Осем месеца по-късно
Кейси
Събудих се и първото нещо, което правя е да видя моето малко бебче.
Приближих се до креватчето, но то беше празно.
-Лекси! - извиках и излязох от стаята и отидох в нейната.
Тя седеше в леглото и си играеше с бебето.
-Престани да го взимаш, докато спя. - казах и тя го гушна.
-Какво толкова, нали е с мен? Какво си мислиш, че сам е излязъл от креватчето?
-Не знам. Не го прави повече. Сега ми го върни. - казах и тя кимна отрицателно. - Лекси, върни ми синът!
Много е досадна.
-Момичета, защо се карате? - чух гласът на леля.
-Тя не иска да ми върне Никълъс. - каза и се нацупих
-Той постоянно е при теб!
-Да, но е мой син!
-Но е и мой племенник.
-Момичета, разберете се сами вече не сте на десет. - каза спокойно леля и излезе от стаята
-Хайде дай ми го. - казах
Тя ми го даде и аз го взех.
Най-после.
-Леля е много досадна, нали? - попитах го и той се изплези.
-Майка му също е досадна. - каза Лекси
Чу се звънеца и Лекси веднага скочи от леглото.
-Отивам да отворя! - извика и излезе от стаята
Върнах се в моята стая и оставих Никълъс в креватчето.
Моят малък сладур.
-Сигурно вече си ял. Леля ти винаги ми отнема възможността аз да те нахраня сутрин. - казах и погалих главата му.
Да сега вместо да се карам с онзи олигуфрен.
Всяка сутрин се карам със сестра си, която е идиотка.
Леля вече не ни обръща внимание, когато се караме за нашите глупости.
Но да се върнем в началото.
Преди години дойдох да живея тук.
Бях бременна в третата седмица и все още свиквах с тази мисъл.
Плаках много.
Адски много.
Пред първите няколко месеца плаках по цял ден.
Имаше дни, в които не излизах от стаята си.
Бях наистина отчаяна и съсипана емоционално.
Беше ме страх, но знаех, че не съм сама, но въпреки това ме беше страх.
Защото винаги съм си представяла момента, когато ще имам дете, като нещо невероятно миг, който ще споделя с любимия човек, който ще бъде до мен.
Но вече съм свикнала с мисълта, че съм самотна майка.
Не ми трябва мъж.
Единственият мъж животът ми е моят малък сладур.
-Ти си на мама сладура, нали? - попитах и го погалих по коремчето.
-Не ни трябва татко. Защото твоят баща е същински олигуфрен. И силно се надявам в момента да се намира на майната си. Или ако чука някоя кучка дано после тя го убие, след като той я зареже. Както направи с мама. Заряза я сама, за да чука други. Но ти няма да бъдеш такъв, нали миличко? - попитах и го взех на ръце
-Разбира се, че няма да бъдеш. Ще бъдеш джентълмен. И няма да спиш с различни всяка вечер. Ще си намериш някое прекрасно момиче и ще бъдете много щастливи.
Майка ми говореше така.
Превръщам се в майка ми, което не е лошо, но е странно.
Защото аз не бях такава.
-Кейси! Слез! - извика Лекси
-И в никакъв случай не ставай, като леля си. - казах и целунах бузата му и излязох от стаята.
-Сто часа слизаш! - оплака се Лекси
-Ти няма ли да млъкнеш? - попитах
-Не. Твоят....не знам какъв ти е тук.
-Наистина трябва да млъкнеш. - казах и тя извъртя очи - Здравей Джейсън. - усмихнах се
-Здравей. - усмихна се и погледна към малкия, който се беше облегнал на рамото ми.
-Не си тук да видиш мен, нали.
-Не съвсем.
-Колко мило. Ето ти го.
Подадох му Никълъс и той го прегърна.
-Колко е сладък. Прилича на мен.
-Прилича на брат ти, а той прилича на теб. Така че е нормално да си приличате.
-Майка ти пак е кисела. - каза тихо Джейсън
-Чух те. И не съм кисела.
-Напротив, тя винаги е кисела - намеси се Лекси
-Не е вярно. - защитих се
-Имаш нужда някой да те изчука, за изпуснеш парата. Ти, като неин приятел защо не и свършиш тази услуга. Може дори....
-Лекси, ще те убия, ако не си затвориш устата! - казах и тя млъкна
-Аз само казвам. Щом си изчукала брат, не ти пречи и него да го...
-Кълна се, че ще убия.
-Наистина си кисела. Но ако решите да се чукате все пак и забременееш...Вие ще си гледате децата.
-Ти си идиотка!
-Ти също! Махам се, защото си досадна!
Лекси е идиот.
-Сестра ти е много симпатична. - каза Джейсън
-Знам. Станала е кучка. Все едно се карам...
-С Тайлър.
-Да, тя е като него.
-Сега ме разбираш. Какво е да издържаш онзи кретен.
-И като говорим за онзи кретен. Радвам се, че не е тук, защото наистина щях да съм кисела всеки ден.
-А сега не си ли?
-Искаш да убия и теб?
-Не.
-И съм кисела, заради брат ти, ако беше тук можеше поне да го изчукам! А него го няма!
-Но нали ти си тръгна?
-Майната ти!
-Защо не му се обадиш?
-Защото не искам да го виждам! Дай ми бебето.
-Ето, но...
-Една дума и си пътник. Сами една дума.
-Добре.
-Сега виждам приликата между теб и Тайлър.
-Аз нея виждам.
-Няма и да я видиш. Довиждане!
-Но...
-Казах довиждане!
Затворих вратата.
-Не бъде и като него. - казах, но видях, че Никълъс е заспал на рамото ми.
Отидох в стаята ми и го оставих в креватчето.
Това дете само спи.
-Какво стана с приятеля? - Лекси се появи на вратата
-Нищо. Виках му, въпреки че той не ми е виновен. Но до утре ще е забравил.
-Готин е.
-Голям е за теб.
-За теб също.
-Всъщност не е.
-Ти го харесваш? - попита и седна до мен на леглото
-Не!
-Ядоса се, значи си падаш по него.
-Колко си досадна!
-Той наистина готин. Искаш да го чукаш.
-Не. А и как ще го харесвам? Той е брат на Тайлър.
-И какво него няма.
-Така е. Не, не ми пълни главата с глупости.
-Ти нищо не искаш. Оплакваш се, че си сама, а брат му ти е на среща, а ти не правиш нищо.
-И нищо няма да направя. Не харесвам Джейсън.
-Добре. Ти чакаш правилния мъж. Кой е мъжът на мечтите ти?
-Хари Стайлс.
-Да и на моите,но можеш само да си мечтаеш.
-Колко окуражаващо.
-Защо не се събереш с твоят Тайлър?
-Защото не знам къде, не искам да го виждам, не го понасям, а и той спи със всичко живо.
-Сигурно вече се е променил.
-Не се е. Стига сме говорили за него. Той е кретен. А, ти престани да говориш глупости и си пиши домашните.
-Майната ти.
Ако я убия ще направя услуга и на леля.
Няколко дни по-късно
Разхождах се в парка заедно с Никълъс.
Днес беше хубаво времето и използвах възможността да се разходя малко, защото ми омръзна да слушам Лекси.
-Поне ти не ме ядосваш, сигурно защото още не можеш да говориш. - казах и го погледнах
Да бутам количка с бебе в парк не е нещото, което искам да правя точно в момента, но нямам избор.
Обичам Никълъс.
Но искам малко време за себе си.
Да си майка е изтощително,защото всичко се върти около бебето.
Има моменти, в които плаче и не знам причината и ми се иска да се самоубия, но не мога, защото после трябва да го нахраня и да му сменя памперса.
Това правя постоянно.
Сменям памперси.
На двайсет съм, а съм ужасно депресирана.
Дори антидепресантите не помагат винаги.
И най-лошото е, че нищо няма да се промени и ще трябва да се примиря със всичко това.
А, аз не искам.
Винаги съм искала деца, но си мислех, че първо ще срещна моят принц и тогава ще имам деца.
А, моят принц е на майната си.
Натиснах звънеца и търпеливо изчаках да ми отвори.
-Ужасно се депресирах. - казах, когато Джейсън се появи.
-Защо?
-Мръдни. - Той се помести и влязох вътре. - Бях в парка и се замислих над живота и сега съм зле.
-Разбирам, но нека поговорим друг път.
-Защо? Искам да говорим сега.
-Но не е добра идея да стоиш тук.
-Със сигурност е по-добре отколкото при Лекси.
-Кейси...
-Помислих и всичко е гадно. Ще се побъркам. Накрая наистина ще те изчукам. Представи си колко съм зле.
-Кейси върви си.
-Защо? И ти ли вече не ме искаш? - попитах и той кимна отрицателно - Тогава?
-Виж...
-Кейси! - чух гласът на Тайлър
Мисля, че трябваше да си тръгна.
Видях Тайлър, който ме гледаше сякаш бях извънземно.
-Добре, аз си тръгвам.
Тръгнах към вратата, но Джейсън ме изпревари и заключи.
Знаех си, че не трябва да му вярвам.
Качвам още една глава днес, защото остава съвсем малко до края. И няма смисъл да бавя главите.🙃💞💞💞💞