Както обеща баба ми, бях преместен в друга паралелка и естествено Лиян искаше да се премести с мен, но аз и казах, че ще се оправя. А и тя има и други приятели, не може постоянно да е с мен.
Както и да е. Баба не ми е говорила от онзи шибан ден. Дори не иска да ме погледне, чуствам сякаш съм я предала. Дали ще ми прости? Дано!
С Лиян вървяхме към познатото училище и си говорихме, докато някой не изля някакъв лепкав шейк върху мен.
- Ха, неспокосан гей!- някакви момчета се изсмяха и ни подминаха. Бях полят с нещо изключително лепкаво.
- Ей, боклуци, как смеете?- Лиян им се развика и те се обърнаха. Сериозно това момиче не може ли да мълчи.
- Ей, дребната, защо се движиш с един прост гей?- каза едно от момчетата.
- Аа, неспокосан ли, прощавай, но виждал ли си се в огледалото и не обаждайте най-добрия ми приятел!!!- ол, колко мило, много си я обичам.
- Или какво?- попита един от тримата, просто имах усет, че Лиян ще изръси някоя простотия и я хванах за ръката и я погледнах с омолителен поглед, но не дървена глава.
- Или ще се погрижа да ви го начукат!- тя се усмихна злобно, аз я гледах стреснато, по-голяма простотия не бях чувал от нейната уста, но явно проработи, защото онези ни оставиха намира.
- Абе, жено, от къде ти ги ражда главата, тези простотии?- попитах я здържайки смеха си.
- Честно да ти кажа и аз това се питам.- и двамата се засмяхме.
- А сега какво ще правим с това нещо на главатати?- тя посочи все още стичащтата се течност по раменете и лицето ми.
- Е явно ще трябва да се прибера и да се преоблека и да си взема един душ.- казах аз.
- Може да ти измия косата на мивките в тоалетната, ще мяза ме на клошари.- и двамата се засмяхме, но в този момент някой мина покрай нас, оставайки торба до краката ми.
- Заповядай.- чух тих глас, но толкова познат, та това беше Намджун.
Лиян гледаше объркано, явно не разбра кой беше това. Аз вдигнах торбата и я отворих, вътре имаше тениска, несъзнателно се усмихнах.
- Знаеш ли идеята да ми измиеш косата в тоалетните не е толкова зле.- казах аз и се запътих към въпросните тоалетни.
Лиян едва махна това нещо от косата ми, но най-накрая като по чудо успя. Аз облякох блузата, дадена ми от Намджун и излязохме от тоалетната. Косата ми беше мокра и можеби изглеждах като пълен идиот, ама все пак един път се живее. Кога друг път ще си измиеш косата на мивката в тоалетна в училище, точно така, никога!
С Лиян се разделихме всеки, влизайки в неговата си стая. Веднага бях посрещнат от лоши погледи и насмешки и точно в този момент в ума ми се включи онази програма, която игнорираше всички нищожни същества в радиос от сто метра. Нито чувах, нито ме интересуваха останалите.
Имаше само свободни места на последния чин, значи ще седя сам какво по-хубаво от това? Настаних се веднага забелязах снимката на чина. Това бяхме ние с Намджун в мола, целувайки, чудно ми е защо само моето лице се вижда, а това на Намджун е замаскирано. Нали не може той да го е направил? Не би го направил нали?
И точно в този момент в стаята нахлу Джаксън, супер и този е дошъл да ми се подиграва. Той дойде до мен и всички ни зяпнах наведе се до ухото ми.
- Не знам защо, но Намджун иска да те види долу в столовата близо до мазето, имаш пет минути.- той се отдръпна и излезе, а всички го проследиха с поглед после се обърнаха към мен, като всички започнаха да си шушукат. Аз станах от мястото си и тръгнах към изхода на стаята.
- Да не би да отиваш да му духаш, нищожество?- попита едно от момчетата, които се заяждаха по-рано с мен Лиян.
- Мисля, че не искаш да бъдеш изчукан, затова си дръж противния език зад зъбите!- казах и излязох от стаята, ясно можех да чуя как някои момичета се смееха.
Отидох на въпросното място. Това е между мазето и столовата, не съм сигурен, че е столова, защото почти никой не яде там, така че няма хора в тази част от училището. Беше наистина тъмно, но успях да разпозная силуета на високо момче.
- Джин...- Намджун излезе на леката светлина, идваща от почти изгорялата лампа. Ококорих се, устната му беше разбита, бузата му синя, а очите подути.
Той ме прегърна силно, а аз веднага му отвърнах.
- Какво се е случило?- попитах го притеснено, но той не ми отговори.
**********************************
Неутрален
**********************************
Намджун не отговори на Джин, просто го прегръщаше силно като за последно, а дали не беше. Намджун усещаше онази тъй прекрасна топлина в сърцето си, Джин не оставаше по-назад. Напълно изключи баба си и всички идиоти, които му се подиграваха.
Двете момчета се отделиха само, колкото да се погледнат. Джин гледаше в очите на Намджун, четейки всяка една емоция, която е изпитал в последните часове. Незнайно защо сърцето го заболя, надигна се на пръсти и целуна другото момче.
Намджун затвори очи, увивайки ръцете си около талията на Джин, придърпвайки го към себе си. Джин уви ръцете си около врата на по-високото момче. Целуваха се хем нежно, показвайки цялата си любов, хем се целуваха жадно, показвайки цялата страст, която ги изгаря от вътре. Отделиха се само, за да си поемат въздух.
Намджун нападна устните на другия, притискайки го в стената. Искаше да запомни сладкия вкус на тези толкова меки и изкусителни устни. Джин беше стиснал раменете на Намджун, наслаждавайки се на всяко докосване, на пухкавите усни, които се движеха срещу неговите.
Часът беше започнал отдавна, но двамата не се интересуваха. Най-после някакси успяха да потиснат желанието за още и се отделиха. Намджун опря челото си до това на Джин.
- Не ме забравяй...- Намджун го целуна нежно.- Чакй ме.- без да казва каквото и да било повече. Джин влезе в стаята си, взе си нещата и най-демистративно напусна часа и училището. Очите му бяха пълни със сълзи, току-що Намджун го беше зарязал.
**********************************
Хора, това не е краят на Namjin.