Лиам- Здравей! Мислех,че днес няма да идваш.- каза щом влезе в кабинета ми.
Джулиа- По-добре тук, отколкото сама в къщи. Така ще бъда заета с работа и няма да мисля, затова че допреди няколко часа бях на гроба на майка ми, която не помня. Макар,че живея с леля ми и Раян, понякога се чувствам много самотна.
Лиам- Защото не си свикнала на такъв живот. Преди да се върнеш тук си живяла по друг начин, обичала си да пътуваш, не си се застоявала на едно място повече от месец, а сега от две години си тук.
Джулиа- Дори не си спомням къде съм била и къде не.
Лиам- Разказвала си ми за Париж, Флоренция, Сицилия, Мадрид и други места. Беше ми казала,че искаш да посетиш всеки остров.
Джулиа- Звучи много хубаво.
Лиам- И може да бъде стига да поискаш. Аз също обичам да пътувам. Преди се занимавах с фотография, бил съм къде ли не. Защо не заминем заедно? Може да обиколим всеки остров с яхтата ми.
Джулиа- Благодаря ти за предложението, ако ме беше питал преди месец може би щях да приема, но сега не мога. С Джейми отново сме заедно.
Лиам- Заедно сте? Предупредих те да стоиш далеч от него, а ти му позволи отново да влезе в живота ти и да си игре с теб. За него ти винаги си била просто кукла на конци, с която да се забавлява.
Джулиа- За какво говориш?
Лиам- Джейми има мания за величие. Всичко което поиска го получава, теб също. Винаги се е държал с теб като с вещ.
Джулиа- Това не е вярно. Джейми е влюбен в мен. Излез от кабинета ми!
...
Не знаех дали да вярвам на думите на Лиам, все пак не си спомнях нищо и не знаех каква е истината. Обещах на Джейми да му дам шанс и да му вярвам, но той все още си оставаше непознат за мен. Късно вечерта ми звънна. Говорихме с видео за да можем да се виждаме. Разбира се той разбра,че нещо не е наред.
Джейми- Какво ти е? Знам,че си тъжна заради годишнината от смъртта на майка ти, но има и нещо друго, нали?
Джулиа- Ако ти кажа ще се ядосаш. Нека говорим щом се върнеш.
Джейми- Ще говорим сега! Кажи ми какво се е случило!
Джулиа- Говорих с Лиам, казах му,че с теб отново сме заедно. Той се ядоса и ми наговори разни неща за теб.
Джейми- Какви неща? Какво ти е казал?
Джулиа- Че правя грешка с теб. Винаги си получавал, това което искаш и тогава си успял да ме спечелиш и сега също. Държал си се с мен като с вещ и прочие. Обещах ти да ти дам шанс и да ти вярвам, затова думите му нямат значение.
Джейми- И все пак имаш съмнения дали е казал истината или го е направил, защото е влюбен в теб и не иска да си с мен.
Джулиа- Не искам да вярвам, че си се държал с мен,като с твое притежание. Не мисля, че съм те обичала толкова,че да ти позволявам да се държиш с мен, като с рубиня.
Джейми- Няма да те лъжа. Имаше моменти, в които наистина исках да правиш, това което ти казвам, но ти винаги си била много своенравна. Ти ме промени.
Джулиа- Тоест Лиам не ме е излъгал?
Джейми- Не е, но дори и да съм се държал грубо с теб, то е било за твое добро.
Джулиа- За мое добро? Как по-точно грубото отношение е било за мое добро? Нали си ме обичал, нали си бил много влюбен в мен, тогава защо си бил груб с мен?
Джейми- Така се налагаше. Бях ти казал,че и двамата направихме много грешки, това беше една от тях. Обеща да ми вярваш, но ако имаш съмнения в искренността ми ще те разбера. Винаги съм искал само да те предпазя. Има много неща,които не знаеш, но те останаха в миналото, затова не смятам за нужно да ти разказвам.
Джулиа- А аз не знам на какво мога да вярвам. Искам да ти се доверя, но ти криеш много неща от мен.
Джейми- Всичко остана в миналото. Ако някой ден си спомниш ще ти разкажа всичко. Не искам да те обърквам допълнително.
Джулиа- Обещай ми никога повече да не ме лъжеш, за каквото и да е било.
Джейми- На всеки въпрос, на всяко съмнение ще получаваш отговор. Истината и само истината.
..
На следващия ден..
Тъкмо излизах от вкъщи, когато Лиам дойде.
Лиам- Здравей, извинявам се за вчера, не знам какво ме прехвана! Нека отидем някъде за да поговорим.
Джулиа- За какво да говорим? Какво ще ми кажеш? Още нещо за Джейми за да ме накарш да го оставя?
Лиам- Ще говорим като приятели. Няма да чуеш нищо лошо за Джейми, обещавам! Нека говорим другаде, Раян е тук, да не говорим пред детето.- каза и погледах към градината,където Раян си играеше. Не исках той да слуша как се караме, затова се съгласих. Качих се в колата и тръгнахме, но така и не разбрах къде отиваме. Отдалечавахме се от града.
Джулиа- Къде отиваме?
Лиам- Скоро ще разбереш...