Пристигнах на мястото, където се разбрахме да се срещнем с Крейг. Не разбрах, защо беше избрал парка в градчето близо до кампуса. Настаних се на пейката, която той ми каза,само оставаше да се появи. Погледът ми се заби върху едно тричленно семейство, което радостно се разхождаше в парка.
- Родителите ти, ти липсват ?- гласът му ме накара да подскоча. Той знае за случилото се с родителите ми? Ама, разбира се.
- Защо по дяволите не ми каза , че Джема има брат?- бях бясна от този факт , който Крейг скри.
- По – спокойно.- гласът му бе видимо спокоен. Какво става тук? Той никога не се е държал мило с мен.
- Задачата ти е да следиш Джема , а не Харолд.- завъртях очи на изказването му.
- Знам, но до преди няколко дни нещата се усложниха.- почувствах се виновно, защото бях развалиха прикритието си още първият ден.
- Наясно съм с това.- изненадах се от отговора му.
- От къде знаеш?- как от къде.... студентите Скай...студентите.
- След като спретна малък номер на Харолд, той ми се обади да потърся информация за теб .- защо пък му трябва да знае нещо за мен ?
- Мисли си , че съм любовница на баща му.- едвам не се задавих докато изричах тази безумна мисъл на Харолд.
- Това пък от къде се взе?- Крейг бе толкова изненадан , колкото мен когато чух.
- Явно има доста развинтено въображение.- повдигнах рамене.
- Той не трябва да разбира защо си там.- Крейг си позволи леко да ми повиши тон.
- Ти се шегуваш.- последвах примера му и леко го навиках. Бях наясно,че Харолд не трябва да разбере защо съм там.
- Нека се успокоим. Ако продължим да си викаме , няма да решим проблема.- много умно от твоя страна Крейг...много умно.
- Добре.- той видимо се изненада от отговора ми.
- Късметът е на наша страна. Смятах довечера да му се обадя и да му разкажа историята,която скалъпих за теб. Но сега имам няколко нови идеи. Или да те представя,че наистина си любовница на господин Стайлс или да имаш честа да си моя дъщеря.- да съм била имала честа да бъда него дъщеря...той сериозно ли?
- Вторият вариант ми харесва повече. Въпросът е дали ще ти повярва?- нямах намерение да следя Джема и да внимавам да не се натъкна на Харолд..отново.
- Скоро ще разберем. Очаквай имейл с подробностите около историята ни.- интересен факт...той продължава да се държи добре с мен.
- Добре.
- Нещо друго да имаш да ми кажеш?- явно очакваше да му кажа , за още една моя издънка, но всичко до тук бе достатъчно.
- Ноуп.- този колеж не ми се отразява добре.
- А,и спри да привличаш вниманието върху себе си.- знаех, че е бесен за последните случки около мен , но нямаше какво да направя.Те просто се случиха.
- Опитвам се.- той се изсмя на изказването ми.
- Не се опитвай. Ами го направи.- това бяха последните думи на Крейг. След което той стана от пейката и се отдалечи от мен по най – бързия начин.
Вечерта получих имейл който гласеше следното:
Част от писмото към Харолд Стайлс:
Скай Харпър Тачър е моя дъщеря. Не сметнах за нужно да я запозная с теб и Джема по простата причина, че разбрах за нея преди една година. Майка й я бе крила от мен цели 17 години, докато тя не ме намери на една от сбирките на мото клуба в който членувам. Мисля,че тази информация ще задоволи любопитството ти.
Нужната информация която трябва да знаеш ако Харолд те пита:
Майка ти е заминала за САЩ , докато е била бременна с теб. Живяла си там почти 15 години , докато тя не е решила да се върнете обратно в Лондон преди три години. Тя не ти е разказвала кой е баща ти. Но една вечер си тършувала из нещата й и си намерила наша обща снимка, зад която е написано моето име. Без нейно знание си започнала да ме търсиш и преди една година, случайно си попаднала на мен на една от сбирките в крайните квартали на Лондон на мото клуба в който съм член. Ако се наложи, ще изпратя снимка на леля ти , за да я представя като твоя майка.Но само в краен случай. Ще уведомя господин Стайлс за наложите се промени в плана. Ще се свържа с теб, в случай ако има проблем с измислената ни кръвна връзка.
Изтръпнах , щом прочетох , че Крейг при необходимост ще изпрати снимка на леля , ако Харолд не повярва на историята и иска доказателства. Боже къде се закопах..буквално.
- Скай ! Добре ли си ? – гласът на Джослин ме отдели от мислите ми.
- Мисля , че да .- кого се опитвам да залъжа....?
- Бяла си като платно.Какво има? – и да искам не мога да ти кажа...имам нужда да споделя с някого....но как да обясня цялата ситуация.
- Знаеш ли какво ? Имам нужда от замразен корт.- възнамерявах да бомбардирам тялото си с въглехидрати,за да се успокоя поне малко.
- Повечето момичета ядът само въздух , така че надали ще можем да намерим нещо сладко.- почти всички тук бяха на диети, за които дори не бях си помисля , че могат да съществуват.
- Може да отскочим до града за малко замразен йогурт?- прекрасна комбинация: далеч от къщата и замразен йогурт.
- Часът е почти 10 вечерта.- изненадах се на реакцията й. Всеки нормален студент би се зарадвал на среднощна разходка, далеч от кампуса.
- Имаме кола, а и една вечерна разходка няма да ни се отрази зле. Ако те е страх или не ти се идва с мен няма проблем.- станах от леглото си и взех ключовете и документите си.
- Смяташ да излезеш по спортен екип?- не разбирах държанието й.
- Какво ми има? Мисля,че изглеждам добре!- тя се насочи до гардероба ми и започна да рови в него, докато не извади чифт дънки, бяла тениска и черно кожено яке.
- Облечи си това. Все пак ще ходим до града. Няма как да те оставя да излезеш с този вид.- нямах желание да протестирам, просто се съгласих и се преоблякох.
........................................
- Кой по дяволите прави парти по средата на седмицата?- бях бясна от факта ,че благодарение на импровизираното им парти, местната полиция бе отцепила района и сега никой не можеше да влезе , камоли да излезе от кампуса.
- Гениалният ми брат и другите идиоти.- Джема се присъедини към нас .
- Какво се е случило , че са викнали ченгетата?- Джослин продължаваше да следи внимателно всяко движение около нас.
- Някой е уведомил полицията, че се продава нелегално трева.- Джема се изненада от наближаващата фигура на Харолд.
- Добре ли си Хаза?- гласът й излъчваше притеснение. Той дори не отрази въпросът й. Доближи се до мен, хвана ме за ръката и ме дръпна настрани.
- Стой далече от мен и Джема. Ти си виновна за това.- гласът му излъчваше омраза.
- Нямам нищо общо с ..- дори не осъзнавах какво се случва.
- Не си прави труда. Просто стой далеч от нас. Това,че си дъщеря на Крейг не означава,че трябва да говориш с нас.- отдалечи се от мен, хвана Джема за ръката и я задърпа към къщата на братството.
- Какво се случи току-що? Кой е Крейг ?- не очаквах точно такава реакция. Как може да си мисли,че аз имам нещо общо с нелегалното продаване на трева?
......................................
Вече 10-ти ден Харолд ме игнорира напълно,но така можех да си върша работата по-лесно. Наложи се да проведа разговор с Джема в който и обясних,че Крейг ми е баща и въпросите свързани по тази тема. Украсих малко историята,че в началото той не е бил много очарован,че има дъщеря и сега отношенията ни са малко сложни за обяснение. Отношенията ни не се бяха променили заради драматичното държание на Стайлс и тя продължи да се държи нормално както преди.
Мразех да ходя на лекции, особено на тези по Средновековна литература. Преминах през всички фази на скука: от драскане върху листовете до харесване на снимки на хора, които не харесвах. Усетих внезапно движение около себе си , огледах се и видях, че всички се бяха насочили към изхода на аудиторията. Супер , край на това средновековно мъчение за днес. Последвах примера на всички в залата и греда...задръстване в университета. Страхотно. Трябваше да направя всичко възможно, за да не бъда стъпкана. Докато се опитвах да оживея по някакъв начин , някой ме издърпа в страни от тълпата.
- Стайлс!- бях изненадана да го видя.