След години, когато е далеч от дома, нашата писателка се завръща, за да извлече мъжа, който се промъкна през пръстите й. И въпреки че тя няма проблем да се сблъска с него, това е съвсем различна история с призраците от нейното минало. Тежък момент е и за двете водещи, тъй като осъзнават, че страхът им може да ги изяде повече, отколкото си мислеха.
ЕПИЗОД 3: „Спяща вещица"
Луна-млада се събира отново с Кан-тае в болница ОК, казвайки му, че дойде, защото му липсва. На стълбището зад тях Джо-ри ги вижда заедно и получава притеснен вид на лицето си.
Двойката излиза навън, за да говори, а Луна-млада стои малко твърде близо за комфорта на Канг-Тае. "Просто съм изумена", казва тя. "Израснахте добре." Той пита дали тя го познава и тя просто казва, че би искала да го опознае по-добре. Незабавен, той след това пита какво иска, като знае, че ще напусне само щом го получи.
Тя се усмихва и отговаря, че го иска. Той е хубав и когато види нещо хубаво, като обувки или дрехи, трябва да го има. Тя ще направи всичко, независимо дали трябва да плати, да го открадне или да го вземе със сила. Преди Кан-тае да успее да отговори (не че би могъл, след такава линия), Nurse Park нарича Moon-young вътре.
Луна млада се среща с директора на болницата OH JI-WANG (Ким Чанг-Уан), който иска да я настигне при състоянието на баща си. Режисьор О е много стрелба, казва, че психичните разстройства, придружени от мозъчни тумори, се лекуват много по-трудно и че симптомите на баща й са особено лоши. Медсестра Парк се опитва да намаже думите си, но това не е излишно, тъй като Луната-млада показва нулева грижа.
Директор Ох представя терапевтичната програма на болницата, която се състои от много различни класове - всички с изключение на литературата. Надяваше се, че Луна-млада ще идва да преподава два пъти седмично, може би дори да прекарва време с баща си. В стаята на пациентите, когато Кан-тае слага Go Dae-hwan в леглото, друг пациент споменава, че хубавата дъщеря на Dae-hwan пристигна. Kang-tae включва тази информация, както и белезите от ръцете на Dae-hwan.
По-късно Кан-тае се променя в съблекалнята, когато Луна-млади баржи във всички усмивки и всички очи на своя абс. Канг-тае изтласква Младата Луна от стаята, когато Джоо-ри минава покрай тях и ги вижда отново заедно.
След като момичетата са сами, Джо-ри пита каква връзка има Луна-млад с Кан-тае. „Това е нещо, което никога не разбрах", казва Луна-млад. „Как можете да определите връзка само с една дума?" Това е връзка, която е била много близка до смъртта, това ги е накарало да се изненадват един друг, но ще бъде клише, за да се обади на цялата тази съдба.
До излизането на Кан-тае с смяната му, Луна-млада го чака в колата си. Тя го хареса да влезе, за да могат да вечерят заедно и раздразнена, той казва, че тя няма да се справи толкова лесно с него. Това е добре с нея; тя казва, че ако играе трудно, за да се получи, ще бъде по-забавно. Но засега тя решава да го остави на мира.
Пада нощта и виждаме, че Луна млада кара по криволичеща пътека. Поглежда към огледалото си за обратно виждане, стреснато, когато вижда жена на задната седалка. Но когато погледне назад, там няма никой. Тя се уплаши за пореден път, когато едва не улучи елен, а тя ... има пищящ мач с нея, за да изчезне. Pfft.
Кан-тае и Джо-ри се сблъскват помежду си в квартала си и по време на разходката си към дома Джоори споменава, че тя е мислила, че той ще яде вечеря с Луна-млад. Кан-тае я уверява, че те не са толкова близки и че предпочита да прекарва единственото си хранене извън работа с брат си.
Междувременно Луна-млада най-накрая стига до своята дестинация - сега тъмното, мърляво имение, в което някога е живяла. Чуваме как Санг-ин разказва, докато той говори със Сенг-дже в кабинета си, че бащата на Луна-млад е построил имението за да отпразнува рождението си и в средата на гората, за да може майка й да пише.
Луна-млада влиза в имението и почти сякаш вдъхва обратно в живота. Тя намира старата си спалня и се спуска върху покритото си легло, като мърмори, че гладува. Преход към Канг-Тае, Санг-Тае, Джа-со, Джо-ри и майката на Джо-Ри (Ким Ми-кюнг), ядещи самгюпсал на покрива на тяхната жилищна сграда.
Майката на Джо-ри свети, щастлива да има трима младежи в нейната сграда, които осигуряват наем. Изглежда особено щастлива, че има Кан-тае, което му дава допълнителен ориз. Здравейте, мама си е избрала зет.
Назад в имението, Луна-млада замръзва в леглото и точно зад нея виждаме, че някой (или нещо) е написал „Добре дошли" на прозореца. Глас разказва историята на „Спящата красавица", принцеса, прокълната да спи дълги години. И докато гласът продължава, воднисти отпечатъци водят нагоре по стълбището към стаята на Луна-млад.
Лунните млади ритници се събуждат и се озовава да се взира в плаваща фигура точно над нея. "Тази приказка", казва жената, "ви казва, че никога не можете да избягате от съдбата си." Луната-млада е замръзнала на мястото си, сълзите й стискат очи, докато жената се приближава и се приближава, скоро ляга точно до нея.
"Целувката на принца." Жената гали лицето на Луна-младо. - Предполагам, че може да наруши проклятието. Но не приемайте надеждите си твърде големи. Защото ще убия този принц. " След това Луна-млада вижда по-младото си аз, гледайки се в езеро, докато същата тази жена потъва и моли за нея да я спаси.
Този път лунните млади ритници се събуждат истински, разтърсени от мечтата й. Тя започва да ридае, когато чуе различен глас зад гърба си - Канг-тае. Тя си го представя как му облича лицето и й казва да не плаче, карайки я да се усмихва. Но в действителност виждаме, че тя се успокоява, като прави метода на прегръдката на пеперудата сама.
На следващата сутрин Санг-ин се обажда на Луната-млада, за да измисли някакъв игрови план срещу скандала си. Луна-млада му казва да използва баща си като извинение, да каже, че тя трябва да се пенсионира, за да се грижи за него. А Санг-ин е точно на борда, мислейки, че това ще накара феновете й да искат тя да се върне.
В болница OK се проверява нов VIP пациент (камео от, eeee, Kwak Dong-yeon!). Квон Джи-до е син на сътрудник и изглежда, че вече е доста приятелски настроен с директора Ох и Медсестра Парк. Явно той има маниакален синдром и идва всяка пролет поради епизодите си.
Скоро Gi-do се съблича в стаята си, показвайки се пред камерата, а добри господарю, барът, който го покрива. Той се запознава добре с Kang-tae, разкривайки какво го е накарало да затрудни този път - харчи 20 милиона спечелени в нощен клуб и бяга на улицата, да, гол. И виждаме цялото изпитание в забавни детайли.
Jae-soo получава новия си ресторант, място за пицария, където има и Sang-tae карикатури за рисуване за клиенти. Санг-тае се притеснява, че Кан-тае ще се побърка, тъй като го лъжат, че Санг-та ще ходи на училище. Но Дже-со му напомня, че му трябват парите.
Лун-млад провежда първия си клас по литература в ОК, с Канг-Тае и друг възпитател, който следи. Тя пита пациентите какво е приказка, като уволнява мъж, който отговаря „аз се омъжа за IU" (хаха). Тя е сериозна, тя казва, че това е „жестока фантазия, която илюстрира парадоксално бруталността и насилието на този свят."
Освен това една приказка не е нещо, което дава надежди и мечти на хората, а стимулант, който ги кара да се изправят пред реалността. Щом се събудят от мечтите си и видят живота такъв, какъвто е, ще бъдат щастливи. Лунна млада се усмихва на Кан-тае, който я гледа невярващо.
В стаята за почивка Джо-ри научава от парк „Медсестра", че Луна-млада е тук, за да остане. Медсестра Парк може да каже, че Луна-млада не се интересува по-малко от баща си, така че тя предполага, че режисьор О е бил прав, мислейки, че е само тук, защото иска нещо.
Нарязан на Луна, млад погледна каза нещо, Кан-тае. След час е и Канг-Тае я пита дали наистина вярва в казаното от приказките. Тя го прави и тя смята, че той трябва да приеме, че не е удовлетворен; тя може да види желание в очите му.
Когато Канг-Тае тръгва, Луна-млад отбелязва, че му е студено, когато снощи е бил топъл с нея. Той се обръща назад, за да попита какво говори тя, и тя обяснява, че е мечтала той да я задържи. Тя весело го възстановява и признава, че е възбудена.
Те са в основното фоайе, затова Канг-тае й казва да понижи гласа си. Но тогава тя силно пита: „Искате ли да спите с мен?" Той я изтласква оттам възможно най-бързо - това вече е почти рефлекс, - но всички вече са чули.
Вече сама, Канг-Тае се изправя на Луната до стената и й напомня, че няма време за нейните игри. И какво ще каже, ако той имаше време, той щеше да си играе? Тя предлага той да спре да живее скучен живот и да започне да се забавлява; тя знае, че иска.
Той щрака, че тя не го познава, и тя го нарича лицемер. Той се отдръпва, сякаш тя го плесна и тя се чуди защо той изглежда толкова наранен от думата. В крайна сметка всеки може да бъде лицемер, да живее с омраза и да не признава за това. Тя го оставя с това, отправяйки се обратно в залата.
Усмивката на Луна-млада изчезва, когато забелязва баща си в инвалидна количка напред. Баща й извика от страх, спечелвайки внимание на медицинската сестра, но Луната-млада тръгва оттук без втори поглед.
Санг-та идва, за да се срещне с Канг-Тае, но той се разминава, когато хвърли поглед на млади, които се разминават с Луна. Преди да успее да я настигне, Кан-тае го намира и го води обратно вътре за сесия с директора О.
В началото Санг-тае се изнервя около режисьора О, но той се разхлабва, когато го попита за играчката си динозавър. Режисьор О заведе го и Кан-тае до огромна празна стена до стълбището и го моли да създаде стенопис от гледката на болницата.
Кан-тае не е толкова сигурен в това, но директорът О настоява: „Това е моето предписание за него." За тяхна изненада Санг-тае е повече от щастлив да го направи, стига да е платил, разбира се. Хи.
Същата вечер, у дома, Кан-тае вижда Санг-тае да прибира малко пари в секретна кутия. Той пита за какво спестява неговия хюнг, а Санг-та му показва сгъната реклама за къмпинг кола.
Санг-тае казва, че с къмпинг кола няма да се налага да се движат всяка година. Те няма да се притесняват за пеперудата или за това, че хазяят притеснява Кан-тае. Подтиснат от настроението, Кан-тае го прегръща и го успокоява: „Нямам нужда от къща, кола или пари. Всичко, от което се нуждая, сте вие, наистина. Ти си ми всичко."
На следващия ден болногледачите поклащат глава, виждайки бащата на събирателя на Gi-do по телевизията, който обещава на публиката да се отърве от психиатричните болници. Говорейки за кого, Gi-do прави голямо бягство от втория, който никой не гледа.
Gi-do стига до паркинга, когато колата на Moon-Young спира пред него. Gi-do движи подписа си - мига я - което не я фазира нито едно. Като знае, че Канг-тае трябва да е на път, тя кани Ги-до да отиде на джойстик.
Докато Джо-ри кара Канг-тае на работа, те се обаждат, че Джи-до избяга и Лун-млад го заведе. Виждат колата на Луна-млада да се движи към тях, Ги-до, магаре по покрива. Кан-тае накара Джо-ри да спре колата й и той излезе насред улицата, като си направи бариера. Ack!
Канг-тае крещи, че Луната-млада спира, както и Джи-до, след като осъзнава, че Луната-млада ускорява. Тя тича към него, усмихва се с намерение и след това удря почивките. Колата спира на няколко метра от него и той дори не трепва. Жоо-ри обаче пада на земята, наричайки Луна-млада луда.
Лунна млада се търкаля през прозореца си и казва на Кан-тае: „Не бягаш. Или да ме избягва. Впечатлен съм." Тя го призовава да влезе и да се присъедини към тях, но той просто вика на нея, за да излезе. Чуди се защо той винаги се тревожи за нея, а разочарован, той казва, че тя го кара да се тревожи.
Към това тя посочва, че той би могъл да я игнорира. Сякаш го изкушава, тя отново удря газта и мащабира. Той взема колата на Джо-ри и гони след тях, чак до града. Те правят доста бъркотия, вкарвайки полицията на опашката си и разрушавайки пазар на открито.
Минавайки предизборната кампания на Асамблема Квон, Ги-до отново се качва на люка и предупреждава хората да не гласуват за баща му. И (независимо дали това е умишлено или не), Moon-Young спира колата в центъра на кампанията и им предлага да се забавляват тук. Без колебание Gi-do спринтира за сцената.
Gi-do съобщава на всички, че е най-малкият син на Асамблеята на Квон и психично болния в семейството, а баща му се разпада в шок. Най-накрая се появява Kang-Tae, прегазва, но спира кратко, тъй като речта на Gi-do става емоционална:
„Бях единственият глупав в семейството си. Но това не е моя вина. Току-що се родих малко тъп. [Татко] ме удари, защото не получих добри оценки, той погледна надолу към мен, защото не можах да разбера правилно, той ме заключи за създаване на проблеми. Искам да кажа, аз също съм негово дете. Но той се отнасяше с мен като с невидимост. Просто исках вниманието му.
Очите на Gi-do се изпълват със сълзи през цялото това време, но той се ухилва отново и вика, че е полудял истински. Мъжете на баща му бързат на сцената, за да го хванат, и той тръпне, докато ги избягва.
Кан-тае е толкова пленен от гледката, че едва забелязва Луна-млада да се приближава до него и да стои до него. Той се представя като Gi-do, усмихнат ухо до ухо и скача наоколо без грижи по света.
Лун-млад разбива транса си, казвайки, че Gi-do сигурно се забавлява. А Кан-тае тихо се чуди дали той просто трябва да се предаде и да се забавлява с нея. Тя се обръща към него, гледайки изненадана, а след това бавно се усмихва.
Епилог.
Преди, когато видяхме спомена на Ги-до да бъде изгонен от нощния клуб, той всъщност тичаше из болницата, като възстановяваше всичко. Кан-тае го следеше и гледаше със сладка усмивка, докато Джи-до обяви на пациентите, че „напитките" са върху него.
След това Gi-do се отправи във фитнеса, на бягащата пътека, за да „избяга" от мъжете на баща си. В крайна сметка скочи надолу, вълнението изтича от лицето му, когато заключи, че се озова тук, в болницата. Виждайки как духът на Ги-до намалява толкова бързо, лицето на Канг-Тае също падна.
КОМЕНТАРИ
Добре, ако сега плача, само в Епизод 3 съм обречен. След цветния вход на Gi-do, не очаквах драмата да се обърне и да го направи емоционален. Но предполагам, че би трябвало да знам, че това е Kwak Dong-yon, който винаги можеше да ме накара да се смея и да плача в рамките на същите пет минути. Честно казано, аз се колебаех изцяло да се наслаждавам на хумора на драмата, който беше изненадващо постоянен. Притеснявах се, че комедията ще се подиграе на героите с психични заболявания, ще ги превърне в стереотипи и с облекчение виждам, че това не е така. Дъгата за търпеливия господин Ким от премиерата падна за мен като плоска, но дъгата на Ги-ду удари точно там, където боли. Начинът, по който е редактирано поведението му, беше забавен (баровете, всички, баровете), но след като чу речта му, действията му изглеждат тъжни. Това го направи по-малко характер и повече човек - човек, който имаше проблеми и искаше да бъде приет независимо.
Все още сме в началото, но наистина ще ми хареса, ако драмата продължи напред с терапията. Мисля, че вече вървим по този маршрут и това е чудесно, но не искам драмата просто да натопи краката си и да излезе - искам това дълбоко гмуркане. Терапията може да бъде изненадваща за хората с всички различни видове и на всички различни нива на тревоги и страхове и травми. Всеки може да се възползва от това, дори и единствената причина да има с кого да разговаряте. Но ако някой се нуждае от терапия, има тази стигма, че има нещо нередно с тях. Което, добре, нека бъде истинско, никой не е перфектен, както изтъкна Луната млада. Не мисля, че Кан-Тай вярва, че е перфектен, но мисля, че се държи добре, когато не е (рол кредити). Това е разбираемо, тъй като в млада възраст той трябваше да поеме ролята на родител, но не може просто да пренебрегне собственото си психично здраве.
Лунна млада има екстремен начин на мислене (наистина екстремен начин на всичко), но тя е права, като казва, че бутилирането на нещата може да разболее хората. Кан-тае е силна личност и силните хора могат да се счупят. Те могат да пуснат свободни, могат да се оплачат. Прочетох коментар в последната резюме, казвайки, че нашата двойка наистина е перфектното съвпадение и наистина ми хареса обяснението. То казва, че Луната-млада може да помогне на Канг-Тае да загуби контрол и че той може да й помогне да поддържа контрола, привеждайки баланс. И тъй като харесвам метафорите, мисля за тях като котва на всеки друг. Тя е котвата, която ще го освободи, ще го насърчи да живее, а той е котвата, която ще се погрижи тя да не отплува. Тя е тази, която тласка връзката досега, до момента, в който тя се чете като токсична, така че ще бъде интересно да видим къде ще ни доведе този край, сега, когато той иска да влезе.
От своя страна се чудя дали Луната-млада ще направи същото и ще позволи на Канг-Тае да се грижи за нея. Искам да говоря за тази мечта последователност, а не само защото това е зловещ и красива като ада. (Някой друг мислил ли е за дамата с извит врат от The Haunting of Hill House) си. Все още не искам да прибягвам до заключения, но изглежда, че Луна-млада може да е гледала как майка й умира, когато може да я спаси. Знаем, че майка й трябва да се храни с мислите си за проклятие или чудовище и колкото повече чуеш нещо, толкова повече му вярваш. Луната-млада никога не е получавала любов, никога не я е давала, никога не я е чувствала, защото никога не е знаела как. Могат ли хората с разстройство си технически чувстват любов? Не знам. Може ли някой, освен тези с разстройство, наистина да знае?
Както и да е, това беше частта ми веднага след като мечтата Канг-та я утешава. На повърхностно ниво тя го иска по чисто егоистични причини, а под това най-вероятно причината е, че тя иска той да я приеме и обича. Все още егоисти, може би, но всички ние понякога сме малко егоисти, нали? Мисля, че тя просто се нуждае от доказателство, че не всичко, до което се докосне, се унищожава. И той започваше да й показва, че стоеше земята му на улицата. Той може да я сплаши и тя може да го отблъсне, но имам чувството, че той винаги ще отскочи.