат?
Чувам как капките по прозореца ми чукат,
виждам как нежно от небето се спускат.
Дали и те се влюбват?
Дали и те себе си така загубват?
Мракът в стаята ми ме обгръща,
така злостно сърцето ми прегръща.
В какво ли ме превръща?
Губя се из мисълта, за теб.
Бурята ритмично си потропва,
а душата ми грохва,
като една ранена сова,
изпълнителна с отрова.
Навсякъде виждам твоето отражение,
не ми дава то смирение.
Точно като едно призрачно видение.
Ах, това мое безчестие.
И ето ме тук, стихове пиша,
таз буца в гърлото не ми дава да дишам,
усещам горещи сълзи по бузите се стичат,
както капките на дъжда.
И таз буря, прекрасна,
бурята в сърцето ми отразява,
умът ми поразява.
След нея душата ми се усмирява.