Ето я и новата перла, на която ще посветя тази глава:
Описанието е толкова обстойно, че не можах да го скрийншотна заедно с корицата.
Сега дори се чувствам гузно, че имах претенции към запетайките на шедьовъра от миналата глава. Тук пунктуацията вече е по- оскъдна и от храната в Африка (това е шега, моля, не се засягайте).
Последните два абзаца. Първо, ако това не е глава, как ще качи нова, при положение, че няма и стара?
"Живота ни не е толкова труден"?! Ами до колкото разбираме от описанието на живота ти, той е дори лесен (няма да коментирам изпогрешените членни форми).
Ами, дори и през лятото, мисля че е нормално в 6 часа сутринта да е още тъмно, да не говорим за зимата.
Изглежда, разходките явно са продължили повечко, щом си се появила на стъмване. Скоро не съм чувала някой да нарича вратата на училището "порта", но да, човек се учи докато е жив...
Защо Кай си казва името, след като Амая очевидно го знае (тук имам неприятно предположение за произхода на момичето😅). Уау, не бях се замисляла, че когато някой се усмихва има вероятност да видя зъбите му!
В абзацът горе едно изречение е написано едно и също няколко пъти с разместени думи (и типичната неграмотност). Диалогът започва с едва ли не култова фраза- "Искаш ли след училище да излезем след училище?"
950 думи! Няма да коментирам в колко от тях изобщо е вложен смисъл (може би 1/4?).
Е, надявам се, макар и малко по- дълго, новото попълнение да ви е усмисхнало (няма да е проблем ако ви се е доплакало също)😂❤️