Филмът течеше, а Юнги изглеждаше, че не му обръщаше толкова внимание, колкото на момчето до себе си, което пък беше съсредоточено във филма и се тъпчеше с пуканки.
По едно време от нищото по-малкият промърмори:
"hot af"
Юнги погледна към телевизора и видя актьора, за когото се отнасяше това, и му се стори средностатистически добре изглеждащ, но въпреки това погледна Джимин смутено.
Момчето се обърна и срещна физиономията на по-големия, изненадвайки се.
"Какво?"
"За него ли говориш?" Юнги посочи към същия актьор.
"Д-да, сладък е." отговори Джимин, поглеждайки надолу към пръстите си и се заигра с тях.
Той винаги се държеше така. Винаги ставаше срамежлив когато ставаше дума за момчета или каквото и да било свързано с тях. Винаги свеждаше глава, винаги се заиграваше с пръстите си... винаги се изчервяваше. Въпреки че отговора беше ясен, Юнги имаше нужда да го чуе от самия него и въпреки че се поколеба, той събра кураж и го попита:
"Джимин.." каза Юнги със сериозен тон.
Джимин само кимна без да вдига погледа си.
"Гей ли си?" изстреля набързо Юнги.
Джимин вече не играеше с пръстите си и лицето му вече не описваше срам... а страх. Той вдигна погледа си и се засмя неловко, почеса врата си и леко се отдръпна от Юнги, с когото бяха седнали плътно един до друг.
"Н-не, глупости. Просто той наистина е страхотен и м-му завиждам, това е. Пък и след този филм стана доста известен.." усмихна се по-малкият и погледна настрани, като избягваше очен контакт с хьонга си.
"Джимин, погледни ме." каза твърдо Юнги.
Джимин бавно обърна погледа си към него и направи фалшива усмивка, все така леко почесвайки врата си.
"Някога целувал ли си момче? Отговори ми честно." попита по-големият и се приближи до момчето, поставяйки едната си ръка на бедрото му.
"А-ами... само теб, но не беше това което изглежд-"
"Истинска целувка, Джимин. Имал ли си истинска целувка с някого?" попита отново Юнги и се приближи заплашително близо до оранжевенокосия, който можеше да усети дъха му, но не помръдна.
"Н-не" отговори плахо момчето.
"Джимин.." въздъхна по-големият.
Оранжевенокосият вдигна очите си и срещна погледа на другия, който беше.. различен. За първи път той го виждаше така. Сериозно изражение, очи, изпълнени с жажда и устни, все още зачервени от студеното време.
"Целуни ме." прошепна Юнги, приближавайки се бавно към Джимин.
Преди да осъзнае какво се случва, плътните устни на Юнги вече бяха долепени до неговите, а той стоеше с изумено изражение. Разстоянието между тях вече го нямаше. Устни до устни, тяло до тяло, преплетени пръсти.. всичко беше на мястото си и съвпадаше перфектно.
Не мина много, докато момчето не задвижи устните си в синхрон с тези на по-големия.
Целувката беше нежна, бавна и чувствена. Неудобството, което изпитваха в началото, беше изчезнало. Единственото, което се въртеше в главите им, беше човека срещу тях. Целувката ставаше все по задълбочена и страстна и не след дълго се отдръпнаха, задъхани, за да си поемат въздух, като не отделяха очите си един от друг.
Доволна усмивка се заформи на лицето на Юнги, а Джимин, чието лице беше по-червено от домат, подпря челото си на гърдите на по-големия.
"Това беш-" започна Юнги преди Джимин да го прекъсне:
"Млъкни." обади се спокойно той.
Юнги се засмя и помилва главата на оранжевенокосия, а след това постави малка целувка на нея.
"Добре, спирам." прошепна той.
Те поседяха за малко в тишината и тъмнината, като единствената светлина в цялата къща идваше от телевизора, когато на вратата се позвъни. Джимин бързо вдигна главата си и двамата изтръпнаха, като се спогледаха, изплашени. Набързо прибраха храната и изчистиха пода и масата, когато се позвъни за пореден път. Джимин каза на Юнги да отиде на горния етаж и да се скрие в неговата стая. Така и направи.
Джимин отвори вратата, където го чакаха родителите му, с леко раздразнени погледи. Той се усмихна и си съчини някаква история, че бил заспал и не бил чул звънеца, а те му повярваха.
В същото време, Юнги се беше пъхнал под бюрото на по-малкия и от няколко минути стоене краката му вече се бяха схванали. След около двадесет минути той чу отварянето на вратата на стаята и леко се подаде изпод бюрото, срещайки облекчението в очите на оранжевенокосия.
Той затвори и заключи вратата след себе си, и подаде ръка на Юнги, за да му помогне да се изправи.
"Изглежда, че ще спиш тук тази вечер." каза тихо Джимин, като нервно почеса врата си и заби погледа си в пода.
"Нали знаеш, че ако има проблем ще си тръгна. Просто ми кажи." отговори Юнги като го гледаше в очите.
Джимин поклати главата си, хвана го за ръката и каза:
"Н-не, остани.."
Юнги се усмихна и хвана ръката му, като правеше кръгови движения с палеца си на нея.
"Стана късно. Трябва да си лягаш." отвърна той.
"Не се дръж с мен като с дете." нацупи се по-малкият и дръпна ръката си.
"Не се сърди, не виждаш ли че само се бъзикам." засмя се Юнги и отново взе ръката му в своята.
"Между другото, аз къде ще спя?" попита по-големият.
"На пода." отговори му Джимин с леко ядосано изражение.
"Значии.. не искаш да спя при теб?" попита закачливо Юнги, повдигайки едната си вежда и навеждайки се към момчето.
"Не." отговори му простичко оранжевенокосият и се метна на леглото си, обръщайки гръб на хьонга си.
"Шибаняк." промърмори Юнги.
"Принцеса." отвърна му Джимин, все така лежейки с гръб към него.
Юнги се засмя и потърси из шкафовете в стаята на момчето за възглавница и одеяло, след което легна на пода, зави се и се обърна към момчето, гледайки го, докато той спеше спокойно.
...
Джимин стоеше и зяпаше стената, чудейки се дали другият вече е заспал. Беше му гузно, че го беше оставил да спи на пода, затова не след дълго се обърна към момчето, което очевидно беше заспало и леко пуфтеше.
По-малкият се почуства още по-зле от тази гледка, стана от леглото си и клекна до него, като го побутна един-два пъти.
"Юнги.." прошепна той.
"Псст Юнг-" преди да довърши, усети ръка около кръста си, която го дръпна и той падна върху другото момче, което уви и двете си ръце около тялото му и го притисна силно към себе си.
"Юнги, пусни ме и стани. Ела на леглото ми-"
"Хмм~" промърмори големият.
"Мислех, че не искаш да спя при теб.." каза през лукава усмивка той.
"Пфф просто стани." каза Джимин, като се изправи, и вдигна Юнги, хвърляйки го на леглото си.
Юнги веднага се пъхна под завивките и в момента в който Джимин легна до него, той уви ръцете си около него.
Джимин леко се усмихна и се сгуши в Юнги.
"Лека нощ, хьонг." прошепна сладко той.
"Лека нощ, принцесо." прошепна Юнги и се приближи, поставяйки малка целувка на челото му.
🌹