Всички търчаха наляво надясно. Бях притеснена. Едва преглъщах. Корема ми се беше свил на топка. Не бях яла нищо цял ден. Всяка храна която помиришех ме караше да ми се гади. Майка ми не веднъж се опита да ме накара да хапна нешо, но аз все отказвах. Днес беше сватбения ни ден. Днес щях да се венчая за един властен секс маняк. Когото, мамка му, обичах много. Три седмици по-късно коремчето ми си личеше много малко. Трябваше да се загледаш, за да го видиш, но Джеси го виждаше ясно и през тези три седмици му се радваше.
Роклята беше такава, че да накара Джеси да зяпне. Сърцевидното деколте беше цялото дантелено. Джеси обичаше дантела. Красивите елементи очертаваха страхотно фигурата и показваше малко плът. Надолу роклята продължаваше в дантела все така впита по мен. Към колената ми се разкрояваше в красив прозрачен плат. Влюбих се в тази рокля още първия момент в който я видях. Косата ми седеше пусната и накъдрена в краищата. Самата продавачка каза, че няма воал към роклята, защото щяла да наруши сиянието ѝ. И беше права. Опитахме да сложим няколко, но определено не пасваха.
— Успокой се, Дарси. Не полезно за твоето здраве и това на детето ти. — каза майка ми и аз извъртях очи.
— Притеснено ми е. — признах.
— Спокойно! Той няма да избяга. — каза тя и аз се усмихнах.
— Знам. — признах.
Не би го направил. Минахме през толкова заедно. Едва ли щеше да избяга просто така. Джеси ме увери, че ще направи всичко възможно свадбата ни да бъде колкото се може по-скоро. И си удържа на думата. Какъв е инат само.
— Дарси, завиждам ти! — появи се и Кортни с червена къса рокля. — Джеси е секси мъж, който желаят толкова жени, а ти се жениш за него. На всичкото отгоре чакаш и дете от него. — каза тя и аз се засмях. — Доказа ти, че те обича. Този шибаняк! Не мога да му простя, че те забремени. — каза тя и аз почнах да се смея.
— Ще му откъсна топките от твое име. — пошегувах се и тя се огледа, след което ми тикна чаша с шампанско в ръцете.
— Подкрепи се! Една глътка няма да ти навреди. — каза тя и аз се усмихнах.
Затова са приятелките.
— Благодаря ти! — казах и отпих от чашата.
Ах, блаженство!
В стаята влезе и Киара - организаторката. Тя беше с тъмна коса вързана на висок кок и тъмни очи. Беше с ярко червена рокля до колената и червени обувки с камъчета. Кортни веднага взе чашата от ръцете ми и двете се усмихнахме невинно.
— О, чудесно, готова си! Хайде, всеки момент ще започне. — каза тя и аз се огледах за последно.
— Добре ли съм? — попитах притеснена.
— Супер си! — казаха Киара, Кортни и майка ми в един глас.
— Хайде, баща ти те чака. — каза припряно Киара и аз кимнах.
Беше факт. Не беше сън. Щях да се омъжа за мъж който познавах от няма и три месеца. На когото носех детето му. Който беше един секс манияк и още повече, че ми беше шеф. Бях повече от щастлива. Въпреки всичко. Въпреки всичко което преживяхме. И ето ме сега - в бяла булчинска рокля готова да крача към олтара, за да се омъжа за него. За Джеси Кинг.
Баща ми хвана ръката ми и аз се усмихнах. Сърцето ми биеше лудо срещу гърдите. Имах чувството, че ще изскочи. Бях на път да сключа брак. Само на двадесет и две години. И най-накрая можех да го видя. Щом го зърнах дъха ми спря. Не веднъж го бях виждала с костюм, но сега беше различно. Той беше с черен костюм, който перфектно очертаваше добре изваяното му тяло. Косата му беше в перфектен вид. Веднага изпитах желанието да вплета пръсти в нея и да я разроша. Обожавах двудневната му брада. Имах чувството, че щях да падна. Той също не можеше да отдели поглед от мен. Сякаш и двамата бяхме хипнотизирани от другия. Баща ми подаде ръката ми на Джеси и той веднага я пое, а аз застанах пред него.
— И да я пазиш. — каза баща ми, а Джеси кимна не отделяйки поглед от мен.
— Кой ангел слезе от небето и те направи толкова непоносимо красива? — попита ме той и аз се усмихнах усещайки как се изчервявам. — Моя си! — прошепна той.
През цялото време се взирах в него. Не можех да повярвам, че най-накрая аз се омъжвам. Аз? Аз дето бях толкова дръпната от всеки? Все още бях в екстаз от Джеси. Той беше невероятно красив. Сигурна бях, че дори да беше дошъл с най-обикновени дрехи щеше да изглежда превъзходно. Той винаги изглеждаше превъзходно. Още повече когато беше гол. Дойде време и за обетите ни. Първо щях да започна аз.
— В мига в който те срещнах си глътнах граматиката. — започнах и всички се засмяха, а Джеси се усмихна попедоносно. — Ти беше съвършен. Не че и сега не си. Когато се появи в живота ми... всичко се обърна с краката нагоре. — казах и видях как попедоносната му усмивка се превърна в перверзна. — Ти беше различен. Различен от всички. Това колко добре се отнасяше към мен, колко те беше грижа за мен. Това ме накара да започна да се влюбвам в теб. И така бавно и полека, тази гадинка наречена "любов" ме обгърна. Мислех само за теб. За никой друг. Бях разсеяна, защото ума ми беше някъде загубен по теб. Влияеше ми особено. До мига в който не осъзнах, че всъщност наистина бях влюбена в теб. Много влюбена. Исках да бъда причината за твоите спокойни сънища. Причината за твоята усмивка. Причината за твоята радост. Готова съм да бъда с теб, в здраве и болест, в бедност и богатство, в щастие и нещастие. Готова съм да бъда до теб всяка минута, всяка секунда. Готова съм да ти помагам в трудни за теб моменти. Готова съм да бъда грижовна майка и съпруга. Готова съм да те напътствам към правия път. Готова съм да променя живота ти към по-добро. Да бъда причината за твоето щастие. Да те науча как да обичаш повече. Да говоря с думи нежни и да успокоявам нервите ти. И да ме вземеш с теб в нашия дом в който ще изградим здраво и щастливо семейство. — така приключих своя обет. Джеси прочисти гърлото си и проговори.
— Момента в който те срещнах исках да бъдеш само моя. На никой друг. Изпитвах тази странна... и необяснима за мен потребност. Никога до сега не бях гледал на жена по този начин, по който гледам аз на теб сега. Винаги когато те погледнех пеперудите, не само в корема ми, но и в червата ми се бунтуваха. — "както и в пениса ми" казваха очите му и аз нямаше как да не се усмихна. — Игнорирах ги. Но тези проклети същества не ме оставяха дори да спя. — каза той и всички в залата се изкикотиха. — Докато спеше гледах спокойното ти лице. Изучавах чертите ти. Слушах внимателно всяка дума излязла от устата ти. Беше и все още е нещо уникално да слушам гласа ти. Искам да бъда до теб. Във всяко отношение. Дори когато станеш "дебела" — той направи кавички с пръсти и кимна към корема ми. — Аз пак да те обичам такава каквато си. Без значение. Защото аз не те взимам заради тялото ти, а заради теб самата. Това трябва да те кара да осъзнаеш, каква всъщност част си заела в мен и моето сърце. Готов съм да убивам за теб. Обещавам да изстрая всичките безсънни нощи заедно с теб. Да ти лакирам ноктите на краката, когато не можеш да ги стигнеш. Да ти суша косата и да си играя с нея. Да ти давам всичката обич която заслужаваш. Да бъда до теб в най-тежките ти моменти, за които се надявам да не настъпват. Да ти помагам в трудни моменти. Да ти казвам всеки ден над пет пъти, че те обичам. Да ти показвам колко те желая. Да бъда твоята опора и подкрепа. Да трия сълзите ти, които се надявам никога да не видя. Да бъда твоят мъж мечта. Готов съм да направя всичко което пожелаеш, за да бъдеш щастлива и след няколко часа да те поведа през прага на нашия дом. — каза той и аз усетих сълзите в очите ми. — Недей да плачеш. — каза той.
— От радост са. — признах.
— Джеси Кинг, приемаш ли Дарси Лий за своя законна съпруга в радост и мъка, в болест и здраве, в щастие и нещастие?
— Приемам Дарси Лий, за моя законна съпруга. — каза той гледайки ме в очите с изпепеляващ от страст и любов поглед.
— Дарси Лий, приемате ли Джеси Кинг за свой законен съпруг в радост и мъка, в болест и здраве, в щастие и нещастие?
— Приемам Джеси Кинг за свой законен съпруг. — казах и се усмихнах срамежливо.
— Може да целунете булката.
— Най-накрая! — каза Джеси и веднага ме награби.
Аз веднага отвърнах на целувката му. Всички започнаха да ръкопляскат, даже някои да свирят. Аз бях повече от щастлива. Вече официално бях госпожа Кинг. Джеси ме целуваше така настоятелно, сякаш не ме беше целувал цяла вечност. Аз веднага прокарах пръстите си през косата му и той се усмихна в целувката. Целувка изпълнена с толкова любов и желание. Не можех да повярвам, че притежавам този мъж. Че е мой. Че го плених. Че го научих да обича въпреки всичко.
— Толкова те обичам. — казах в целувката.
— Аз те обичам повече. — каза той отделяйки се от целувката.
Той ме вдигна внимателно и отново постави целувка по устните ми.
— Не ти ли тежа? — попитах.
— Никога няма да ми тежиш. — каза той.
Как можеше да не го обичам?
〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Джеси и Дарси се врекоха в съвместен живот. Доказаха пред всички, че могат да бъдат заедно, въпреки всичко и всички. Те не се спряха, дори когато се караха и лъгаха.
Само още една глава и епилог...
Извинявам се ако някъде има правописни грешки.
Обичкам ви!