Кейси
Звука на алармата ме събуди и станах от леглото, но веднага се върнах, когато се сетих че е събота, което значи, че ще спя до следобед.
Усетих нещо върху гърдите ми и отворих очи.
Това куче, защо постоянно има навика да се качва върху мен.
-Здравей, мъник. - казах и го погалих.
По играх си малко с него, след което станах от леглото и отидох в банята.
Взех си бърз душ и отидох пред гардероба.
Извадих черен клин и бяла тениска и ги облякох.
Направих си кафе, седнах на дивана и пуснах телевизора.
Видях Роки, който се качи на дивана при мен и се настани в скута ми.
Превключвах каналите в опит да намеря нещо интересно, но така и не намерих затова просто оставих някакво скучно предаване.
Изпих кафето си, след което отидох пред огледалото. Вързах косата си на опашка и взех якето си и взех каишката на Роки.
След като най-после успях да му сложа каишката след неговите опити да не го направя излязохме.
Това куче трябва ли да е толкова упорито?
Всеки път ми отнема цяла вечност да му сложа проклетата каишка и да го изкарам от вкъщи, а след това едва го прибирам, защото той не иска.
След едно часова разходка в парка и след като една жена ми се скара, че кучето ми лае по нейното,което приличаше на гущер не на куче, най-после седнах на една пейка, за да си почина.
За моя радост днес времето беше хубаво и се опитвам да се насладя на хубавото време заедно с моето сладко кученце...което току-що се изходи на пътечката.
Няма да чистя това, колкото и онази старица на съседната пейка да ме гледа на криво.
-Значи имаме време да се размотаваш, но не и да излезеш с мен? - каза познат глас и отворих очите си и го видях.
Беше доста по-близо отколкото бих искала да бъде.
-Ти следиш ли ме? - попитах го
-Не, минавах и те видях. Е, какво правиш тук?
-Разхождам кучето си. А и не съм длъжна да ти давам обяснения.
-Разхождаш кучето си? Аз не виждам куче.
По дяволите!
Защо всеки път го губя?
Дано този път не е във фонтана, както миналия път.
-Изгубих го, но сигурно ще се върне,когато огладнее.
-Добре тогава имам време да говоря с теб.
-Какво ще кажеш да се разкараш? - попитах и се усмихнах
-Добър опит, но няма. Размисли ли? - попита и седна до мен
-Не искам да изляза с теб. Защо не излезеш с друга?
-Защото не искам.
-Защо искаш да излезеш точно с мен?
-Не знам, нещо в теб ме привличане.
Или просто иска да ме изчука, след което да ме зареже сякаш не е станало нищо.
-Да, бе. Не искам да излезем.
-Защо? Да нямаш гадже?
-Не.
-Тогава защо ми отказваш?
-Защото....не знам. Има ли значение?
-Да има.
-Все тая, не искам да продължаваме този разговор. - казах и бързо отидох при Роки, който се опитваше да ухапе един човек.
Бързо го взех и човекът започна да ми се кара, че съм безотговорна.
Не е вярно.
Просто оставих кучето си без надзор.
-Ти още ли тук? - попитах
-Тръгвам си, не се тревожи. - каза Тайлър и погледна към Роки, който изсъска към него.
-Чао. - промърморих
-Досадника. - прошепнах и погалих Роки.
Видях, че телефона ми е на пейката.
Добре, че го видях, иначе щях да го забравя.
Някой ден ще си забравя главата някъде.
Прибрах се и Роки се затича към дивана.
Това куче е, като залепено за този диван.
Седнах на дивана и започнах да го гяла по коремчето и то ме ухапа по пръста.
-Трябва да спреш да хапеш хората. - казах му, но той продължи да хапе пръста ми.
-Не ме боли, но е невъзпитано. - скарах му се
Може би е гладен?
Аз нахраних ли го?
Чух звук идващ от телефона ми.
Някой ми беше писал.
И то не познат номер.
Чудя се кой ли е?
Сигурно един досадник, който видях по-рано.
Кейси : Какво искаш,Тайлър?
Тайлър : Откъде знаеш, че съм аз?
Кейси : Защото си досаден.
Тайлър : Не е вярно! Ще излезеш ли с мен?
Кейси : Да.
Тайлър : Наистина?
Кейси : Не.
Тайлър : Това беше грубо. Както и кучето ти, което съскаше срещу мен по-рано. Злобен, като теб.
Кейси : А, ти си глупак!
Тайлър : Така е. Към колко да те взема?
Този чува това, което му изнася .
Тоест чете.
Кейси : Не искам да изляза с теб на среща!
Тайлър : Това отказ ли е?
Кейси : ............
Тайлър : Ще го приема за да.
Кейси : На коя планета живееш?
Тайлър : На моята планета. Където ти си съгласна да излезем на среща.
Кейси : Наистина си досаден. Излез с друга. Аз не искам.
Тайлър : Напротив искаш.
Тайлър : Сигурен съм. Просто си инат.
Тайлър : Ехо.
Тайлър : Виждам, че четеш съобщенията.
Тайлър : Кейси. Отговори ми!
Тайлър : Мамка му.
Оставих телефона на страна и отидох в кухнята да си направя нещо за вечеря.
Сигурна съм, че ще се откаже и ще ме остави намира.
Новата глава е тук, съжалявам ако е малко скучна.❤️❤️