Гледна точка на Ангел:
Станах от не до там мекото си легло и отидох в банята, като там измих зъбите и лицето си. Отидох отново в стаята си и се облякох с военните дрехи, а именно камофлажни панталони, блуза и яке. Взех оръжието си и отидох в спалното помещение на войниците си.
-След 10 минути всички на плаца.-извиках и разтръсках стария меден звънец, като войниците навдигнаха глави и бързо станаха от леглата. Започнаха да се оправят, а аз се качих в един военен джип UAZ и тръгнах към плаца. Изчаках и не след дълго войниците ми бяха там.
-Линия! За почест. Свалете оръжията и вземете още 3 джипа.-качих се в един от джиповете и дадох знак да ме следват. Подкарах го към бойното хранилище. Стигнахме и всички слязоха. Събраха се в линия на стената.
-Обличате се с пълно бойно снаражение и за да е максимално трудно взимате допълнителни тежести в раниците. Действайте!-казах и влязох заедно с тях, за да сложа нужните компоненти. Всяка сутрин правех същото каквото щяха да правят те, за това не ми беше проблем. Приготвих се и излязох навън първи, както винаги. Почаках малко и войниците ми излязоха. Взехме военен камион и тръгнахме към обезлюден път наблизо, по който не минават много коли. Слязохме от камиона и започнахме да тичаме. Някои се опитаха да се откажат, но с няколко шамара тръгнаха отново. На десетия километър обърнахме и започнахме да тичаме към камиона отново. С адски мъки войниците стигнаха и влязоха вътре.
-Стойте тук. Аз отивам за още 10 километра.-продължих да тичам, а след това се върнах. Качих се в камиона и се върнахме в поделението.
-Имате 10 минути да закусите. Чакам ви тук след това.-отидох до кабинета си. Отворих хладилника и взех лютеницата и хляба. Сипах си чаша коняк и се наядох, а след това излязох и взех камиона. Облегнах се на него и запалих цигара в чакане на войниците, а те трябваше да дойдат до 3 минути. Изчаках, а трите минути минаха. Те не дойдоха и аз тръгнах към стола. Влязох вътре, а те тъкмо ставаха, за да идват.
-Забавихте се. 300 лицеви опори.-наредих и те започнаха да ги правят. Всички успяха и то сравнително бързо, което ме зарадва. Излязохме навън и се качихме в камиона, като тръгнахме към стрелбището. Пристигнахме и слязохме от камиона.
-Нареждайте се на три опашки. Имате по 2 пълнителя на калашника и на пистолета и един патрон за снайпера. На 30, 40 и 50 метра има по 5 ябълки с различна трудност да ги уцелите. На 100 метра има щит от титаний, който трябва да бъде уцелен два пъти на едно и също място, за да бъде пробит. На 2 километра има диня, която трябва да уцелите, като прецените скоростта на вятъра и да го направите. Огън.-започнаха да стрелят, като аз и още 3 момчета подменяхме ресурсите, по които стреляха. Доста от тях се издъниха, въпреки че им изглеждаше адски лесно. Денят премина в тренировки, а следващите дни от седмицата продължихме с тренировките, като с всяка тренировка момчетата се подобряваха. Дойде неделя, а аз стоях в кабинета си и пиех коняк.
-Подполковник Ангел Георгиев да се яви при генерала.-чух по радиото и станах. Облякох камофлажното си яке и тръгнах към сградата с кабинета на генерала. Зачудих се защо ме вика, но не ми пукаше особено, защото щях да разбера. Почуках на кабинета му и влязох вътре.
-Извикахте ме, сър.-казах, а той ми показа с поглед стола пред бюрото му.
-Военно положение, подполковник. Сега ти е момента да вдигнеш ранга.-каза, а аз изтръпнах. Уж имахме още седмица, а вече трябваше да тръгнем.
-Кога тръгваме, сър?-попитах, а той се засмя.
-Тази сутрин в 3 часа. Взимате 3 бронетранспортьора и два танка. Всичко друго го има там. Ще вземете и два джипа като ескорт. Отивате на границата с Украйна. САЩ са вече в Украйна и се очаква всеки момент да нападнат. На вас се пада честта да ги спрете.-каза, а аз кимнах и излязох от стаята. Отидох в спалното помещение.
-Всички да лягат да спят утре ще ставаме в 3 и ще пътуваме към границата с Украйна. Лека нощ.-започнаха да се приготвят да спят, а аз се прибрах в моята спалня и заспах.
Харесва ли ви новата ми книга? За сега сме само на втора глава, но обещавам, че ще става все по-интересно. Чакам мнения и приятен ден.