Русия, Новочеркаск, 1999 година
Авторска гледна точка:
Седна на креслото във военното отделение и запали лулата си. Това беше неговият начин за разтоварване. Стоеше на тишина и си пушеше лулата. В това време абсолютно никой не го притесняваше, защото имаше тежки наказания. Той бе принципен и отдаден на работата си. За него поделението бе целият му живот.
-Подполковник Ангел Георгиев да се яви при Генерал полковник Александър Сергеевич.-се чу по радио станцията. Почеса леко наболата си и твърда брада, стана, взе неговият специален AK-47 7/62 с рязано дуло и без нараменник и тръгна към кабинета на шефа си. Излезе навън на двора и се запъти към сградата, където трябваше да отиде, а всички около него го поздравяваха със „Здравейте Подполковник". Стигна до сградата и влезе вътре, като се запъти към кабинета на Генерал полковника. Стигна масивната дъбова врата и почука.
-Влез.-извика Генерал Полковника, а той влезе. Беше отегчен от днешния ден.
-Да, сър.-тропна с крак по земята, а старшината му показа мекият стол от времето на втората световна война. Ангел седна, като от стола се навдигна прашен облак.
-Бригадата подготвена ли е за война?-изстреля въпроси си, а Ангел не се притесни от думите. Беше участвал в толкова много престрелки, че е готов за всяка ситуация, за да защити Русия. Той не е типичния родолюбец. Българин, здрав, смел, без страхове и притеснения. Хладнокръвен убиец.
-Да, сър.-каза и сложи оръжието в скута си. Почеса големия си бицепс и зачака отговор от шефа си.
-Ще пътувате към Челябинск след две седмици. Това е времето, с което разполагаш да са в пълна бойна форма. Очакваме американците да нападнат до месец и вие ще одържате фронта, докато не дойдат войски от други крайща на страната. Свободен си.
-Ясно, сър.-стана, тропна с крак по стария паркет и излезе от стаята. Запъти се към сградата на бригадата си и влезе вътре. Щом влезе в стаята всички станаха, свалиха шапките си и тропнаха с крак.
-Утре ще ставате рано. Бъдете готови.-каза и тръгна да излиза. Някой се засмя зад него, а той се обърна.-Кой се засмя?-всички замълчаха. Той ги беше научил така. Никога не предавай свой.
-Както и предполагах. Всички долу за 500 лицеви.-всички паднаха и започнаха да правят лицеви опори.-Нямам цял ден.-уточни и те побързаха. След половин час чакане един единствен войник се справи.
-Готово, сър.-каза, а Ангел се обърна и тръгна към вратата.
-Ела с мен.-каза и продължи по пътя си. Той бе силен. Истински мъж. Не бе от най-красивите. Не бе позьор. Той беше с лешниково кафеви и черна коса. Лицето му беше с леко кръговидна форма. Беше с много тяло с големи мускули ибеше адски силен. Пресата му бе добре очертана и имаше много малко мазнини. Постоянно се обличаше с военните дрехи, а когато излизаше навън беше с военни, камофлажни дрехи, а когато имаше среща с момиче той обличаше риза с кремав цвят. Нямаше жена, деца, нито пък връзка. Правеше секс със случайно срещнати жени и повече не се обаждаше. Имаше си причина, но нея никой не я знаеше. Тръгна към кабинета си, а успелия войник тичаше след него.
-Отиваме на вечеря.-каза и продължи да ходи напред и като стигна кабинета си влезе вътре и взе ключовете за колата си. Излезе отпред и пак тръгна да ходи бързо към колата си. Караше Лада 2107. Стигнаха и той влезе в колата си и отвори прозореца.
-Покана ли чакаш?-каза и затвори прозореца, а Анатоли се качи на пасажерската седалка. Ангел запали колата и тръгна към портала на отделението. Там обаче се наложи да спрат, за да говорят с човека, който отваря портата.
-Къде отивате?-попита работника, а подполковника се засмя и почеса зад врата.
-Нали не искаш да те разстрелям?-попита и насочи калашника си към човека на портала, а в същия момент и той извади оръжието си. Новака се стресна и замръзна, докато Ангел и другото момче се заляха от смях. Отвори портала и войниците потеглиха към къщата на Ангел. Стигнаха отпред и Ангел влезе да се преоблече. След броени минути се върна, а през това време Анатоли си разглабяше и сглабяше оръжието. Беше с очакваното облекло, а именно дънки и кремава риза. Качи се в колата и потеглиха към познат за Ангел ресторант. Щом пристигнаха подполковника паркира колата и влязоха вътре. Всички гледаха войника странно. Седнаха на масата и сервитьора пристигна.
-Какво ще желаете?-попита, а Ангел отговори без да се поколебае.
-Две чинии броколи, 20 варени яйца, 6 пилешки филета и две чаши червено вино. Благодаря.-каза и сервитьора тръгна. Вечерята им премина добре, като бързо след това се прибраха в поделението. В 4:30 Ангел вече беше буден. Очаква ги тежка подготовка..
Е, ами това беше първата глава. Леко безинтересна, с малко повече описания и по-кратка, но ви обещавам, че колкото по-нататък отиваме в книгата, толкова по-интересно ще става. Чакам мнения.