Second Chance

By Summer_950

73.3K 2.8K 911

Запознанството им беше случайно. Тя мислеше, че той е поредния женкар, но въпреки това успя да се влюби в нег... More

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Stay With Me
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
My Princess
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
In Love With Him

Глава 10

2K 87 24
By Summer_950

Кейси

Мразя го.

Той е шибан курвар.

А, аз глупачката плачех, заради него.

Докато той е чукал всичките си колежки.

Чувствам се ужасно глупаво, след като дойдох тук.

Знаех си, че не трябва да идвам.

Слязох от асансьора и бързо излязох от тази шибана сграда.

Мразя мъжете.

-Кейси!

Обърнах се и видях Джейсън.

-Какво? - попитах и изтрих отново потеклите ми сълзи.

-Забрави си телефона.

-Благодаря. - казах и взех телефона от ръцете му.

-Добре ли си?

-Не. Чувствам се ужасно.

-Не се разстройвай, заради него, той си е такъв.

-Знам. Тоест вече знам. Но все пак боли. Много. Защото на него изобщо не му пука за мен. На никой не му пука.

-Съмнявам се, че на никой не му пука за теб.

-Но е вярно. Толкова ли е трудно да се намеря мъж, който да си струва? Защото до сега всеки мъж, с който съм била ме е използватл, след което ме зарязва. Сигурно и ти си същия задник.

-Благодаря.

-Не искам да те обидя, просто съм разстроена.

-Разбирам.

Съмнявам се да разбира.

Никой не ме разбира.

Омръзна ми постоянно да ме зарязват, заради други жени.

Разбирам, че не съм прекрасна или чак толкова красива, но външния вид не е всичко.

-Не, не разбираш. Никой не разбира. Сигурно си мислиш, че съм поредната малка глупачка, която плаче, защото някакъв глупак е зарязал. Но е така, само че ме зарязват за пореден път. Сигурно ще има и още пъти в които ще ме правят на глупачка, защото се доверявам на глупаци.

-Съжалявам.

-Няма за какво да ми се извиняваш. Ти не си виновен за нищо. Извинявай, че те занимавам с тези глупости. Теб надали те интересуват проблемите ми.

-Няма проблем, наистина. Ако искаш може да отидем накъде и да ми разкажеш.

-Добре.

Нищо не ми пречи да поговоря с него.



-Ти си само на 19 и ти се е случило всичко това?- попита и аз кимнах

-Да. Живота ми не е никак лесен от както родителите ми починаха. Трябваше да работя да се издържам,мен и малката ми сестра.

-Имаш сестра? Заедно ли живеете?

-Да имам сестра, тя е на 15  но живее в момента при леля ми. Много бих искала да живеем заедно, но финансовото ми положение не е много добро в момента. И се налага леля да се грижи за нея. Но поне така знам, че тя е добре, което е най-важно за мен.

-Ти си невероятна жена.

-Благодаря. Ти имаш ли братя или сестри?

-Имам брат.

-Той по-малък ли е от теб?

-Да и започвам да се убеждавам, че е пълен идиот.

-Защо?

-Защото е тъп. От малък.

-Съжалявам.

-Няма проблем. Вече съм приел, че е идиот.

-Това е добре, предполагам.

Джейсън не е толкова зле.

Малко е притеснен, което ми харесва.

-Ти все още ли си решена, че не искаш да работиш при Тайлър. Задник е, но не е нужно да му говориш.

-Не искам да го виждам всеки ден. А и мечтата ми не е да съм секретарка на един курвар. На който да нося кафето, докато чука някоя курва върху бюрото си.

-Разбирам. Ако искаш можеш да работиш за мен. Аз работя в другия отдел. Мога да ти предложа да ми бъдеш асистентка.

-Секретарка.

-Да, нещо такова, но сам ще си взимам кафе. А и ще ти плащам повече отколкото Тайлър. - каза и се усмихнах

-Добре. Съгласна съм и без това нямам други предложения за работа.

-Супер, радвам че успях да ти помогна.

-Аз също.

Няколко дни по-късно

Малко ми е странно, че отново работя тук, но сега работя в различен отдел и на различен етаж.

И най-важното не виждам онзи нещастник.

През последните няколко дни започнах да забравям за него.

Работата ме разсейваше. А и сега ми беше по-добре.

Джейсън е много мил, не ме сваля. Държи се нормално и дори сам си взима кафе.

-Здравей, Кейси. - чух гласът на Джейсън

-Здравей. - усмихнах се и затворих папката с документи.

-Добре ли се чувстваш тук?

-Щом съм заета със нещо се чувствам добре. И тези документи са за теб. Трябва да ги подпишеш, но ми трябват до час. - казах и му подадох е папката пред мен

-Ще се постарая да ги подпиша до час. Ако не ми падне ръката от толкова подписи.

-Ще подписваш с другата. Защото ми трябват тези документи,за да мога да си свърша работа. - казах

-Разбрано, шефе. - каза и се засмях

-Нещо друго да за свърша? - попита

-Не. Това е засега. И благодаря, че си толкова мил с мен.

-Няма проблем, а и аз съм мил със всички си служители. Не обичам да има напрежение на работното място.

-Това е добре. Не предишното ми работно място шефката беше истинска кучка. А работех в пекарна.

-Значи аз съм добрият шеф.

-Определено. Никой шеф досега не ми е купувал кафе и то всеки ден. А и щом не виждам Тайлър всичко е супер.

-Щом се чувстваш добре и аз съм доволен. До после.

-До после.

Толкова се радвам, че той е нормален.

Защо и Тайлър не беше, като него?

Тайлър

Слязох от асансьора и първото, което видях беше...Кейси?

Тя нали напусна, защото ме мрази.

Последния път, дори плака.

Да не е решила да работи за Джейсън?

Или по-скоро той е решил.

Погледнах отново към нея.

Беше спокойна. Ядеше шоколад и гледаше в телефона си.

Той нарочно я е наел.

За да ме дразни.

-Защо Кейси работи тук?! - попитах и Джейсън остави папката на бюрото си.

-Защото ми трябваше асистент, а и тя се справя много добре, също така е прекрасен човек.

-Да, бе! Наел си я, за да ме дразниш!

-Не. Наистина ми трябваше асистентка и тя се съгласи, а и ми харесва да си говоря с нея. Доста неща разбрах за нея. Също така и разбрах и нещо друго.

-Какво е разбрал гениалния ти ум? - попитах

-Разбрах, че тя е наистина силна и добра, докато ти си един глупак, който загуби невероятно момиче.

-Невероятно? Тя е, като всички останали и ти го знаеш!

-Не, не знам. Но знам, че ти знаеш, че тя е не е, като останалите. Тя е специална и ти много добре знаеш това, но се опитваш да се убедиш в обратното. Защото си тъп.

-Ти си тъп! - извиках

-Порасни Тайлър. Вече не си на 16, че да правиш каквото си искаш имаш отговорности. Трябва да спреш да се отнасяш към жените, като със носни кърпички и си намери най-после приятелка, с която да имаш някакво бъдеще.

-Не искам! Жените служат само за удоволствие! Не ми е нужна любов!

-Имаш крещяща нужда от любов.

-Ти имаш нужда от бой, че да спреш да дрънкаш за глупости.

-Ти също.

Ако не ми беше брат щях да го ударя с бюрото по главата.

-Майната ти! Искаш да се чукаш със Кейси, за да ме дразниш. И за това си я наел.

-Аз да не съм теб? Не смесвам личните и професионалните отношение. Никога не съм имал връзка със моя служителка.

-Знам. Ти си господин принципен.

-Да. И пак ти казвам не искам нищо от Кейси. Ние сме колеги и приятели. Това, че ти ревнуваш е твой проблем.

-Не ревнувам! - изкрещях

-Престани да викаш. Ще ми изплашиш служителите.

-Върви по дяволите! Аз не ревнувам!

-Тогава защо дойде да говорим?

-Защото...

-Защото искаше да видиш Кейси или да разбереш, дали има нещо между мен и нея.

-Майната ти! - извиках

-Престани да викаш.

-Няма да спиш с нея, защото ще я убедя да се върне при мен!

-Остави момичето намира. И овладей ревността си,досадник.

-Не ревнувам! - казах и излязох

Да го вземат дяволите!

Аз не ревнувам.

Просто се дразня, защото той иска да спи с Кейси.

Но няма да може, защото тя е подвластна само на моят чар.

Ще си я върна за нула време.









Мислите ли, че Тайлър ще си върне Кейси?🤔❤️❤️❤️❤️

Continue Reading

You'll Also Like

73.3K 2.8K 34
Запознанството им беше случайно. Тя мислеше, че той е поредния женкар, но въпреки това успя да се влюби в него и повярва на всичките му лъжи, с които...
32.2K 1.1K 16
"Хубава си, дявол да те вземе... ...и нека този дявол да съм аз." - Копеле в костюм
14.7K 818 32
| Втора книга от поредицата 🥀 | След заминаването на Сюзън всичко се преобръща с главата надолу. Тя се наслаждава на живота, сбъдвайки мечтите си. З...
31.3K 736 30
Мислим ли трезво, когато сме притиснати в ъгъла? Определено не, и Лара прави същата грешка. Прибързаните й решения я водят до нещо, от което няма да...