Бе минал месец, а Мадс не бе чул нищо от Бианка Сила. Бе му писнало от непостоянното ѝ желание да го вижда, отказа се от това да я приема с широко отворени ръце всеки път щом се появи в живота му. Затова бе решил да се върне към нормалното си ежедневие без мафиоти, безопасния и понякога хубав студентски живот.
Няколко дни след последната им „среща" Мадс бе решил да посети родителите си. Старото му легло и гозбите на майка му му липсваха. След три дни прекарани в това да играе видео игри с по-малкия си брат и да плаче нощем във възглавницата си, реши че депресията му може да придобие по-забавен вид и посети местните клубове със старите си приятели. Неоновите светлини и скъпото уиски с енергийни напитки му се отразиха толкова зле, колкото и самосъжалението, в което лежеше със зачервен очи и сополив нос.
Понякога сутрин, когато бе забравил да изключи ранните си аларми и се събуждаше въпреки опитите да се върне в топлотата на съня си, можеше да усети приглушеното присъствие, което вече му бе чуждо. Мислеше си, че това бе времето, в което хапчетата, които Бианка пиеше губеха влиянието си, времето, в което му позволяваше да е до нея. Мадс започна да става по-рано, да усеща вкусва са студено лате в устата си, мускулите му започваха да болят от това, което той оприличаваше на йога, топла вода обливаше разсъненото му тяло, а после отново пиеше кафе и ... изчезваше.
Само това споделяше с него. Сутрините със сладко кафе и приятната болка от разтягането на мускулите му.
Мадс бе на рождения ден на Кристина. Тя се бе сдобрила с гаджето си, държаха се за ръце, прегръщаха се и се целуваха гнусно и досадно. Единственото, което Мадс и приятелите му можеха да направят бе да се цупят и издават грозни звуци при вида им, което сякаш ги караше да се натискат още по-упорито. Мадс усещаше как старата песен на депресията забива и се пуска на rewind всеки път щом зърне двойката.
Бясна техно песен кънтеше силно от тонколоните, високи, колкото него в клуба, който Кристина настояваше, че на всяка цена трябва да посетят. Мадс танцуваше безгрижно, докато пиеше текила умерено, защото както обикновено трябваше да е отговорният приятел, който достатъчно трезво да даде адрес на uber. Това не му пречеше да се забавлява и да крещи грешно думите на хип-хоп песните, които пускаха. Нощта му вървеше прекрасно по план, и докато танцуваше някакво подобие на shimmy, а светлините сменяха цветовете си епилиптично бързо, Диего реши да проговори с досадната си голяма уста:
- О, няма да повярвате какво видях!!
Мадс искаше да изкрещи, че не му пука, но вместо това проследи сочещия му пръст към дълбочината на клуба. В тъмно ВИП сепаре бе легнала Бианка Сила, пушейки пура. Бе облечена в къса сребърна рокля, която отразяваше светлините на клуба в цветовете на дъгата, а правата ѝ дълга кестенява коса седеше в скута на красива жена с дръпнати очи, докато съблазнителните крака на адвокатката си почиваха върху тези на брадат мъж. Мадс усети сърцето си да забавя ход.
- Какво прави тук? Това е клуба на италианците. – викаше Тони, спрял да пие тъмната си бира.
- Кой е този с нея? – попита Мадс, мръщейки се, може би, не толкова трезвен. Наблюдаваше как двамата си говореха в далечината, татуираната ръка на мъжа да гали голото коляно на Бианка, докато тя пушеше дебелата розова пура (Мадс не си бе представял по-еротична гледка).
- Уриел Морети, клубът е негов – каза някой, Мадс прекалено зает в това да пробива дупки в черепа на Бианка с поглед, за да разпознае чие глас бе.
Изведнъж тя стана, но не защото бе забелязала присъствието му, а защото на масата им бе поднесена табла с алкохол. Мадс бе отдавна забравил за своята недопита чаша с уиски. Сега Бианка си говореше с италианеца очи в очи, той се смееше с голямата си зъбата уста, а тя вплиташе и разплиташе ръцете си, кръстосала крака. Жената до нея ѝ поднесе малка метална табла, докато обясняваше нещо на мъжа, за момент се вгледа с съдържанието ѝ и преди Мадс дори да развие теория какво може да е то, тя бе допряла нос в нея. Събеседникът ѝ се смееше толкова силно, че чак Мадс го чуваше от далечната си маса.
Пред тях се появи тълпа танцуващи и двамата изчезнаха от любопитния поглед на Мадс.
- Може ли да не говорим повече за гангстери тази вечер? – прекъсна поредния разговор за мафиоти на приятелите си той.
- Уф, Мадс кога ще престанеш да се преструваш, че не ти е интересно? – отвърна Емина, пиейки безалкохолния си коктейл. Това щеше да е последната капка преляла чашата за вечерта, когато някой реши да оспори този факт с него, блъскайки се в рамото му. Поправка, да го сграбчи за рамото.
- Хей, - извика Мадс прекалено силно, прекалено агресивно. Когато се обърна, за да види мъжа, се сблъска очи в очи с Пол Бюшел.
- Какво правиш тук? – просъска заплашително мъжът.
Свъсените му вежди и учудените му сини очи, докато басът на песента удряше телата им, накара Мадс да се събуди. В тихо разбирателство двамата насочиха погледите си към Бианка, която сега твърде ясно стоеше изправена с Уриел зад себе си, ръка около талията ѝ, сочейки в тяхна посока.
Бианка изглеждаше уплашена, о, никога не я бе виждал толкова уплашена, а Мадс дори не носеше лещите си. Пол хвана Мадс грубо за бицепса и го бутна зад себе си незабелязано.
- Махай се оттук – сподавено му каза той.
- Какво? Приятелите ми се тук!
- Чакай ме отвън зад ъгъла след пети минути.
Пол Бюшел не изчака отговор, а продължи направо, разбутвайки хората от пътя си, приближавайки се до Бианка и непознатият мъж. Приятелите на Мадс, сякаш не бяха забелязали кумира си, бяха прекалено заети в това да танцуват мръсно на някое комерсиално парче на Травис Скот или нещо подобно.
Бореше се с любопитството си и това, което оприличаваше на страх. Нещо в него му нашепваше да остане, но после шарещите му очи срещнаха тези на Бианка, стоейки зад Пол, погледът ѝ забит в Мадс. Махаше му с ръка да си тръгне, докато Пол и Уриел се измерваха и словесно нападаха.
- Трябва да тръгвам – намеси се Мадс, взимайки якето си от купчината на високия стол.
Не изчака отговора на приятелите си, но остана, за да види как Пол се изправя пред Бианка и италианеца. После бе избутан от танцуващите към изхода.
-
Петте минути изтичаха по-бавно, от каквито и да е било пет минути през живота му. Безпокойството го изяждаше отвътре, многобройни идеи за това какво се случва в клуба се въртяха в главата му, докато чакаше Пол Бюшел в затворената уличка.
- Веднага!
Мадс побърза да намери източника на виковете, погледът му попадна на познатите фигури на гангстерския лидер и адвоката му. Пол грубо буташе Бианка към излъскано черно возило, което накара кръвта на Мадс да закипи, но остана скрит в тъмния ъгъл засега. Бианка крещеше упорито в лицето му.
- Пусни ме! – дърпаше се тя. – Какво правиш тук? Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? – разярено се палеше жената с треперещи ръце.
- Млъквай – ледено отвърна Пол, рязко блъскайки Бианка в колата. Мадс се вкамени на място. Мафиотът хвана лицето ѝ с големите си пръсти, карайки я да замълчи, другата му ръка увита около гърлото ѝ. – Влизай в колата. После ще говорим, не си мисли, че ще ти се размине.
Пол отвори вратата на колата и набута в нея зъзнещата Бианка, която бе спряла с възгласите си. В момента, в който BMW-то изчезна Мадс изскочи от тайното си място, изправяйки се пред Пол Бюшел.
- Няколко въпроса – изстреля бързо той. – Къде изпрати Бианка? Какво се случва по дяволите? Кой беше онзи? И какво по дяволите става?
Пол Бюшел бе свъсил вежди за постоянно. В ръката му се бе появила табакера, а в другата запалка, с която машинално запали дебела цигара и отпуши, вгледан в Мадс, който хаотично свиваше и отпускаше юмрука си.
- Не мисля, че сме се запознавали – дрезгаво каза мафиотът, обръщайки профила си към ярко осветената улица. – Пол Бюшел. – представи се, подавайки ръка.
Мадс превъртя очи и изпъшка, ръкостискайки се с него.
- Мадс Рущадт, което сигурно вече знаеш, защото ми се обади без да съм ти давал номера си. - саркастично отвърна студентът. Гангстерът се усмихна криво, говорейки с цигарата в устата си.
- Очакваше да те поканя на вечеря преди това? Някой друг път – арогантно похвърли Пол, изпускайки цигарения си дим през носа. – Бианка, ах, Бианка! – смееше се мрачно той. Мадс стоеше на тръни, отдавна изгубил търпението си. – По-добре да говорим някъде другаде.
Мадс безропотно последва подземния крал до близначката на колата, в която Бианка влезе. Седнаха на задните седалки, Пол сякаш оглеждаше кръвожадните черти на лицето си в черния прозорец.
- Само предполагам от какво естеството е връзката по между ви – започна гангстерът. – Което, наистина, не ме засяга, но трябва да е сериозно щом имаше топките да посетиш офиса ми.
Мадс се чувстваше, така сякаш бе в кабинета на директора, което само го караше да нервничи. Осъзнаваше, че Пол Бюшел можеше да го убие ако иска, защото това правят мафиотите, нали?
- Къде е Бианка? – настояваше студентът с каменно лице.
- На безопасно място. – лековерно призна Пол. - Не от мен трябва да се боиш, нито от Уриел Морети. Истинският враг остава неизвестен и за мен. Затова исках да говоря с теб, Мадс, защото имах надеждата, че ти ще знаеш.
Мадс изпъшка ядосано, изпъвайки напред краката си. Прокара ръце през къдравата си гелосана коса и се облегна назад в седалката.
- Да знам? И от хороскопа си щях да науча нещо повече от това, което Бианка Сила би споделила с мен! – разлюти се той. – Преди месец се появи в университета ми, ранена. – призна той, въпреки обещанието си. – Заклех се да не казвам на никого...
- Да, тя има навика да кара хората да правят това – въздъхна Пол. – Каза ли ти кой я е нападнал?
- По дяволите, не знам, спомена, че е някой от миналото ѝ.
- Как да я предпазя, като не знам от кого? – шептеше под нос Пол, разтривайки челото си. – Животът ми щеше да е много по-лек, ако Бианка Сила знаеше как да споделя.