Хей, диамантчета!💎
Как сте? Добре? Зле? Дано да сте добре!
Та, опитах се в днешната глава малко да добавя хумор, но не ми се получи хич.
Имаме малко стрелба. Наталия е с пушката.
И определено е толкова възпитана, че... да ти умре коня от заушка!
А аз като майка носачка ще гледам да я превъзпитам.
НАТАЛИЯ
Сложих кафето в чашки, които сложих в поднос. Изкарах купата с подправки от шкафа и взех една лъжичка. Във всяка чашка сложих по пет чаени лъжички сол, една чаена лъжичка захар, две чаени лъжички черен пипер и половин чаена лъжичка канела на прах. Разбърках ги добре и това всичкото го правех, докато пушката беше между бедрата ми хоризонтално. Върнах нещата на мястото им и се измих. Зад мен момчетата се хилеха ли се хилеха! Сгъчках малко кафетата и сложих и пушката пред тях. Пет минути по-късно Мариано и Дейвид излязоха, а аз нали съм "добра" бъдеща снаха, дай да сложим и малко бахар на прах. Сложих и три чаени лъжички бахар на прах и хубаво го разбърках. Излязох от кухнята и се върнах в хола. За да не вземе оръжието татко, първо дадох кафе на момчетата, чиито кафета бяха без подправки. После дадох оръжието на Дейв и продължих. Възрастният мъж, жената до него, Росен, който ме зяпна и щеше да се улее с кафето, и татко. Оставих таблата на масичката пред и си взех пушката, след което я заредих и седнах. Баща ми ме изгледа с поглед казващ "Остави това оръжие!". Кимнах му с усмивка и в същото време и четиримата отпиха от кафето. Сконфузните изражения последваха, но не и недоволни слова. Вътрешно се разкрещях и се надявах, че поне малка част от плана ми ще сработи, но и последната шибана надежда се изпари в мига, в който гласът на мащехата ми достигна до мен.
-Здравейте!
Стиснах оръжието в ръцете си и усетих как Мариано поставя ръка и бедрото ми и го стиска. Змията мина и се поздрави с всички, но забелязах, че с жениха ми си размениха някакви странни погледи. Какво става тук!? Трябва да разбера на всяка цена!
***
Два часа по-късно, след гадната вечеря и гадното кафе, всички бяха изкордисани по колите си, а аз успях да измисля достоверно оправдание и отпратих всички от персонала, така, че да сме само аз и Шаная, демек мащехата ми. Изчаках всички да напуснат имението, уверих се, че всички врати и прозорци ка заключени, за са няма от къде змията да се промуши и да избяга, и преминах в действие. Трябваше да взема автомата ама карай. Шибаната пушка беше така проектирана, че преди всеки куршум, трябва да я презаредя. Но за сметка на това куршумите си бяха доста големи. Вървях по коридора към стаята им с татко и заредих пушката, а в себе си носех и резервни патрони. Спрях се точно пред другото стълбище и вдигнах оръжието към полилея. Прицелих се и натиснах спусъка. Тежкият полилей се стовари на земята и чух викове.
-Шаная!
Изкрещях и стрелях още веднъж в другия полилей. Стъпките й се чуха зад мен и гласът й ме прониза.
-Какво правиш, Наталия? Какво ти става, бе, дете?
Обърнах се и насочих пушката към нея, а тя изпищя и побягна. Тръгнах след нея и не губех темпо, въпреки, че бях с токове. Трети изстрел и картината, на която бяхме тримата се сгромоляса на земята. Само за миг се обърнах назад и вещицата изчезна от погледа ми. Намирахме се в хола и започнах да крещя.
-Къде ки змия такава!? Къде!?
Секунди по-късно диамантите ат полилея се разпръснаха из хола. Презаредих и стрелях по големия прозорец, който беше дълъг близо десет метра и висок шест метра. Стъклото се пропука, но това не беше достатъчно. Приближих се и взех вазата, стояща в близост. Запратих я срещу стъклото и то падна, а студен въздух ме лъхна. Обърнах се и започнах да стрелям. Диваните, стените, столовете, стъклата, шкафовете! Всичко замина! Пух хвърчеше наоколо. Обърнах се и я видях да тича по стълбите. Тръгнах след нея нагоре, но гадта й долна избяга! Тръгнах към стаята ми бързо и слава богу, че имах шибан заглушител. Разбивах всичко в имението с крак, ръка, удрях с пушката стрелях. И така стигнах до последната стая. Стаята на майка ми.