Кейси
Избутах го и му ударих шамар.
Защо ме целува?
-Не ме целувай, сякаш нищо не се случило! - изсъсках
-Нали ти харесваше, когато те целувах?
Аз го ударих отново.
-Това, защо беше? - попита
-Защото просто исках да те ударя.
-А, добре. Помислих, че пак съм направил нещо.
-Да направил си! Винаги правиш нещо! Защо не ме оставиш намира?!
-Защото не искам.
-Аз пък искам. Много си странен първо ми досаждаше да изляза с теб, после ме лъжеше, че си различен, но накрая ме заряза, защото не искаш да се обвържеш, а сега ми казваш, че искаш да си с мен!
-Да точно така.
-Не искам да те виждам! Не искам да ми говориш повече!
-Няма да стане.
Ако го убия и хвърля в шахтата на асансьора?
В компанията има твърде много хора все някой ще забележи, че го няма.
-Реши ли дали искаш да дойдеш с мен на конференцията? - попита
-Не, няма да дойда с теб. Никъде не искам да ходя с теб.
-Защо? Не, не ми отговаряй сигурно пак ще започнеш да викаш.
-Не искам да ходя с теб, защото си глупак.
-Това го знам. Значи е дойдеш с мен?
-Да.
-Наистина ли?
-Не.
-Ужасна си. Аз те каня на почивка, а ти само се мръщиш. Държиш се, като някое дете.
-Аз се държа, като дете? А, ти? Ти се държиш, като разгонен
тийнейджър.
-А,ти като бебе, което само плаче.
-Аз съм чувствителна! И не плача, само понякога.
-Кога плака за последно.
-Беше много отдавна....вчера под душа.
-Видя ли?
-Да, но съм плакала главно, заради теб! Защото си тъп задник!
-Не съм задник!
-Господи! Не те понасям!
Няма ли нормални мъже?
Защо ми се падна такъв идиот?
Вратите на шибания асансьор се отвориха и излязох.
Имам чувството, че бяхме вътре цяла вечност.
-Не сме довършили разговора! - извика Тайлър
-Напротив!
-Ще спреш ли постоянно да бягаш от мен? - попита и хвана ръката ми.
-Аз не бягам. Просто си тръгвам.
-Ще останеш още малко.
Задърпа ме към кабинета си.
Хората ми гледат, но не му пука.
-Хората ни гледат. - казах и той затвори вратата.
-Не ми пука.
-Много си досаден. Искам да мен оставиш намира. Толкова ли няма жени в този офис, с които да се занимаваш, ако искаш аз ще ти потърся някоя само за да ме оставиш намира.
-Не говори глупости.
-Ако дойда с теб на тъпата конференция ще ме пуснеш ли да си тръгна?
-Разбира се.
-Добре. Значи се разбрахме. Сега чао.
-Но това не значи, че утре няма да говорим отново.
-Ако ще ме тормозиш ще напусна.
-Недей, защото няма да има кой да тормозя.
Намръщих се, защо е такъв идиот?
-Мразя те.
Как ще изкарам с него тази конференция, ако не го хвърля някъде по пътя.
Две седмици по-късно
Прибрах всичко в куфара си и го закопчах, след което легнах доволна на леглото.
Най-после.
Два часа си оправя куфара.
Цяла седмица щях да бъда с Тайлър.
Защо си го причинявам?
Сигурно ще ми скъса нервите.
-Кейси!
Той не е тук.
Не е в апартамента ми.
-Кейси, спиш ли? - попита Тайлър
-Защо си в домът ми?
-Защото исках да се убедя, че ще дойдеш с мен.
-Как влезе?
-Беше отключено.
-Да те вземат дяволите.
-Готова ли си? - попита и отвори куфара
-Да, но не пипай!
Той започна да вади дрехите и да го разглежда.
-Хубава рокля. И хубаво бельо.
-Не ми пипай сутиените и върни всичко на мястото си!
-Добре, де. Нямам търпение да останем двамата за седмица. - усмихна се
-Аз също.
-Знам. Да тръгваме, докато не си размислила.
-Но преди това искам да ти кажа нещо.
-Слушам.
-Не искам да ме дразниш.
-Няма да те дразня.
-И се кълна, че ако ме докоснеш дори с пръст ще....
Млъкнах, когато ръчна бузата ми с пръст.
-Ще те убия. - прошепнах
-Добре. Разбрах. Не съм идиот.
-И не си позволявай нищо не прилично с мен. - казах и той кимна.
-Няма обещавам.
Той ме прегърна и целуна бузата ми.
Ръката му стисна дупето ми, след което се отдръпна от мен.
-Да тръгваме.
Ще бъде дълга седмица.
Ще кача още няколко глави до края на месеца, но няма да са много.
Весели празници!❤️❤️❤️