След като двете момчета си направиха място за терен, поставиха ръцете си на масата.
- Готов ли си? - попита Техьонг, хващайки ръката на момчето.
- Мхм. - отговори му Джънгкук и погледна към лицето му. Голяма грешка.
- На 3. 1...2...
Джънгкук не го слушаше. Отново се бе вгледал в шоколадовите му очи и не забелязваше нищо друго. Дори бе забравил, че трябва да играят.
- Победих те! Победих те даже с превързаната ръка! - изфука се русокосият и започна да подскача радостно около другия.
- Какво? Не е честно! Разсеях се! - оправда се Джънгкук, намръщвайки се.
- Да бе, сигурно така ще кажеш!
- Така е! Хайде пак! - каза чернокосият и отново сложи ръката си на масата, чакайки другото момче.
- Добре..
Техьонг отново застана на мястото си и хвана здраво ръката на другото момче.
- На 3. 1...2...3
Почти веднага след като русокосият каза 3, Джънгкук удари ръката му в масата.
- Ау! - извика Техьонг и се хвана са обинтованата ръка.
- По дяволите! Господи, какъв съм идиот! Извинявай Те, не исках да те нараня! Въобще не помислих! - започна Джънгкук и отиде до русокосият, докосвайки го леко, но той го избутва от себе си.
Идолът се отдръпна. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Разбира се, че трябваше да прецака всичко!
Докато Техьонг държеше ръката си, започна да се смее и погледна към объркания Джънгкук.
- Добър актьор съм, а? - попита момчето, засмивайки се още повече.
- Какво? Ааайш изкара ми акъла! Помислих, че ми се сърдиш! - извика му чернокоското и скръсти ръце пред гърдите си.
- Това е добре!
- Кое? Че ми изкара ангелите?
- Че реагира така, защото помисли, че ти се сърдя.
.•♫•♬• ^ .•♫•♬•
- Знаеш ли? Хубаво е! Отдавна не съм си прекарвал така добре. - призна си идолът, наблюдавайки как облаците в небето бавно се придвижват.
- И на мен ми харесва! Тук е спокойно, често идвам.
- Е...вече ще знам къде да те намеря! - усмихна се Джънгкук и погледна за кратко към русокосия.
Харесваше му всичко това. Мястото, храната и най-вече харесваше Техьонг. Не бе очаквал да намери някой като него. И то в някакво случайно кафене.
- Хей, Джънгкук? Ти какво каза, че работиш? - попита Техьонг изведнъж.
- Ами аз..
Джънгкук бе прекъснат от рингтона на големия. Той се изправи от земята, изтупа ръцете си и извади телефона от джоба си.
- Извинявай, трябва да вдигна.
- Няма проблем!
- Ало?...Сега ли?....Ох, добре! Ще дойда след малко. - Техьонг приключи разговора си и въздъхна.
- Защо всичко хубаво трябва да свършваа! - оплака се момчето и отново се тръшна на земята до Джънгкук.
- Какво има? - попита певецът, поглеждайки към голямото момче.
- Шефът ми иска да отида до кафенето.
- Оу...е върви тогава! Ще се видим друг път.
- Ти какво? Мислиш, че ще те оставя тук? - попита го Техьонг, изправяйки се от земята.
Изтупа дрехите си от тревата и от праха и подаде ръката си към идола.
- Хайде! Ще те закарам до вас.