Две седмици по-късно
За първи път от много време мога да да кажа, че съм щастлива. Никога не бих си помислила, че Мейсън може да бъде толкова мил с някой или изобщо да бъде мил.
Вече не се държи, като задник, както преди. И от две седмици сме нещо, като гаджета. Никога не бих предложила, че ще бъдем гаджета, ако някой ми го беше казал преди два месеца нямаше да му повярвам, но ето че е истина. А, преди мислех, че той е най-ужасния човек, който съм познавала, но сега не е така.
Може би, защото го опознавам повече. А, относно Нейтън. Там е сложно, дори не знам дали още сме приятели, защото той изглеждаше наранен от това, че сега съм с Мейсън, но поне се надявам да си останем приятели както той каза.
Обърнах се лице към Мейсън, който беше заспал. Днес ме беше поканил да гледаме филм у тях, но той заспа още в началото на филма, може би се дължеше на факта, че аз избрах филма. Той ме беше прегърнал и не можех много да мърдам. Затова просто седях и го гледах как спи, беше много сладък и спокоен.
Приближих се по-близо до лицето му и го целунах за кратко, той се размърда малко и отвори очите си.
-Ще се радвам, ако всеки път ме събуждаш така. - каза и се усмихна. Гласът му беше дрезгав, защото досега беше спал.
-А,ти нали искаше да гледаме филм, а заспа. И ме остави да гледам сама. - казах и се нацупих.
-Не е вярно аз гледах.
-Със затворени очи ли гледаш? - попитах с усмивка.
-Да. А и очите ми само си почиваха. - оправда се.
-Добре. За какво се разказваше филма? - попитах
-Добре...заспах. Колко си досадна. Следващия път избери интересен филм и без лигави романтични глупости, ако не искаш пак да заспя.
-Добре...мрънчо.-казах тихо
-Сега хайде да правим нещо забавно. - каза той.
-Да. Вече се сетих какво да правим. - казах
-Така ли? Какво? - попита и ръката му се спусна върху дупето ми.
-Не, не това. Нещо по-хубаво! - казах
-Какво по-хубаво има от това?
-Ще пишем домашни! - казах ентусиазирано.
-Ти се шегуваш.
-Не. И знаеш ли как ще го направим по-хубаво.
-По-хубаво може ли да стане? - попита
-Ти ще пишеш домашните, а аз ще ям пица.
-Първо няма да пиша домашни и второ не смей да ядеш пицата ми. - каза Мейсън.
-Това заплаха ли беше? - попитах и се направих на сърдита.
-Да. - каза и се приближи към мен и ме придърпа в скута си.
-И какво сега ще ме накажеш ли? - попитах и долепих устните си с неговите.
-Просиш си го. - каза и ръцете му стиснаха дупето ми и изстенах. Той ме целуна, като този път включи и езика си.
-Но наистина трябва да пиша домашни. - казах и прекъснах целувката ни.
-После ще пишеш.
-Не, няма. - казах
-Ох, добре. - каза разочарован.
-Много си сладък, когато се сърдиш. - казах и разроших косата му.
-А ти си сладка винаги. - каза Мейсън.
-Знам. - казах
След два часа вече бяхме приключили с домашните.
Можеше и по-рано да приключим, но Мейсън не спря да мрънка,но беше сладък, когато се оплакваше, че пише домашни.
-Не мога да повярвам, че ме накара да пиша домашни. - простена Мейсън.
-И аз, ти си бил умен. - казах и се престрорих на изненадана.
-Хаха, много смешно.
-Ти си умен, но аз съм по-умна.
-Разбира се.
-Утре ще дойдеш с мен до мола, защото трябва да си купя някои дрехи.
-Разбира се, после ще дойда и у вас и ще сгъна дрехите ти, като преди това ги изгладя и после ще ги подредя в гардероба ти.
-Значи ще дойдеш? - попитах
-Да.
-Добре. Сега трябва да си тръгвам става късно. - казах, но Мейсън хвана ръката ми и ме при дърпа отново към себе си.
-Значи дойде само, за да ме изтезаваш с филми и домашни? - попита
-Като цяло. - отговорих.
-Сега е мой ред да те тормозя. - каза и ме целуна за кратко.
-Много бих се радвала, но трябва да тръгвам наистина, защото майка ми ще се притесни. - казах
-Кажи й, че ще спиш при мен.
-Разбира се. Сега ще й се обадя и ще й кажа, че ще остана при гаджето, за което тя не знае. За да може да се натискаме.
-Да...идеално. Кога ще й се обадиш?
-Ти си непоправим.
-Знам. Ще останеш ли? - попита и ме прегърна.
-Добре ще остана, ако ще спреш да досаждаш. - казах и видях как се усмихва.
-Дължиш ми го. Два часа писах домашни. И също така ми изяде пицата,това е на простимо!
-Горкичкия! - казах и по галих бузата му с показалеца ми.
-Да. Освен, че ме караш да гледам глупости и да пиша домашни...ме държиш и гладен.
-Колко съм лоша само. - каза и се усмихнах.
-Определено.
-И как мога да ти се реванширам? - попитах
-Не знам. Може, ако дойдеш с мен в спалнята.
Аз не отговорих и го целунах, като ми отвърна веднага и ни поведе към стаята му. Той ме постави на леглото му и ме целуна отново.
Никога досега не се бях чувствала по този начин. Толкова спокойно, толкова щастлива с някой. Никога не съм предполага, че ще се чувствам така с някой и то с Мейсън.
Никога не съм предполага, че има такава страна. Винаги съм го мислила за грубиян, но той се оказа мил и понякога досаден, когато мрънка, като го карам да гледаме филм, но това няма значение. Важното е, че най-после се чувствам щастлива.