- Трябва да говоря с теб. – интересно, пълен игнор за 10 дни, а сега изведнъж трябва да говори с мен.
- Какво искаш ?- гласът ми бе студен.
- Извинявай. – сънувам ли или той наистина ми се извини !?
- Ти си луд.- позволих си да повиша тон, а това видимо напрегна Харолд.
- Искрено ти се извинявам.- а аз искрено, не знам какво се случва в момента.
- И за какво ? – въпросът ми го обърка. Лека усмивка се появи върху лицето ми.
- За държанието си. – Харолд сведе виновно глава. Чакай малко ... от кога той изпитва вина ?
- Отново ли си скрил камера ? – енергично завъртях поглед в опит да намеря това дяволско творение.
- Не! По дяволите Скай. Извинявам се, че се държах като задник. – усещах лекото му раздразнение.
- Няма как да ме убедиш, че си искрен. –има нещо гнило тук.
- Какво искаш да направя, за да ми повярваш? – да ми слогува цяла седмица...хм..не това ще свърши зле за мен , по – добре да се отдалеча от него.
- Малката ти игра, няма да проработи с мен.- измъкнах се от хватката му.
- Държиш се странно. – изсмях се на изказването му.
- Ти се държиш странно. Развика ми се без причина, игнорираме 10 дни, а сега изведнъж се извиняваш. – енергично ръкомахах пред лицето му.
- Ти си брояла дните. Ти ме харесваш .-самодоволна усмивка се изписа върху лицето му.
- Мечтай си. – завъртях недоволно очи.
- Ти ме харесваш. – усмивката му се увеличаваше с всяка изминала секунда.
- Виж, какво нека да продължим да се игнорираме взаимно. Без това и двамата не сме очаровани да се засичаме в кампуса. – дали звука убедително ?
- Това ли искаш наистина ?- изражението му стана сериозно.
- И двамата го искаме.- бъди по – сериозна Скай.
- Говори за себе си.- Стайлс излезе от залата по най – бързият начин ...май се получи, за сега.
.......................................................
Имах желание да се разходя сама ,дори без Джослин. Насочих се към колата си и видях една позната фигура да стой до нея. Мислех си ,че ще ме остави поне за няколко дни....а не за няколко часа.
- Най – накрая реши да излезеш? – гласът му излъчваше спокойствие , а изражениято му бе странно...непознато за мен .
- Ти следиш ли ме ? – по принцип аз трябва да съм тази със следенето.
- Не точно.- всичко свързано с него , започва да става странно.
- Какво искаш? – бях психически изтощена от него....
- Идвам с теб.- за секунда се задавих от собствената си слюнка, щом го чух.
- Няма начин. Преди няколко часа мисля , че се разбрахме да се игнорираме взаимно.- защо по дяволите се съгласих с всичко...защо изобщо дойдох тук.
- Аз не си спомням такова нещо. Дай си ключовете.- той се доближи до мен.
- Ти побърка ли се?- усещах топлината , която тялото му излъчваше...Скай размекваш се.
- Много съм си добре. Какво ще загубиш , ако ми ги дадеш?- много...щях да загубя прекалено много.
- Мозъчни клетки. – браво Скай..защо продължавам мислено да се окуражавам.
- Не съм толкова тъп , за колкото ме мислиш..- знам , че не си тъп...но си прекалено близко до мен...и прекалено....секси.
- Щом казваш.- ако продължавам да се държа така не знам , кого ще отблъсна по –бързо...себе си или него.
- Хайде. Кога ще ти се падне такава възможност Харолд Стайлс да ти бъде личен шофьор?
- Усещам , че ще ме хвърлиш в някоя пропаст.
- Любов , нали знаеш , че и аз ще съм в колата. – коленете ми омекнаха от думите му.
- Има логика.- събери си мозъка Скай.
- Казах ти , че не съм толкова тъп колкото ме мислиш.- ТУШЕ! СКАЙ..
- Това ще ми излезе солено. – усещах, че нещо ще се случи.
- После ще мислиш за последствията. Сега ще ми дадеш ли ключовете? – официално се предадох и му връчих ключовете.
- Това е грешка.- въпреки възраженията си , кротко влязох в колата.
- Къде искаш да отидем? – гласът му бе толкова спокоен...и секси.
- Лондон !-Скай какво казах току -що
- Лондон ли ? Защо ?- защото искам да се махната от тук....
- Просто така го казах. – къде се набутах подяволите.
- Искаш ли да те заведа на мястото , където се чувствам себе си ?- засмях се на изказването му.
- Ти винаги си себе си. – той ми се намръщи.
- Това , че се държа така , не означава, че е истина. – тонът на Харолд стана по – сериозен.
- Има нещо гнило в цялата тази ситуация. – не ме познава ,а се опитва да си излее душата пред мен.
- Не може ли да се държа мило с теб ?- може , но не и в този живот.
- Явно косата ти е била обладана от дух , които се е освободил след като я махна. – думите ми го накараха да се усмихне. Какви прелестни тръпчинки ....Ахх..
- Наистина ли го вярваш ?- гласът му бе толкова весел , секси и дрезгав.
- Да, все пак аз го измислих.
- Признай си , че ти сложи крема в шампоана ми . – ако иска направо да си сложа и белезници !?
- Не знам за какво говориш.- погледнах през прозореца. Пейзажът бе еднообразен. Просторни зелени поля.....И изведнъж ми просветна.
- Ти се опитваш да спиш с мен ! – мозъкът ми автоматично се върна в деня на запознанството ми с него.
- Това пък от къде го измисли? - колко добре се преструва.
- Спомни си първото нещо , което ми каза.
- Че ми пречиш да мина. – Стайлс продължи спокойно да кара по шосето.
- Освен това....
- Не си спомням вече.. – много добре си спомняш....идиот такъв.
- Така ще кажеш. Цитирам: Ще те изчукам. Ама разбира се , иначе няма как изведнъж да започнеш да се държиш добре с мен.
- Ти полудя ли ? – гласът му бе спокоен.
- Това бяха твоите думи. А , после номера ти с кутията и...държанието ти.Признай си ! – гласът ми изгуби почти тонаслност.
- Защо да искам теб , като мога да имам всяко момиче от кампуса. – това тряваше да ме убили ?
- Имай ги , но мен не ме закачай. Слизай от колата. Искам аз да карам. – започнах да ръкомахам енергично.
- Не, аз ще те върна в кампуса. – изсъска през зъби.
- Идеално. – настъпи пълно мълчание.Всяка наша среща птреминаваше през двете крайности.