Зейн: -Хехе то си е в кръвта. Добре, хайде.
Като се пребираха, Зейн реши да го попита.
Зейн: -Хей, Нейтън. Имаш ли деца?
Мъжа си наведе главата надолу и се натъжи.
Зейн: -Ако не искаш....
Нейтън: -Имах, но казах на майка му да ме напусне, че да си няма проблеми, понеже съм в мафията. Беше някаде на 1 годинка.
Прекъсна го Нейтън, а Зейн докато го слушаше, се сети за майка си, която му беше казала, че неговия баща не иска да го вижда. Защото не ги е обичал.
Нейтън: -А ти момчето ми? Имаш ли родители?
Зейн: -Имам майка, баща ми ме е оставил, като съм бил малък. Не ме е искал.
Каза той и се натъжи.
Зейн: -Но си казах, ако го видя някой ден ще го убия. Понеже ме е оставил сам.
Нейтън: -Мхм. Сигурно и моя син се чувства така. Но много съжалявах, но тогава бях глупав и млад и не знаех дали съм готов да предпазя жена си и сина си.
След още половин час те пристигнаха в скривалището. Зейн влезе в бунгалото на Ерик.
Ерик: -Здравей, братле.
Зейн: -Здрасти, по-добре ли си?
Ерик: -Щом ме гледа Сара.
Зейн: -Да тя много добре гледа. Много ѝ благодаря.
Сара стоеше и ги слушаше.
Сара: -Зейн, да ти донеса ли нещо за пиене?
Зейн: -Добре.
Тя ги остави двамата насаме.
Ерик: -Как са хората ми от мафията след случая с исценировката, че се бият.
Зейн: -Добре са, няма наранени. С Нейтън се сближихме. Дали е от липсата на баща, го чувствам много близак и той май ме харесва.
Ерик: -Незнам братле. Сигурно. Искам да разбереш кой ме е упоил със стрелата.
Зейн: -Добре ще хакнем системата на заведението и ще извлечем всичката итформация, която имат и ще видим и кой е бил в заведението.
Ерик: -Добре. Ще трябва да върнем Сара. Баща ѝ сигурно се тревожи.
Зейн: -Както решиш братле. Хм, Макс къде ли е.
Ерик: -Сигурно е в леглото на онази Натали.
Подсмихна се Ерик.
Макс: -Натали, не ме остовяй.
Натали: -Ти си убиец. Как бих те приела.
Макс: -Но и ти него обичаше и теб те е тормозил.
Натали: -Може да ме е тормозил но аз го обичах. Сега си нямам никого.
Каза тя и започна да плаче.
Макс: -Имаш мен.
Опита се да я прегърне, но тя го погледна и го прегърна. А той очакваше да го удари с поредната възглавница.
Макс: -Успокой се мила. Аз съм с теб, а и момчетата не биха ти посегнали, можеш да дойдеш с мен. Ще се запознаеш и с другите момичета.