А извитите обрати просто продължават да се усукват. Има толкова много за историята на нашата злощастна двойка - техните мрачни минали, постоянните призраци - и скоростта, с която се разплита, е вълнуваща. В същото време, колкото повече научаваме, толкова повече се страхувам за героите и тяхното благополучие.
ЕПИЗОД 6: „Тайната на синята брада"
Кан-тае влиза в прокълнатия замък и открива, че Санг-тае е излязъл пиян на диван. Той покрива Санг-тае с якето си и след това се отправя нагоре към балкона на спалнята, където чака Луна-млада. Той се присъединява към нея и първото нещо, което казва, е: „Откога знаеш кой съм?"
Той мисли за всички моменти, които тя й намекна, например, когато спомена, че той е израснал добре. Но в крайна сметка, казва той, той смята, че е известен от първия път, когато я погледна в очите. Фактът, че той крие това, я разстройва и той й напомня за казаното преди, че иска да я забрави, защото избяга.
Той отваря само сега, за да се затвори правилно. Затова той се обръща към нея и макар да не иска да го чуе, й изказва искрена благодарност за спасяването му и извинение за бягането. Той никога не й е казал, което вероятно е причината той никога да не я преодолее. И какво, пита тя, той вече няма чувства към нея?
За Кан-тае чувствата му нямат значение; той вече има пълни ръце с брат си. Луна-млада го пита защо той също не може да се грижи за нея и той отговаря: „Не искам вече да бъда някой, който се нуждае от другите." Той дебне, отново надолу по стълбите, а тя гони след него, заплашвайки да го убие, ако той си тръгне.
Луна-млада се приплъзва на крачка, но Кан-тае успява да я хване, дори й вика, че едва не се е наранила. Това е зареден момент, който скоро се прекъсва, когато във фоайето се появи развълнуван Sang-tae. Санг-тае казва на Кан-тае, че сега е илюстратор на живо, показвайки му договора, който му е дала Луната.
Луна-млад хвърля поглед на Канг-Тае, който казва, че сега те имам. Санг-тае започва да се кара, че ще живее тук и, като се разочарова, Кан-тае крещи, че това не е техният дом и разкъсва договора на две. Санг-тае е ужасен, Кан-тае съсипва това, което му е, и той избухва, хвърляйки Кан-тае през вратата, на земята.
Санг-тае бие Кан-тае с юмруци и крещи: „Не съм твой! Аз принадлежа на себе си! " а Кан-тае може да лежи само там, закриляйки лицето му. Луна влиза младо, поставя ръка на Санг-тае и го призовава да влезе вътре, и той къса надолу.
Санг-тае се връща вътре, оставяйки Кан-тае на земята да изглежда уплашен и разбит в същото време. Пресичайки ръцете си, Луна-млада казва на Канг-Тае: „Брат ти те изостави. Сега е ваш ред да изберете. Ще го изоставите или ще го оставите да ви заключи през целия си живот? "
Емоционално изтощен, Канг-тае се измъква сам от замъка. Изпада в спомен, развълнуван да покаже новия си колан по таекуондо. Майка му обаче беше бясна, защото докато Кан-тае беше на таекуондо, Санг-тае беше пребит на път за вкъщи. Кан-тае взе няколко попадения от мама, докато той просто не го загуби.
"Моята работа не е да се грижа за Санг-Тае", възкликна Кан-тае, изненадвайки мама. „Не принадлежа на Санг-Тае! Аз принадлежа на себе си! " Мама слабо го отблъсна назад, дръзнайки го да каже това отново. А Кан-тае извика, че желае брат му просто да умре, пуснал колана си и избяга.
Мама падна на колене, а Санг-тае грабна колана и тръгна след Кан-тае. Едва когато Кан-тае стигна до снежно поле (и много познато замръзнало езеро), той спря да признае Санг-тае. След като се охлади, той се усмихна на брат си и след това хвърли играчката си динозавър, като започна игра на улов.
Те се спускаха през снега, смеейки се свободно, без да знаят, че имат публика, която гледа отдалеч - Луна-млада. И Луна-млада се усмихна, докато едно дълго хвърляне изпрати динозавъра и Санг-тае върху тънък слой лед. Санг-та падна през ледената вода и изкрещя Кан-тае, за да го спаси.
Но Кан-тае беше замръзнал на мястото си, разкъсан между това да помогне на брат си и да го остави да се удави. Взел бързо решение, той се обърна и хукна, само за да спре няколко метра. От неговото място Муун-Янг каза: „Просто тръгвай. Остави го."
С друго бързо решение Кан-тае се завтече и скочи във водата, за да помогне на Санг-тае. Но след като Санг-тае излезе навън, той се измъкна (може би дезориентиран?) И остави Кан-тае да се бори сам.
Това беше, когато Луна млада взе цвете и скубе венчелистчетата, питайки дали тя трябва да помогне на Кан-тае или не. Интересното беше последното венчелистче да й каже да не го спасява, но всички знаем, че така или иначе го направи.
Сега у дома, Кан-тае разколебава какво е останало от скъсания договор. Най-отдолу, в почерка на Санг-тае, се казва, че Луна-млада е да му плаща с къмпинг кола, вместо с пари, защото има малък брат, който мрази да се движи. И затрупан от вина, Кан-тае избухна в сълзи.
Назад в имението Санг-та също изглежда виновен, но Луна-млад му казва да не се притеснява - Кан-тае няма да го изостави.
На следващата сутрин Кан-тае се посещава от майката на Джо-ри, която с изненада научава, че братята се бият. Мама обаче е в екстаз, че Санг-тае получи възможност да бъде илюстратор. Тя може да каже, че на Канг-тае му е неприятно, затова тя взима ръката му в нейната и му казва, че не бива да се тревожи повече.
„Време е да оставите [Санг-тае] да прави каквото иска", казва майката на Джо-ри. „Не трябва да спирате хората да правят каквото искат или да харесват някого." Той пуска това потъване и ужас в начина, по който гледа надолу към ръцете им.
По-късно следобед Sang-in и Seung-jae почукват на вратата на Moon-Young (носейки PPL лакомства), и те се объркват, когато Sang-tae надникне и веднага удари вратата върху тях. Заседнали баржи и се сблъсква с Луна, изискваща да знае какво прави тук хенгът на болногледача.
Луна-млада разкрива плановете си да работи и живее със Санг-тае, а Санг-ин почти губи ума си. Той й казва, че едва може да се грижи за себе си, а тя просто се усмихва. „Имам си щифт, така че не се притеснявайте", казва тя и кима към вратата. Всички те се обръщат да видят Канг-тае, носещ багажа му.
След като Кан-тае и Луната-млади са сами, той я сяда, за да премине при някои условия. Едното, Sang-tae ще прекара делничните дни тук и уикендите в апартамента. Второ, Кан-тае ще върне Санг-тае втората, която иска да напусне. И три, Луна-млада трябва да уважава Санг-тае.
Луна млади обещава да го направи, но знаейки обещания не означава нищо за нея, Кан-тае пита как той може да й се довери. "Ще го запазя", уверява го тя. "Защото това е обещание, което ви дадох."
След това виждаме как майката на Джо-ри се ругае, че е изпратила Кан-тае. До по-късно тя не е разбрала, че писателят, с когото той и брат му работи, е млад Луна. И сега, Джо-ри и Джа-со са разстроени, че Канг-Тае е в „злите" лунни млади млади.
Докато обикаля имението, Санг-тае разкрива факта, че момчетата са се преместили 18 пъти, а Луна-млада пита защо. Но преди Санг-тае да спомене за пеперудите, Кан-тае го отрязва и им предлага да отидат да видят спалнята си.
Луна-млада ги отвежда в стаята си от детството и те са изумени, че имат действително легло. Леглото е прашно, както и всичко останало не е почистено в продължение на две десетилетия, но Санг-тае е щастлив. И ако Санг-тае е щастлив, това е и Канг-Тае.
Междувременно в ОК болница директорът О и търпеливият Пил-Вонг, които са най-сладките приятели, се промъкват до килера за консумативи за нощния си чат. Но Пил-Вонг признава, че тази вечер е потресен - докато излизаше от квартирата си, съквартирантът Го Да-хван седна в леглото и плачевно попита къде отива.
Санг-та се скита из тъмните зали на имението, търсейки банята, когато вратата към мазето бавно се отваря. Той се движи да слиза надолу, но ръка протегна ръка и го спира. Той вдига поглед към Луната-млада и тя пита дали той знае историята на Синята брада.
„Някога граф със синя брада живееше сам в огромен замък. Той беше много заможен, но всички го избягваха от страх заради синята му брада. Но един ден в замъка дойде бедна жена и каза, че иска да бъде негова булка. Залята от радост, Синята брада извади всички бижута и съкровище от всяка стая и ги подари на жена си. Имаше обаче едно изключение - стаята в мазето. Той я предупреди никога да не влиза в тази стая.
Разказването продължава, че в крайна сметка съпругата влезе в мазето, а във флашбек виждаме млада Луна-млада, която отключва собственото си мазе. Докато съпругата намери труповете на предишните съпруги на Синята брада, Луна-млада намери трупа на майка си.
След като Санг-тае се завръща в стаята си, той преразказва приказката на Кан-тае и пита защо всички се страхуват от Синята брада. Канг-Тае казва, че това е било, защото той е бил различен и Санг-та се чуди: „Различно ли е нещо, от което да се страхуваме?"
Въпреки че това може да е така, Кан-тае казва на Sang-tae да не се притеснява - Bluebeard със сигурност ще намери този специален човек, който няма да се страхува от него и който ще му каже, че е добре да бъде различен. Стоейки пред стаята си, Луна млади се усмихва да чуе това.
На следващия ден Джо-ри все още се ядосва и проклина буря, докато кара майка си да работи. Мама й казва да просто се забие в нея, вместо в движение, и докато Джо-ри не го казва на глас, тя желае да може да свърже устните на мама заедно. Е, по дяволите.
В болницата, директорът О се опитва да получи отговор от Go Dae-hwan, без резултат. Медсестра Парк се опитва вместо това и Дей-Хван най-накрая говори: „Тя е... толкова хубава. Тя прилича на ангел. " Медсестра Парк пита кого има предвид и той отговаря: „Майка на луна-млада".
По-късно режисьорът О и Паркът на медицинската сестра обсъждат как Да-хван не е готов отново да се изправи срещу Луна-млад. Режисьор О се интересува от инцидента с задушаване, мислейки, че може би е възможно Да-хван да е заблуден и да вижда Луна млада като някой друг.
Когато Луната-млада се събужда, тя се изненадва, когато вижда, че братята са започнали да чистят мястото и дори са донесли хранителни стоки. Тя гледа как Канг-Тае поставя масата, сякаш гледката й е чужда, и казва, че иска допълнителен ориз. Той пропуква усмивка и се задължава. Cuuuute.
Връщане в ОК, пациентът Юн-джа се обажда по телефона с дъщеря си и иска да я настрои с красивия Канг-тае. Зад гърба си другите пациенти се оплакват на медицинските сестри, че Юн-Джа винаги взема назаем неща и настоява богата й дъщеря да плати за това по-късно.
Скоро Луна-млад и братята пристигат в болницата и тръгват по отделни пътища за работа. Докато Санг-тае поставя финал на стенописа си, режисьорът О идва и съзнателно коментира, че няма пеперуди. Санг-тае крещи, че пеперудите не могат да дойдат тук.
Другаде, докато Луна-млада чака да започне нейният клас, тя чувства, че някой се взира в нея. Тя улавя фигура и я проследява назад, докато не се изправи лице в лице с Юн-джа. Кан-тае, който търсеше Луна, вижда ги, но остава скрит, усещайки напрежението.
"Защо си изненадан?" Пита Юн-джа Луна-млада. „Забравихте ли ме вече? Мама е. " И с тази една дума, кръвта на Луна-млада изглежда студена. Юн-джа се обижда, че не я разпознава, дори да направи няколко пластични операции. Лунна млада започва да пита дали наистина е тя, дали наистина се е върнала.
Тогава Юн-джа го пита защо се държи толкова странно след завръщането си от своя „концерт". Лунна млада се тресе от гняв, осъзнавайки, че тази жена я е сбъркала с някой друг. Изглежда така, сякаш е на път да я удари, което е намесата на Кан-тае да се намеси. Кан-та води водачите на Юн-джа и поглежда към Луна млада със загриженост.
След като е дал на Юн-я лекарствата си, Кан-та научава от Парка на медицинската сестра, че Юн-я страда от халюцинации. Тя вярва, че тя е съпруга на богат мъж, а в действителност тя е самотна майка, която загуби дъщеря си в автомобилна катастрофа.
В клас Moon-Young не слуша своите ученици, докато четат техните истории. Всичко, което чува, е фразата „Това е мама", която играе отново и отново в главата си. Мърмори гласът да е тих, но той става само по-силен. Става толкова силно, че тя трябва да вика, за да спре, впоследствие плаши пациентите.
Sang-in и Seung-jae се спират, като искат да говорят с Кан-тае и да уредят нещата веднъж завинаги. Санг-ин усеща, че Кан-тае краде мястото си като десницата на Луната-млад, затова му заповядва да се измъкне от имението веднага. Странно отбранително, Канг-Тай отговаря с „Не искам".
По време на обяд Кан-тае се присъединява към Санг-Тае, Джо-ри и майката на Джо-ри да ядат. Отначало той оглежда стаята за Луна-млад, а след това започва да изнася своето придвижване към Джо-ри. Джо-ри се усмихва и казва, че вече знае. Тя моли Санг-тае за копие на книгата му, когато излезе, но Санг-та й казва, че трябва да плати за това. Групата се смее, което е, когато Луната-млада минава до прозореца отвън и ги вижда.
Лунна млада наблюдава Канг-Тае с мъдрост, докато Юн-джа се появи и започне да разбунва, че „онази сестра" съблазнява мъжа си. Лунна млада се опитва да се отдалечи, но Юн-джа продължава да настоява, че тя ще се погрижи за това като майка си. "Моля те!" Лунни млади викове. „Моля, спрете да казвате думата„ мамо ". Тя категорично заявява, че майка й е мъртва и описва как тялото й е било открито с детайли.
Думите на Луна-млад задействат Юн-джа да види проблясъци от смъртта на истинската й дъщеря и тя припада от шок. Сълза пада по лицето на Луната, но изражението й е толкова силно, колкото някога, когато минава покрай Юн-Джа и си тръгва.
Лунна млада остава в леглото през останалата част от нощта, игнорирайки Канг-Тае, когато той се опитва да я провери. Канг-Тае се връща към срещата си с Юн-джа, нейния истински страх, когато я попита дали наистина е майка й.
След това се нарязваме на Луна-млада, влизайки в скандалното мазе. Тя се взира в онова, което е останало от петна от кръв на пода, а след това в портрета на майка си (която, разбира се, няма да видим!). Накрая тя се спира на суетата и вади четка за коса - преход към мама, която мие косата на млада Луна-млад.
Лунна млада пита майка си защо Синята брада е убила съпругите му, а мама се усмихва, като казва, че не са го слушали. Мама заповядва на Луна-млада винаги да я слуша, а Луна-млада послушно се съгласява. Мама пие косата на Луна-млад и крещи: „Тогава защо го доведохте тук ?!"
Луна-млада се събужда от съня си (или тя?), За да види отново плаващия призрак, който витае над нея. Призракът заплашва да убие скъпоценния си принц, а Луната-млади капризи, заседнала в парализа на съня. За щастие, Кан-та я чува да плаче от стаята му и влиза да се втурва вътре.
Кан-тае се опитва да успокои Луната-млада надолу, но тя сега крещи, казва му да тича, да се измъкне. Тя казва това, но въпреки това се хваща за ризата му за скъп живот. Затова той решава да изслуша действията й вместо това, като я държи отблизо и казва: „Добре, няма да отида." И тъй като нейният плач престава, той взема другата й ръка в своята.
Епилог.
Ние получаваме мълчалив филм за историята на Синята брада, със Санг-Тае като титулярния герой, Луна-млада като съпруга, която се опитва да убие, и Канг-Тае като огорчен миньон, който се опитва да я спаси. Синята брада в крайна сметка убива съпругата, добавяйки обезглавената й глава към колекцията му, а гърбавият мъж плаче в отчаяние.
(Уверете се, че продължавате да следите за веселите петна!)
КОМЕНТАРИ
Добре, добре, добре, обичам драмата. Няма смисъл да го отричате. Прави всичко, което искам, само повече и по-добре. Лунна млада и Кан-тае продължават да ме изненадват, показвайки постепенно развитие на характера, като все още остават верни на кои са. Това е малко по-постепенно от страна на Луната-млада, което се очаква, но Канг-тае ... казвам ви, нещо се променя в него.
На първо място, Канг-Тае каза, че му е писнало да бъде този човек, човекът, който се грижи за всички - колко сърцераздиращо е това? След години се грижи за неговия хенг и почти жертва собственото си щастие, той просто иска да бъде свободен. Но в края на деня, хенгът му не го задържа. Дори Луната-млада не го задържа. Самият той е. Той казва, че не иска Луната-млада да го кара да се тревожи за нея, когато той не може да се притесни. Независимо дали е тъжна, ядосана е или защото може да се нарани. Той се движи, тъй като показва, че чувствата му към нея не са изгубени, но също така донякъде смущаващи. Искам да кажа, загрижеността му е почти като рефлекс, като майка му го бие в него.
След това, обратната връзка, където получихме цялата история за това как Луна-млад спаси Канг-Тае. (Аха, обичам, че тя избра да го спаси, дори когато цветните венчелистчета отидоха срещу него.) За да бъда честен, не можах да повярвам - Канг-Тае получи възможността да загуби брат си, най-големия си товар и той почти го взе. Почти решението му да го остави зад себе си трябва да бъде най-голямото му съжаление, точно до бягането от Луна-млада. Сцената беше трудна за гледане, не само защото това, което направи, беше ужасно, а защото беше толкова много човешко. Виждахме човек в най-лошия им момент, в момент на слабост, след като беше изтласкан до техните граници. И не мога да не се замисля дали Санг-та е разбрал какво се е случило и дали го е държал срещу него.
Кан-тае бидейки Канг-Тае, той не би могъл да изостави Санг-тае, дори ако искаше. Той има твърде много любов да даде, което е най-голямата му слабост, както и най-голямата му сила. Всъщност той има толкова много, докато Луната-млада няма такава и това ме кара да искам да ги сплотя. Слава богу, Луна-млада получи истинския Канг-Тае, вместо да мечтае Канг-Тае този епизод, защото уау, майка й е буквален кошмар. Все още не е ясно какво се е случило с майката и какво се случва с нея в момента. И докато аз имам своите теории, удовлетворяващо е просто да гледам как се развиват тези сюжетни линии. Просто искам да прекарвам повече време с тези герои. Вижте вътре в мозъка им, живейте вътре в сърцата си, всичко.