Джехьон и Тейонг развеждаха гаджетата си из цялото училище. Това място бе повече от възхитително за другите двама.
Толкова скъпо и изискано място преди не бяха виждали.
-Е, момчета, това е нашто скромно училище.-каза Джехьон, поглеждайки към другите двама.-Дано не ви се стори скучно.
-Джехьон, ти на това му викаш скромно?!-попита изумено чернокосия.-Мисля,че когато се видяхме за първи път ти видя нашето училище. Ако го сравниш с това...
-Дойонг, в грешка си. Това не може да се сравни,защото това изобщо не е училище, това е дворец!-почти извика японеца, при което червенокосия побърза да сложи ръката си върху устата му.
-Миличък,обичам те, но може ли да не викаш? Не искам всички учители да разбират,че сме вкарали външни ученици тук.-каза Тейонг, оглеждайки се наоколо.
-Е, какво от това! Всички са свикнали с това, все пак не ние за първи път и то особено на вашия род.-отвърна Дже, усмихвайки.
-Това,че Тен не спира да вкарва тъпото си шимпанзе тук не означава,че трябва да замесваш целият ми род!-отвърна ядосано червенокосия, гледайки злобно към приятеля си.
Докато брюнета и червенокосия се караха, Юта и Дойонг продължаваха да оглеждат това място, което другите му викаха училище.
-Донс, това място е страхотно! Представяш ли си какво би било ако и ние учихме тук?
-Щеше да бъде невероятно, ние двамата и онези глупчовци, които се карат.-каза Дойонг, размивайки себе си и приятеля си.-Но това не е нашето място,Юта. Тук е за хора много по-различни от нас, хора като тях.-чернокосия поглед към гаджето си, което веднага усети погледа на другия върху себе си и спря да се кара с Тейонг.
Джехьон започна да се приближава до Донс, усмихвайки му се. Вече до него, той го прегърна и целуна. След което се загледа в очите му.
-За какво си говорехте, докато ние обсъждахме рода на Тейонг?-попита Дже сладкото си гадже.
-Обсъждахме? Това си беше чист според и не обсъждахме само моят род ами и твоя. Понеже и Кун не спира да води Сиченг тук.-заяде се червенокосия, отивайки към Юта и преплетени ръцете им.
-Кун не го зачитам вече за член на моето семейство!
-Заради гонката в онзи паркинг ли? - попита Дойонг, карайки Тейонг и Юта да се зачудят, а Джехьон да си сложи ръката на лицето.
-Каква гонка? - попита русокосия, а бръщайки се към Донс.
Дойонг тъкмо щеше да започне да разказва за случилото се на паркинга на скъпата гарелия, но кестенявокосия му запуши устата, слагайки си ръка на устата му. Чернокосия погледна объркано към момчето до него.
-Нека не споменаваме за този ден.-Дойонг кимна и брюнета махна ръката си от устата му.
-И защо да не ни разкажете какво се е случило?-полюбопитства Те, а Джехьон го хвана за ръката, започвайки да го дърпа на някъде.-Хей, защо ме дърпаш?!
-Часът ни ще почне. Чао, момчета, ще се видим след малко!-отвърна Дже и със свободната си ръка помаха на другите за чао.
Червенокосото момче нямаше възможност да им каже чао, защото брюнета започна да го дърпа по силно и скоро те двамата изчезнаха от полезрението на гаджетата си.
°•°•°•°•°•°•°•°•°
Бяха минали двадесет минути от както Джехьон и Тейонг бяха влезли в час, а другите двама обикаляха двора на така нареченото "училище".
-Този двор е огромен!-възкликна Дойонг, а русокосия кимна съгласявайки се с него.-Не мога да си се предатавя да трябва да правя обиколки на това място!
-Ако бяхме с нашия учител тук, поне пет обиколки трябваше да му направим. А нормативите щяха да са направо убиствени!-оплака се другото момче.
-Ох, не ми говори за тях!-каза чернокосия и седна на някакви пейки в близост до тях.-Още си спомням студеният му поглед върху мен!-започна да драматизира той, а Юта извъртя очи.
-Студен, не мисля. Но твърд, да!-отвърна му Накамото и седна на пейката до приятеля си.-Колко минути остават до края на часа им?
-Още петнайсет минути.-погледна часовника си Донс, след което въздъхна.
Искаше му се Джехьон и Тейонг да свършат по-бързо глупавия си час. Толкова много искаше в момента да е в прегрътките на Джехьон, да го целува и да му се лигави.
-Оф, липсва ми, Дже!-измрънка чернокоското, стряскайки Накамото, който се бе загледал в някакво момче, което влизаше в училището.-Какво гледаш?
Русокосия отново погледна към посоката където беше онова момче, но него го нямаше.
-Нищо.-отговори японеца.
°•°•°•°•°•°•°•°
-
Свърши се! Най-накрая ще съм до Дойонги!-почти извика брюнета, а Тейонг го изгледа скептично.
През целия час Джехьон надуваше главата на червенокосия с приказки колко много му липсва Дойонг и с това колко красив е бил чернокосия,когато са ги взели от тяхното училище. На Тейонг му се струваше,че вместо в час по Биология бе в час по Дойонглогия или час, в който се изучаваше връзката на кестенявокосия и чернокосия. Толкова бе запознат с връзката им в момента,че имаше чувството че ако имаше тест по този предмет, той щеше да получи най-високата оценка в целия клас.
-Дже, моля те, нека говорим за нещо различно от До…-говореше Тейонг, но позната фигура му привлече вниманието.
Той тръгна напред към познатото лице, което влезе в един от кабинетите по химия, влизайки също вътре. Джехьон погледна объркано, заради действието на приятеля си, но го последва и също влезе вътре в стаята.
Щом Джехьон влезе веднага среща погледа си с този на момчето, което Тейонг бе видял. Не можеш да повярва, че виждаше този човек отново и то точно тук.
-Дже!-каза момчеъо усмихвайки се и запристъпа напред към Джехьон, но той единствено излезе на бегом от стаята, оставяйки двете момчета.
-Джехьон!-започна да вика червенокосия, тръгвайки след приятеля си.
Джехьон не биваше да вижда това момче. Не и сега след като беше с Дойонг. Защо изобщо бе решил да се върне отново?!
Тейонг изгуби брюнета от порезрението си и се спря на едно място, оглеждайки се из коридорите. Той се запъти към покрива, където те двамата обичаха да ходя,когато нещо ги дразни или пък са тъжни. Червенокосия отвори вратата към стълбите и започна да ги изкачва,стигайки до вратата, която водеше до покрива. Тейонг натисна леко дръжката и надникна, за да види дали предложението му бе вярно.
Червенокоското се усмихна,виждайки най-добрият си приятел да седи на мръсния под и да зяпа облаците. Той се настани до него, побутвайки го леко по рамото, за да му привлече вниманието.
-Не мога да повярвам,че след толкова много години се върна.
-Какво мислиш да правиш?-попита Те, поглеждайки към приятеля си.
-Не знам! В момента искам единствено…
-Да прегърнеш Дойонг?-прекъсна го червенокосия, подсмихвайки му се.
-Как разбра?-учуди се другото момче.
-Ох, мили ми Джехьони, аз до преди малко бях в час по Дойонглогия.
Двете момчета започнаха да се смеят, след което Те извади телефона си,обаждайки се на някой.
-Юта, може ли да дойде заедно с Дойонг при нас на покрива?
-Да,но защо на покрива?
-Защото с Джехьон искаме да погледаме малко облаците.
-Ако не искат ще дойдем след малко.-добави Дже и понечи да стане, но червенокосия го хвана за ръката, дърпайки го да седне.
-Добре,Те! След малко ще сме при вас!
-Обади ми се ако някой ти направи някакъв проблем. Чу ли?
-Добре,Те, чао! Обичам те! А и Дойонг обича Джехьон.
-И ние ви обичаме,чао!
Червенокосия затвори телефона и отново върна вниманието си към другото момче.
-Какво каза Дойонг?
-Че те обича.
-В момента се чудя дали обичам само него или има и още един човек.
°•°•°•°•°•°•°•°
Здравейте,хора!
Дано главата ви е харесала и също имам един въпрос към вас.
Някой ще ходи ли на Анифеста във Варна?
❤❤❤