Дойонг и Юта вървяха по коридора, учудейки се къде точно беше пътят към покрива. Докато обикаляха Юта отново забеляза оново момче, което не знаеше защо, но му се струваше странно.
Дойонг веднага забеляза това и погледна в посоката, на където гледаше приятеля му. Той забелязано русокосото момче и се обърна към Юта, поглеждайки го объркано.
-Защо гледаш това момче? Да не би вече да замени Тейонг?-попита чернокосия, привличайки вниманието на японеца.
-Не! Никога не бих заменил Те, той е единственият човек, който обичам!-каза Юта, след което се обърна на другата страна.-Нека по-бързо отидем при тях. Защо изобщо не дойдоха да ни вземат, да не си мислят, че знаем това място наизуст щом са ни развели веднъж?! Аз дори не помня кое къде се намира в собствения си дом, а тук още по-малко!-ядосваше се японеца, а приятеля му тихо се подхилваше зад него.
Изведнъж телефона на Дойонг започна да вибрира в джоба му. Той взе устройството, виждайки че Джехьон му звъннеше. Чернокосия веднага натисна зелената слушалка и щом чу гласа на Джехьон, на лицето му се настани голяма усмивка.
-Ало,Дойонги?
-Да,Дже!-почти извика чернокосия, той постави едната си ръка на устата, след което отново повтари това, което казваше, но по-тихо този път.-Да, Дже.
Чернокосия чу кикотене от другата страна на слушалката, което го накара да се смути и леко да се изчерви.
-Има ли нещо? Твърде дълго се забавихте.
-Ами ние...малко...мисля,че се поизгубихме...
-Дай ми го да говоря с него.-каза русокосия и Дойонг му подаде телефона си.-Джехьон, я ми дай да поговоря за малко с гаджето си.
-Ами...добре.
След няколко секунди японеца чу така познатият глас на любимия си.
-Да, скъпи Юта?
-О, не ми казвай „скъпи Юта"! Веднага идвай да ни намерите или ти обещавам,че не само твоя, но и на Джехьон задника ще сритам! Разбра ли ме!-едвам се сдържаше да не извика русокосия.
-Ъм, добре, идвам...само ако може да ми кажете къде сте?
-Ако знаехме къде сме нали щяхме да ви намерим,глупако?!
Юта вече съвсем започваше да побеснява, което наистина много тревожеше чернокосия. Японеца поначало не беше от типа хора,които се изнервят бързо и затова в момента Донс се чудеше какво точно му имаше.
-А ще можеш ли поне да ми опишеш къде сте?-каза червенокосия, който явно също започваше да се изнервя.
Русия започна да оглежда кабинетите заедно с Дойонг. Те забелязаха някаква по-странна или по скоро по-различна врата от останалите. На нея беше написано „Психолог".
-До психолога сме.
-Какво?! Бързо се махайте от там преди да е излязъл!-Тейонг звучеше притеснено, което накара и другите две момчета да започнат да се притесняват.-Тръгнете на накъде! Където и да е, но се разкарайте от там колкото е възможно по скоро!
С това червенокоското бе приключил разговора, оставяйки двете момчета леко изплашени.
-За какво говореше Тейонг?-попита Донс уплашен, от това което едвам успя да чуе, но все пак чу.
Русокосото момче вдигна рамене, показвайки на другия, че също не знаше.
-Но нека направим това, което каза. Да тръгнем натам.-японеца тръгна на някъде, следван от приятеля си, когато нечий глас ги спря.
Двете момчета спряха на едно място, обръщайки се към въпросният човека, виждайки една не толкова възрастна, но все пак доста по-голяма от тях жена.
Тя се приближи към тях и започна доста обстойно да ги оглежда. Щом видя, че нямаха униформи или пък пропуски, жената веднага смени сериозното си изражение с гневно.
-Кои сте вие и какво правите в елитната гимназия „Вайлент"?-попита жената доста недоволна.
-Ние...ъм...сме-опитваше се да каже Донс, но от тази жена го побиваха тръпки.
-Вие сте какво?-гледаше ги изпитателно жената.
-Ние сме гости на И Тейонг и Джънг Джехьон.-каза Юта, опитвайки се да запази сериозен вид, но така както Дойонг така и него го бе доста страх от жената пред тях.
Щом чу тези две имена, възрастната жена извъртя очи и въздъхна тежко.
-Нима пак тези двама?!-каза си сама на себе си тя.-Е, момчета елате с мен в кабенета ми, а след това ще звъннем на тези две твърдоглави тикви.-каза тя, докато се усмихваше мило и приветливо, карайки двете момчета да се успокоят малко.
Тя тръгна към онази врата, която Донс и Юта бяха видели преди малко. Те се спогледаха, не знаейки дали да я последват или да се махат от нея.
-Идвайте, момчета!-извика им тя, а двете момчета само кимнаха и я последваха вътре.
Не знаеха защо Тейонг звучеше толкова притеснено заради този психолог, но явно щяха да разберат.
°•°•°•°•°•°•°•°•°
Тейонг и Джехьон тичаха притеснено по коридорите, търсейки другите двама. Бяха минали през всички етажи и всички коридори,бяха проверили дори и на двора, но от тях нямаше и следа. Мислеха да започнат да преглеждат и кабинетите, в който нямаше часове по това време, когато телефона на Тейонг извибрира. Той по-бърза да го извади, очаквайки да види името на любимия си изписано на екрано, но видя нечие друго име, което изобщо не искаше да вижда. Той преглътна звучно и отвори на човека,който му звънеше.
-Да.
-И Тейонг, ти и Джънг Джехьон веднага се явете в кабенета ми незабавно! Не можете да си представите колко сте загазили!
Жената затвори на червенокосия, а той погледна към Джехьон, който веднага разбра, че се бе случило това, от което най-много се тревожеха.
-Май ги намери,а?-попита Дже, при което червенокосия кимна.-При нея са нали?
-Мхм. Нека вървим!-каза Те и се затича към стаята на психолога, следван плътно от Джехьон.
°•°•°•°•°•°•°•°
Джехьон и Тейонг вече седяха пред вратата на психолога. И двамата преглътнаха тежко, преди Те да хване дръжката на вратата,отваряйки я.
Те влязоха навътре, виждайки двете си гаджета седнали на кожения диван. Брюнета побърза да отиде до Дойонг, прегръщайки го силно, докато Тейонг седеше вцепенен пред психоложката.
Тя го гледаше скептично, докато накрая просто не взе показалката си от бюрото си и него удари с нея.
-Колко пъти съм ти казвал на теб, Тен и на теб също Джехьон, да не водите външни хора тук?!-скара им се тя, след което се обърна към Джехьон.-Може да пуснеш момчето, Джехьон, няма да го изям!
Джехьон не чу нищо от това, което каза тя и си продължи да гушка любимия. Жената веднага разбра и удари кестенявокосия с показалката.
-Пусни момчето,Джехьон!-скара му се тя и Дже пусна Дойонг,давайки му възможност най-после да си поеме въздух.-Сега застани до Тейонг и да не си мръднал.
-Добре де, лельо Хайонг.-каза той заставайки до най-добрият си приятел, който все още седеше като вкаменен.
-Джехьон, не ме наричай така когато сме в училище! Колко пъти съм ти казвала, а? Пък и виж Тейонг и Тен не ме наричат мамо нали?-тя погледна към сина си, който само поклати глава.
-Ами забравям!-оправда се Дже.-Не съм свикнал постоянно да ми се караш, за да не ти казвам така. Както постоянно правиш на Те и Тен.
-Не им се карам!
-Караш ни се и то постоянно! Ние двамата с Тен не смеем да ти кажем нищо в училище!-каза Тейонг, спечелвайки си доста ядосан поглед от майка си.-Нека не се лъжем де!
Юта и Дойонг гледаха отстрани изумени от всичкото това. Не очакваха, че психолога ще се окаже майката на Тейонг и също, че те ще искат да бягат от нея.
-И кои са те? Не смееха да ми кажат имената си, понеже явно сте ги наплаши ли от мен.
Тейонг отиде до Юта и го целуна по бузата, след което му прошепна "Радвам се, че си добре" погледна към майка си.
-Това е Накамото Юта, гаджето ми, за което баща ми със сигурност ти е казал. А това е Ким Дойонг, гаджето на Дже и също братовчед на гаджето на Тен.
-Значи това е милият японец, който те е променил! Оу, нямаш си и на представа колко много ти благодаря!-каза майката на Те, хващайки с двете си ръце дясната ръка на японеца.
-И на мен ми е приятно да се запознаем, госпожо И!-каза той с голяма облекчение.
-Здравей, Дойонг, и на теб ти благодаря страшно много! Това, че променихте Тейонг и Джехьон ме прави наистина щастлива.
-Радвам се, за което!-отвърна Донс, услихвайки се.
-Но имам един въпрос. Вие с оня...как се казваше гаджето на Тен, Тейонг?
-Джони.
-Да, Джони! Вие наистина ли сте братовчеди? Защо нямате нищо общо! Ти си толкова мил и сладък, докато той се държи като някоя маймуна.
Четирите момчета се засмяха, а Юта дръпна леко Те и приближавайки се до ухото му.
-Разбрах на кой приличаш най-много.-прошепна японеца и двамата се засмяха.
°•°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️