Събудих се.Е,не точно събудих се , защото аз не спах цялата нощ.Мислите ми бяха заети от Джош.Джош.Джош.Джош.Ъхх,дори при мисълта ми какво направих се чувствам повече от ужасно!Имах чувството , че никога няма да си върна предишната радост.И Джош.А ако нямах Джош , нямаше да съм радостна.Направих такава логика , която е вярна.Разкъсвам се от вътре.Не можех дори за миг да помисля за нещо друго.Това бе единственото ми нещо наум в момента.Днес бе Нова Година.Да , точно 31.12.Хората казват-Нова година-ново начало,нов късмет.Дали тези измислици ще се спрат и на мен?
Станах и се опитах да избера най-подходящото облекло , за момичето което е тъпо , малумно , гадно и цял ден ще си седи вкъщи.Дам,нямах такова.Може би , защото преди не съм правила толкова сериозни грешки!?!?!?Мразя се!Отвътре, разбира се , отвън се харесвам.Имаше много момичета, които искаха да са като мен , но не можеха.Може да си помислите-Егото и до Париж ли стига или чак до Русия?Не.В мен няма никакво его.Просто не съм като другите момичета , които си мислят , че са очарователни , но казват че са грозни , само за да ги окурашават и да им казват обратното.Не,при мен няма такива неща.Може преди да съм си мислила обратното , но се промених.Казвали са ми , че съм красива , аз също смятам че съм красива.Е,не от перфектните , но не съм лоша.После п.с.-не ме обвинявайте, просто така мисля.Казах на ума си и се засмях на глас.
Да , това беше.Моето перфектно облекло за момиче което е тъпо,малумно , гадно и цял ден ще си седи в къщи.Ето го и него.Просто щях да остана по пижама!Първи проблем-решен.Остават още деветдесет и девет , като изключим стотния, който е, че си провалих живота.
Минах през банята , измих лицето си и зъбите си.Нямах желание за грим , въпреки , че гримът в къщи ми беше като традиция,която всеки ден спазвах , но мисля че напоследък ще си сменя традициите.
Слязох надолу и като по чудо видях мама вкъщи , пиейки кафето си , четейки вестник.И всичко най-спокойно.Оо , вярно , тя не знае , за това , което направих.Реших да се отклоня , но можех да премахна темата от устните и мозъка си.Просто изръсих:
-Мамо , ти някога правила ли си грешки?
-Разбира се, мила-каза тя най-спокойно.
-И как си се оправяла след това с тях?-продължих.
-Зависи за какви грешки говорим-отвърна мама и обърна страницата на вестника си.
-Говорим за сериозни грешки.Много сериозни грешки-отвърнах и зачаках отговора , а ето го и него.
-Добре-каза тя , спирайки да пие кафето , да чете вестника и махна очилата от лицето си .-Какво се е случило Алексис?
-Ами , наистина е трудно за обяснение.
-Просто опитай-предложи мама.
-Ами добре-започнах.
Разказах на мама всичко и с всяка следваща дума се разкъсвах , защото знаех , че това което казвам наистина се случило.
-Мамо защо не плача , толкова ми е гадно , но сякаш просто се спирам.Отвътре се убивам , но изобщо не плача.Никак.Не мога.
-Мила, ти не плачеш , защото не ти е жалЧовек плаче , когато му е жал , когато го боли.При теб не е такъв случая.Ти просто си ядосана.Дразниш се.Дразниш се , от това какво си направила.А тази сълза - посочи единствената сълза , спускаща се по лицето ми, която бе изключително малка и я усещах като прашинка. - е защото го обичаш.Обичаш го истински. Гадно ти е за него и за това какво си му сторила.Но вътрешно те е яд.
-Какво мога да направя, мамо?-попитах я със сълзи в очите.
-Това не мога да ти кажа.Всеки има свое мнение и свое сърце.В този момент ти трябва да послушаш сърцето си и с твоето лично мнение да реших дали можеш да се справиш-отвърна мама.
-Мамо?-зададох един последен въпрос
-Какво?-попита ме и тя
-Благодаря ти.Ти си толкова малко време вкъщи , но сякаш знаеш историята на живота ми.Сякаш е твоя собствена.Ти ме разбираш толкова добре , мамо.Благодаря ти , за всичко това-казах.
Мама , не каза нищо.Погледна ме , сякаш и е жал за мен и за това, което ми се случва, и ме прегърна.
И ето един съвет от мен : Майките са ПЪРВИТЕ ви най-добри приятелки.Споделяйте всичко с тях , защото един ден няма да имате такава възможност!