Една година по-късно...
Пореден ден без ни един спомен за миналото. Коя съм аз? Това е въпросът,който си задавам всеки ден вече от година. Единственото, което си спомнях беше колата, която падаше към пропастта, нищо друго. Събудих се в болница, а около мен имаше три непознати лица. В последствие разбрах,че това са баща ми, най-добрата ми приятелка Лейла и Лиам, който ме беше изкарал от колата и отвел в болницата. От тогава до днес не си спомням нищо от живота си преди злополуката. Живеех нов живот. Баща ми замина за Флорида, където да си почива и лекува болното сърце, Лейла също замина, защото получи работа в известна рекламна агенция, а Лиам все още беше до мен и ме подкрепяше, двамата заедно управлявахме фирмата, която беше обща на Салваро и Вега. Сега живеех в имението на баща ми, но заедно с съпругата на брата на баща ми Брит, както и 8 годишният ѝ син Раян.
Ева- Вълнуваш ли се за утрешното тържество по случай една година от съдружието на Вега и Салваро?
Джулиа- Не особено. Аз не си спомням нищо. Не знам защо са решили да станат съдружници. Баща ми каза,че сме имали затруднения, затова Лиам е решил да ни помогне, но без повече подробности.
Ева- За мен ще бъде първото фирмено тържество,благодарение на теб. Ако не ме беше взела за своя секретарка, щях да гледам само снимките в интернет.
Джулиа- Ти не си само моя секретарка, а и приятелка. Може да си тръгнеш по-рано, за да се приготвиш навреме.
Ева- Ами ти? Няма ли да си тръгваш вече? Не бива да караш Лиам да те чака.
Джулиа- Няма да ходя с Лиам, той ще бъде там преди мен.
Ева- Не искаш да ви снимат заедно и да пишат,че сте двойка. Той е толкова красив, умен, харизматичен и те харесва, защо и ти не го харесваш, защо не му дадеш шанс?
Джулиа- Не знам. Знаеш ли, понякога имам чувството,че преди катастрофата съм била влюбена, обичала съм няколко толкова силно, че любовта е останала в сърцето ми. Веднъж дори сънувах един мъж, не видях лицето му, а само силует. Може би е просто плод на въоръжението ми.
Ева- Твърде много искаш да си спомниш. Сигурна съм,че някой ден ще си върнеш паметта, може да не е днес, утре или през следващата седмица, но все някой ден ще стане, а ти не спирай да вярваш я това, но не се насилвай. Знаеш ли, може би мъжът от съня ти е истински и ще се появи в най-скоро време и ще ти помогне да си спомниш и него и любовта ви и всичко останало..
..
Няколко часа по-късно на тържесвото...
Лиам- Доскуча ли ти вече?
Джулиа- Не познавам почти никого тук. Преди баща ми се е занимавал с такъв тип мероприятия, затова всички ме разпитват за него, къде е, какво прави, ще се върне ли начело на компанията. Още дълго ли ще трябва да остана?
Лиам- И ти се справяш добре с работата. Предпочитам твоето присъствие в холдинга. Ако искаш мога да те закарам до вас?
Джулиа- Ще поостана още малко, след това ще си тръгна с Ева. Ти си един от собствениците, затова трябва да останеш. Ще изляза в градината, тук е много задушно.- рекох и се насочих към градината, която беше огромна и имаше нещо като малък лабиринт, в средата на който имаше фонтан, а във фонтана плуваха водни лилии. Седнах на каменната част, потопих ръката си във водата и докоснах една от лилиите.
Джейми- Скандинавските легенди разказват, че всяка лилия има за приятел елф, заедно с него се ражда, с него и умира. Според древногръцката митология, водна лилия е била бяла нимфа, но тя умира от любов, заради останалия равнодушен към нея Херкулес и се превърнала в красиво цвете.- каза гласа идващ зад мен, който бавно се приближаваше.
Джулиа- Кой си ти, вие, тоест кой сте вие?-попитах, след като се изправих.
Джейми- Казвам се Джейми. Може да ми говориш на"ти".
Джулиа- Познаваме ли се отнякъде?
Джейми- Не мисля. Не бих могъл да забравя толкова красива жена. Наистина си много красива. Как се казваш?
Джулиа- Джулиа. Вече ще тръгвам. Лека вечер!- отвърнах и тръгнах напред, но той хвана ръката ми.
Джейми- Забрави си чантата.- каза щом ми подаде чантичката, която бях оставила на фонтана.
Джулиа- Благодаря ти! Извинявай,че те питам отново, но сигурен ли си,че не се познаваме. Изглеждаш ми много познат, сякаш...
Лиам- Джейми?
Джейми- Братко! Май не си щастлив,че ме виждаш?
Лиам- Мислех,че си мъртав, всички мислехме,че си загинал в катастрофата.
Джулиа- Вие сте братя? За каква катастрофа говориш?
Джейми- Преди време претърпях малка катастрофа, нищо особено, но реших да се покрия известно време, да остана сам със себе си и да реша какво да правя занапред. Лиам е мой полубрат, от различни майки сме, но той много ме обича.
Лиам- Джулиа, Ева те търсеше.
Джулиа- Обещах ѝ заедно да си тръгнем. Е, аз ще си вървя, вие имате за какво да си говорите. Лека вечер!- отвърнах и ги оставих сами.
Лиам- Защо излъга Джулиа?
Джейми- Аз съм, лъжец, така ли? А ти защо не си ѝ казал, че не е била сама в колата? Защо не ѝ каза,че си оставил брат си да умре?
Лиам- Не можеш да го докажеш. Тя не си спомня нищо, не те помни и си живее много добре без теб. Стой далеч от нея!
Джейми- Любопитен съм, защо ме остави да умра, защото си влюбен в Джулиа, а тя в мен или защото искаше Вега само за себе си?
Лиам- Джулиа не е влюбена в теб. Тя те използваше, а сега не си спомня нищо.
Джейми- Няма да ти позволя да я използваш, но можеш да бъдеш сигурен,че няма да ѝ кажа истината, поне засега.
...