Денят днес беше дъждовен, и много мрачен. Елинор тъкмо беше на обичайната си сутрешна разходка, и изведнъж погледът и беше привлечен от една мълния. Тъи като елфите се страхуваха от хората, те стояха под своя,, невидим купол " , той ги закриляше от вкякакви природни явления.
Но Елинор не беше като другите елфи, тя вярваше , че между тях и хората може да съществува приятелство. И така силно желаеше веднъж да усети как, дъждът капе по тялото и, и затова се измъкна от резервния изход ( постоиха го за всеки случай. ) . След като пристъпи на вън, не можеше да се опише каква емоция беше изписана на лицето и. Тя беше удивена от външния свят.
Започна да бяга под дъжда и да се смее на глас , в небето изсветка още една светкавица и Елинор ги проследи, те я отведоха до град наречен,, Грейстаун ".