Кейси
Събудих се от непрестанното звънене и блъскане.
Кой идиот ще блъска по вратата в събота и то в осем сутринта.
Станах от леглото и отидох да отворя.
Пред мен стоеше Тайлър със букет цветя.
Да не би да сънувам някой кошмар?
-Здравей, скъпа. - каза
Аз не казах нищо.
Защо е тук?
Нали не иска да е с мен?
Сигурно някоя курва не му е пуснала и сега идва тук, но ще си гледа работата. Глупак.
-Тези цветя са за теб. Знам, че харесваш рози.
Взех букета без да казвам нищо отново.
Така е наистина харесвам рози.
Но едни цветя не оправят нещата.
-Какво искаш? - попитах
-Да те видя. Липсваш ми.
-Добре, видя ме. Знаеш къде е пътя на обратно.
-Чакай, дойдох да се извиня. Не трябваше да постъпвам така с теб.
-Прав си не трябваше.
-Ти си прекрасна. Беше глупаво да те зарязвам.
-Тогава, защо го направи?
-Защото съм глупак.
-Да такъв си.
-Защо не се съберем?
-Защото не искам. - казах и скръстих ръцете си.
Тайлър
Мислих, че когато ме види ще поиска отново да сме заедно.
Но трябва да се постарая повече.
-Скъпа, знам че си наранена. Но не съм спирал да мисля. Не искам да те наранявам.
-Съмнявам се. Миналата седмица, когато отидох да си взема нещата те видях да се целуваш с някаква курва. Ти ме видя, но продължи да я целуваш.
-Така е, но тя не значи нищо за мен.
-Както аз. Аз също не знача нищо за теб. Аз просто поредната с която си игра. Както правиш със всичките си секретарки.
Шибан Джейсън.
Защо й е казал?
Кой знае колко неща й е казал за мен?
-Да, но ти си специална.
-Да аз съм специална. И със сигурност ще намеря някой, който да ме обича, но няма да си този човек ти. Казвам човек не мъж, защото ти не си мъж, а срам за мъжкия род.
Това беше грубо.
-Това беше грубо.
-Както и ти онзи ден в офиса си, но живота е гаден.
-Определено е гаден. Щом ми говориш така.
-Ще ти говоря, както си искам. Казвай, защо си тук.
-Защото те искам обратно.
-И как реши, че ме искаш отново?
-Липсваш ми и осъзнах, че си наистина важна за мен.
-Жалко, защото ти не си важен за мен. Ако искаш отново да се подиграваш със чувствата ми няма да стане, защото не искам да бъда с теб. Ходи при някоя от курвите си и ме остави намира. - каза и затвори вратата.
Защо е толкова твърдо глава?
Аз й нося цветя и се извинявам, а тя ми затръшна вратата пред лицето.
Станала е толкова груба сякаш съм й направил нещо.
Но и да се прави на силна през мен знам, че още ме иска.
Ще се върне при мен.
Но трябва това да стане преди онзи вампир Джейсън да и промие мозъка.
Искам я отново, но само колкото да по дразня Джейсън и да си по играя с нея още малко.
После ще се отърва от нея отново.
Кейси
Натиснах копчето на асансьора и притиснах папката към гърдите си, за да не я изпусна.
-Хей, красавице къде отиваш? - попита познат глас
-Не и при теб.
-Още си сърдита. Забрави и нека отново си моя.
-Не съм била твоя и няма да бъда. Сега се разкарай.
-Не мога, защото работя тук.
-Тогава се скрий. Вредиш на околните с поведението си.
-Какво поведение? - попита
-С поведението си на тъпак. - казах и се качих в асансьора, както и досадника.
-Един тъпак би ли ти подарил това? - попита и извади малка кутийка. Отвори я и вътре беше малка златна гривна.
-Да. За да спи с поредната би купил такова нещо. - казах и той се намръщи.
-Не си поредната.
-Напротив. Но спокойно не ми пука. Не си първият, който се е отнасял така с мен.
-Аз се извиних. Престани да бъдеш толкова гадна с мен.
-Щом съм гадна си тръгвай.
-Няма. Вземи гривната.
-Не я искам. Не искам нищо от теб.
Той взе ръката ми и сложи гривната на нея.
-Пусни ме глупак! - извиках
-Седи ти прекрасно.
-Задник!
-Днес довечера свободна ли си? - попита
-Защо питаш?
-Защото мисля да излезем двамата.
-Излез аз не искам.
-Искаш. Да отидем в някой ресторант, както миналия път. Или да отидем у вас или у нас?
-Имам прекрасна идея. Аз да отида у нас, а ти у вас. И да не се виждаме.
-Добре, ще отидем вкъщи.
-Ти слушаш ли ме?
-Ще те взема в осем. Бъди готова.
Защо се опитвам да говоря с него?
Може би трябва да изляза с него?
Ще се държа гадно и той повече няма да иска да е с мен. Ще го дразня, ще му правя забележки. И ще му писне и ще си тръгна.
Вратите на асансьора се отвориха.
-Добре. Чакам те в осем. - казах и излязох от асансьора.
Нямам търпение да не го виждам повече.
Какво мислите за главата?🤔❤️❤️