НАТАЛИЯ
Очите ми фокусираxa пистолет върху бюрото, който беше в близост до мен. Ако не се лъжа е FN Five-seveN. Изправих се рязко и го поех в ръка. Китката ми се изви и дулото опря отстрани до главата ми.
-Наталия! Недей! Недей!
Непознатият срещу мен скочи на крака и гласът му се пречупи.
-Вие подигравате ли ми се!? Какво значи това!? А! Какво значи това!?
Крясъците ми отекнаха с мощно ехо. Ръката ми се изви в права линия нагоре и започнах да стрелям.
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
Десет последователни изстрела. Насочих пистолета срещу татко и едвам не го изпуснах, защото ръката ми трепереше.
-Дъще...
-Какво дъще!? Какво дъще!?
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
Още четири изстрела отекнаха.
По дяволите! Имам още осем топчета!
-Дъще...
-Не ме наричай така! Ясно! Аз не съм ти дъщеря! Що за баща си ти!? Продаде ли ме!? За пари!? За дрога!? За още проститутки ли!? За какво!? Отговаряй като те питам!
*изстрел*
-Затова ли ми каза, че съм свързана!? А! Затова ли! Отговаряй, тате!
За пръв път в живота си изричам думата "тате". Винаги го наричам "татко".
-Ще ти отговоря. Обещавам ти! Само свали този пистолет. Не искам да се нараниш. Хайде.
-Не! — погледнах към непознатия и насочих пистолета към него — Първо той да излезе! Тогава ще оставя пистолета!
Той вдигна ръце отстрани до главата си и закрачи назад.
-Добре. Ето...излизам. Хайде. Дай пистолета на баща си. Дай го.
-Излез!
Изкрещях и вратата се затвори след него.
-Добре. Той излезе. Дай ми го.
Протегна ръка за да го вземе от мен, но отново го насочих към главата си.
-Не! Първо ще говорим!
-Добре. За каквото поискаш! Ще ти кажа каквото поискаш!
-Така ли? Всичко, което поискам ли ще ми кажеш?
-Разбира се! Но искам след това да оставиш този пистолет! Нали?
-Добре. Ще го оставя така.
Ръката ми се отпусна надолу и той си отдъхна.
-Защо?
-Кое защо, миличка?
-Защо ми го причиняваш? За да не ти досаждам?
-Да ми досаждаш? Ти никога не си ми досаждала, момичето ми. Как можа да си го помислиш?
Направи две несигурни крачки, но отново спря, когато вдигнах пистолета към него.
-Гледаш ме в очите и ме лъжеш! Какво си мислиш? Че не знам за скандалите ви с мама? — цветът на лицето му се "смъкна" с няколко нюанса по-надолу — Винаги! Винаги, тате! Всяка вечер, всеки един ваш скандал...аз ни виждах. Чувах ви и стоях до вратата, докато ви наблюдавам как се карате.
-Това...
-Това, тате! Това! Стига вече! Какво съм аз за теб? Средство за постигане на цели?
-Недей! Ти никога не си била нещо подобно за мен! Знаеш го!
-Не го знам! Когато бях малка...винаги когато нарисувах някоя рисунка и идвах да ти я показвам...ти винаги ми казваше "По-късно!" Винаги говореше по телефона и ме отбягваше. Защо? И мама не обичаше! Но нали...една грешка! Това съм била аз за теб! Мъничка точица! Искал си да ме убиеш! Оставил си мама в онзи горящ склад и си наблюдавал отвън най-спокойно.
Гледаше ме шокирано.
-Да. Знам! Онзи кожения дневник на мама...ти го наричаше безполезна книга, но тя ми го остави. Двадесет и три години тя е писала в него. В този дневник е писала откакто се е запознала с теб. Прочетох го и разбрах всичко. Знам защо са били тези скандали. Знам всичко.
-Не! Изгорих онзи дневник!
-Изгорил си копието на дневника! Оригиналът лежи в шкафа на бюрото ми във фирмата ти.
Ръката ми се отпусна и обезвредих пистолета. Пуснах го и той тупна на земята. Под краката си усетих вибрациите и изтрих сълзите си. Наклоних се леко и взех две сухи кърпички.
Погледът му беше забит в земята. Ръката ми повдигна главата му и нежно изтрих вадичките от сълзи, които се бяха образували по лицето му. Захвърлих кърпичката върху бюрото му и се обърнах към огледалото. Нещото, което още от ранните ми години ме е радвало, беше, че имам адски чисто лице, като това на мама. И поради тази причина никога не нося грим. Днес не беше изключение. Дръпнах вратата, водеща към малката баня и застанах пред мивката. Пуснах студената вода и се наведох напред. Плиснах ледено-студената вода в лицето си и след това подсуших лицето си.
Излязох от тясното помещение и направих знак на баща ми да си седне на стола. Беше толкова странно. Командвам го просто ей така.
Отидох до вратата и я отворих. Както и предполагах...наложи ми се да хвана черноокия красавец и да затворя вратата след него.
-Сядай!
-Аз...такова...
-Такова-унакова не ме интересува! Подслушваше ни! Сега като знаеш ще мълчиш! Сядай, будала с будала ти!
Изкордисах го на стола и отидох до прозореца.
-Сега някой от вас двама, кютюци такива, да ми обясни с подробности!
Тихият им мъжки смях огласи помещението, но щом изкрещях и двамата подскочиха.
-С подробности!
Три часа по-късно лежах на дивана и не можех да се осъзная. Бях припаднала четири пъти.
-Що за схеми имате вие двамата!? Убихте ме!
Хванах се за челото и заплаках тихо.
-Аз...
-Млъкни! Млъкнете и двамата! Не искам да чувам гласовете ви!
Изправих се и излязох. Набрах Крисчън и се качих в стаята си.
-Вдигни, копеле! Вдигни!
Като по команда гласа на Крисчън опари слуха си.
-Как си, дяволче?
Гласът му беше весел. Отдалечих телефона от ухото си и се опитах да не звуча като разревана.
-На проверка!
-Плачеш!
Познава ме копелето!
-Да! Мариано до теб ли е?
-Да!
-Може ли да дойдете в имението?
-Тръгваме!