Розали седеше под прозореца на кухнята и слушаше разговора на родителите си. Е, по-скоро спора на родителите ѝ. Тя беше слушала хиляди спорове през живота си, които основно бяха заради това, че Розали искаше да отиде в Камелот или заради Гуиневир и Аштън.
Но този път беше много по-страшно.
- Как може да искаш дъщеря ни да отиде в Училището?!- изкрещя Моргана.- Помниш ли с нас какво стана там?
- Нищо няма да ѝ се случи - каза спокойно Артур.- Румпелщилцхен, Злата кралица, Аврора и Ела са професори там. А Директорът и Авторът няма да позволят и косъм да падне от главата ѝ.
- ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВА Е ДЪЩЕРЯ НИ! НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ ЗНАЕ!
Розали притисна краката си към гърдите си и прехапа устните си.
Цял живот майка ѝ, баща ѝ, Мерлин и Дамата от Езерото я учеха, че не трябва да казва кои са родителите ѝ. Кой знаеше какво щяха да си помислят хората за нея?
- Това значи, че съм изрод- каза веднъж Розали на майка си.
Моргана тогава се натъжи и прегърна дъщеря си. След онзи случай те никога повече не заговориха за това.
- Артур, моля те... не я пращай там- каза след две или три минути Моргана.- Тя е моя дъщеря...
- Както е и моя- отвърна кралят.- Знам, че не искаш да я оставяш, но Розали има нужда от свобода. Свобода, която не може да получи, ако цял живот стои в Авалон. И аз обичам дъщеря ни. И мен ме е грижа за нея. Но тя иска свобода. Това е единствения начин.
- Искаш да кажеш, че имам още два месеца с дъщеря си- прошепна Моргана.- Добре. Но, ако дори един косъм падне от главата на дъщеря ни, тя се връща тук.
- Дадено- отвърна уверено Артур, въпреки че Розали знаеше, че лъже.
- А какво ще правим с Аштън?
- Той е мамино синче. Ако иска някой да му е приятел, първо ще се допита до Гуиневир. А се съмнявам, че Гуиневир ще му позволи да има приятелка, която прилича на мен и теб. Помниш ли колко ни ревнуваше в училище?
Артур и Моргана се засмяха, спомнили си ученическите си години.
- Да, тя уж харесваше Ланселот, но те ревнуваше от мен- каза Моргана и се усмихна на съпруга си.- Помниш ли онзи път, когато...
Розали се умори да слуша и се промъкна към конюшнята, където прекара остатъка от деня, грижейки се за бялата си кобила Амара. Но колкото и да се опитваше да забрави всичко свързано с Училището, скоро в нейния ум изникна един едничък въпрос:
"Защо изрод, като мен, е поканен като принцеса в Училището за Приказни герои?"
А по същото време много, много далече Авторът тъкмо приключваше рисунката на Розали и конюшнята и продължи да пише приказката си с думите:
По същото време на десетки километри от Авалон, едно момче също получи писмото си за Училището за приказни герои...