- Хьонг, недей! - извика русото момче, но брат му беше непреклонен.
- Казах ти какво ще стане, ако ми се пречкаш - процеди Мунбин през зъби, влачейки го за ръката по коридора.
- Пусни ме! - изхленчи Джено, тъй като той го стискаше наистина здраво.
Бин продължи напред, без да обръща внимание на молбите му, сякаш изобщо не му пукаше, че го боли.
Джено беше паникьосан. Брат му беше разбрал, че той крие истинската същност на Спасителя и сега гнева му се усещаше от километри. Какво щеше да прави? Как щеше да помогне на Ронджун? Бе се старал толкова много да го запази в тайна, а то...
Първоначално реши, че Шинби е казала на брат им, но тя обеща да не го прави. А винаги държеше на думата си. Тогава как бе научил?
- Тук ще стоиш - нареди Мунбин и го бутна в стаята му, хващайки дръжката на вратата.
- Ще ме заключиш тук ли?! - сопна се по-малкия.
- И още как. Радвай се, че само това е наказанието ти.
- Наказанието ми?! И какво точно съм направил?!
- Предаде семейството ни - той го изрече презрително, сякаш му горчи на езика. - Знаеш, че това се наказва много по-сурово.
- Но...
- И дори не си и помисляй да излизаш през прозореца - предупреди брат му. - В противен случай, ще направя всичко възможно да убия онова момченце и да ти го доведа. Ясен ли съм?
Джено сведе глава и кимна послушно, сетне по-големия затръшна вратата и врътна ключа от външната страна.
Мамка му, мамка му!
Ами сега? Какво щеше да прави? По дяволите, беше същински слабак. Увереността му беше само в думите, на практика не можеше да стори нищо. Дори да защити човека, когото обича.
Свлече се надолу по стената и скри глава в коленете си. Мунбин бе взел и телефона му, не можеше да се обади на Ронджун и да го предупреди. Още в началото трябваше да му каже истината, още когато започна да има съмнения кой е той всъщност, трябваше да му обясни. Но не. Реши, че така ще е по-добре за него.
Сега любимият му беше в беда и вината тежеше изцяло на неговите рамене. Само Мунбин да не беше разбирал...
***
- Ще те оставям да готвиш по-често - Нана въздъхна доволно и се облегна назад в стола, потупвайки пълния си стомах.
- Няма, ще вземеш да си развалиш хубавите плочки - подигра му се Джун, който тъкмо стана, за да раздигне масата.
- Нима харесваш плочките ми? - подкачи го Джемин и се усмихна игриво.
- Не, но тогава няма да има с какво да се хвалиш.
- Почваш да ставаш жесток - оплака се той.
- То си е вродено.
Ронджун сложи всички чинии и прибори в мивката с намерението да ги измие, но другото момче го прегърна в гръб.
- Какво правиш? - изненада се той и сложи ръце върху неговите.
- Нищо. Искам да те подържа малко. Сега не можеш да се измъкнеш с извинението, че мириша.
Хуанг се засмя, но усмивката му бързо огасна, когато той започна да поставя леки целувки по врата му.
- Аромата ти ме омайва, Инджуни - каза той и тактично подпъхна ръката си под блузата му. - Ухаеш толкова... сладко...
- Нана, спри...
- Не мога - призна той и го обърна към себе си, поглеждайки го в очите. - Когато съм толкова близо до теб просто подивявам, разбираш ли? Всяка част от теб ме кара да губя разсъдъка си.
Ронджун загуби думите си някъде в опитите да измисли какво да каже и без да иска попадна в капана му.
Джемин го опря в плота, нападайки врата му. Не можеше да се насити на мекия допир на кожата му, сладкия вкус и мирис, който лъхаше от него...
- Джемин... - изпъшка Джун, когато откри слабото му място малко под ухото и засмука силно там.
Дребното момче започна да се задъхва и се хвана за раменете му. Главата му се замайваше все повече с всяка изминала секунда и краката му скоро затрепериха под грижите на инкуба.
Светлокосия го хвана от двете страни на кръста и го вдигна, карайки го да седне на плота. Отдели се от него и погледна в красивите му вече замъглени очи, усмихвайки му се топло.
- Искам те, Ронджун - каза той, но сякаш другия беше разбрал по-рано какво му се върти в ума.
- Въздействаш ли ми по някакъв начин в момента? - попита плахо той, сложил ръце около врата му.
Джемин се намираше между краката му, което го притесняваше, защото така издутината в анцуга му бе видна и не можеше да се прикрие.
- Не. Обещах, че повече няма да ти въздействам.
- Тогава... Защо те искам толкова много в момента? - чернокосия прехапа долната си устна, с което го побърка тотално.
- Не можеш ли да приемеш, че просто ти го искаш? Че сърцето ти го иска? Толкова ли е налудничаво за теб?
- Не, просто аз... Искам да го направим без някаква магия или нещо такова. - Ронджун целия се бе изчервил.
- Не се тревожи за това. Няма да използвам силата си върху теб. Обещавам ти, че ще плачеш от удоволствие, Инджуни - Нана се доближи и захапа леко мекото на ухото му.
Джун настръхна от това му действие и обви кръста му с крака, притискайки го повече към себе си.
- Ще ми позволиш ли да правя каквото искам с теб? - поиска да се увери Джемин, хващайки края на блузата му.
- Д-да - едва изрече той, потънал от срам.
Не можеше да повярва, че на своя глава тръгва да върши подобно нещо. Освен последния път, никога до сега не бе изпитвал такова силно желание за плътско удоволствие.
Високото момче пред него внимателно премахна блузата му и я остави да падне на пода, навеждайки се към млечната му кожа. Ронджун изстена тихо, когато той мина с език по зърното му и вплете пръсти в косата му здраво.
Джемин обърна доста внимание на вече втвърдената пъпка и се прехвърли на другата. Ръцете му се разхождаха свободно по голия му торс и малкото момче пъшкаше звучно при всеки слаб допир.
- Толкова си чувствителен - отбеляза той и издиша горещ въздух срещу кожата му.
Ронджун стисна очи, мъчейки се да възпре поредния стон, но не постигна нищо.
Светлокосия се дръпна леко и свали долнището му, също пращайки го зад гърба си. Мина с ръце по белите му бедра и прехапа долната си устна почти до кръв.
Беше жаден.
Беше жаден за Ронджун.
×××××××
Да, смъта пак ще е 2 глави :")
Предупреждавам, че е кинки и който не харесва подобно нещо нека просто не го чете хд
За пръв пиша такъв и съжалявам, ако съква..
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙