- Е, зайо.. Сега вече ще ми кажеш ли къде отиваме?
Самолетът беше във въздуха от около 15 минути. Аз не говорех. Бях бясна на баща ми, на Тамара, на Ломбарди и на целия шибан свят, а не исках да си го изкарвам на него. Може би дори не беше добра идея да идва с мен. Да взема момчето, което едва познавах на неочаквана почивка отвъд океана.. дори не знаех дали има паспорт в себе си. Но имах нужда точно от него- от някого, който няма да ме упреква.
- Имаш ли паспорт в себе си?
- Ъъ, да. Взех го за всеки случай..
- Кастелсардо.
- Кас-какво?
- Кастелсардо. Малко градче в Сардиния. Там отиваме.
- Ахаа.. Какво каза, че работят вашите? - Картър се засмя сладко и ме погледна подозрително.
- Банково дело. Притежаваме една от най-големите италиански банки- Banca Carige.
Разбира се, банковото дело беше само прикритие, а милионите минаващи ежеседмично през системата на Carige бяха изкарани от трафик на наркотици и оръжия. Проституцията беше част от схеми, на които семейството не беше фен и за мое щастие от десетилетия бяхме оставили тази част на "приятелите" ни от клана Камора. Неаполитанците- най-жестоките сред цялата италианска мафия.
- Яко. - той сведе погледа си и отвори уста, за да каже нещо, но пак я затвори. Погледна ме в очите. - Ще ми кажеш ли какво стана?
- Нищо.
- Стига, Куини! - той стана отседалката си и дойде пред моята.- Можеш да ми се довериш.
- Аз.. - въздъхнах театрално. - Просто имах тежка седмица, окей? Скарах се с баща ми.. Имам проблеми и имам нужда от почивка. Мислех си, че това ще е добра възможност да се опознаем, ние.. Не прекарваме много време заедно и..
- Разбира се, красавице! Радвам се, че съм тук! - подигна се и нежно сля устните си с моите. Аз задълбочох целувката, а той ме вдигна на ръце така че да увия крака около кръста му. Фактът, че този самолет притежаваше спалня направи осемчасовия полет доста по-приятен.
Влажните целувки, който Картър оставяше по цялото ми тяло караха напрежението от мен да изчезне, а горещото му тяло под моето, над моето и където се сетите около моето беше като лек за душата ми.
Събудих се в прегръдките му около един час преди кацането.
- Толкова си красива докато спиш.
- Това е такова клише, Кар.. Плюс това смятам, че да зяпаш човек докато спи е психопатско. - опитах се да стана от леглото, но той ме задържа и върна обратно.
- Права си. Аз съм доста луд човек.
"По теб" - довърши той, а аз казах в един глас с него.
- Ей, голяма си кучка значи!
Аз се усмихнах чаровно, а Картър започна да ме гъделичка.
Самолетът кацна на Италианса земя в един часа през нощта местно време. Как мразя тази часова разлика...
- Е, зайо.. Какъв е планът сега?
- Сега, скъпи.. - лъскаво черно Порше паркира пред нас. - Имаме два варианта. Огромна спалня в хотел Bajaloglia с гледка към морето или сепаре в клуб Ciao Bella.
Кар уви ръката си около кръста ми.
- Май на сто процента предпочитам спалнята. - и отново ме целуна преди да се качим в колата.
* * *
Слънчевите лъчи светеха право в очите ми. Усетих целувка по челото, след това по носа и накрая по устните.
- Ммм.. Кой светна слънцето?
- Хайде, поспаланке, ставай...
Отворих едното си око, а след това и другото. Посрещнаха ме широка усмивка и сини красиви очи.
- Нее..
- Ще закусим на плажа, хайде, зайо.. ако веднага не сложиш дрехи върху това прекрасно тяло - той погали гърдите и стомаха ми нежно. - няма да излезем от тази стая целия ден.
Не че имах нещо против, но бях много гладна. Скокнах и влязох в банята. Набързо си взех душ, а когато излязох той вече не беше в апартамента. Тръгнах към телефона си, за да го потърся, но до него видях малка бележка.
" Чакам те във фоайето. Не се бави, красавице! хохо"
Малки пеперудки запърхаха в стомаха ми.
Изсуших косата си и я оставих на небрежните къдрици, в които сама се навиваше. Облякох бяла лятна къса рокля с паднали ръкави и тук там по някое червено цвете. Дори не знаех от къде имам подобна рокля, но беше подходяща за плажа. Явно когато съм казала на нона Фреа да изпрати в хотела някакъв багаж тя е решила че ще нося подобни дрехи. Ами браво на нея.
Слязох и видях Картър. Дотичах до него като малко дете и се вдигнах на пръсти за да го целуна. Той сложи красива червена магнолия в косата ми и ме хвана за ръка.
Мислите, че тази почивка е твърде романтична и сладникава? Изчакайте да чуете останалото.
След закуската се разходихме по плажа. Аз тичах боса около него. Говорехме си за всякакви неща.
- Sei bella, mi amor.. - синеокия красавец се научи и как да забива момиче на италиански.
- Ау, колко си романтичен.- запърхах с мигли като идиот. - Ако използваш това за някоя друга, ще те убия.
Целият ни ден бе изпълнен с много смях и целувки. Чувствах се толкова свободна и щастлива. Усмихвах се истински! Татко ми звъня няколко пъти, но след това се отказа. Едва ли се притесняваше, знаеше че съм добре. А може би е видял всички снимки, които аз и Кар поствахме от това прекрасно място.
Алексей ги беше видял. Получух едно "Радвам се, че се забавляваш, малы́шка!"
- Ааа, не! - Картър взе телефона от ръцете ми преди да мога да отговоря и го заключи. Не погледна екрана просто го заключи. - Не искам да виждам намръщената ти физиономия дори за секунда! - целуна челото ми.
Разхождахме се по малките италиански улички ръка за ръка докато слънцето залезе. Вечеряхме в ресторант с гледка към морето. А след това като най-сладката двойка на света ходехме по плажа.
- Я ела тук!- той се наведе и след секунда се озовах във въздуха.
- Кар пусни ме! - видях как хвърля телефоните и портфейлите ни в пясъка.
- КАРТЪР! НЕ СИ ГО И ПОМИСЛЯЙ! - Той ми се усмихна като пълен идиот и след секунда аз бях във водата последнава от него. След горещия ден водата беше все още топла.
- Тази рокля изглежда още по добре на теб, когато е мокра. - той ме вдигна във водата, аз увих крака около него и ме целуна докато останахме без въздух. - Ти си просто страхотна, Куин! Нямаш представа колко съм луд по теб!
- Ти ме караш да бъда добра, Картър!- не знам какво той разбра от това изречение. Аз знаех какво имам предвид. И имах нужда да му го кажа.
Той впи устните си в моите настоичиво. Луната се отразяваше в морската вода, докато аз отдавах тялото и мислите си на Картър.
* * *
- Зайоо, спри това, моля те!
Навън все още не беше изгряло слънцето, а телефонът ми не спираше да звъни. Протегнах се, взех го от нощното шкафче и вдигнах без да поглеждам кой е.
- Блядь, Куин! Защото, по дяволите, не си вдигаш телефона?
Куин? Алекс никога не ме наричаше Куин.. Освен ако..
Вече бях станала от леглото.
- Какво е станало Алексей?
Видях как Картър се обърна щом чу сериозния ми тон, но не разбираше нищо. Говорех на италиански.
- Куин всичко се разпада, а ти си развяваш задника по плажовете!
- Какво. Става!? - тонът ми стана по - настоятелен докато държах телефона с рамо и обувах първите дънки, които видях.
- Обадиха ми се от Москва. Изглежда, че Полицията са душели около мен отдавна, един пропуск в схемите и в момента съм пуснат за общонародно издирване. В момента, в който ме намерят ще бъда арестуван и тикнат в затвора до живот.
- Моля?! - спрях всяко мое действие, усетих как кръвта се отдръпва от лицето ми.
- Аз.. Говорих с адвокатите си, казаха че повечето протоколи за получаване на дрога и оръжия са на мое име и аз съм първият обвиняем. Старая се да запазя всичко в тайна, за да не научат всичките ми врагове.. Тогава ще стане още по-лошо. Дори на баща ти не съм казал, така че не му звъни.. Ще оправим всичко и не е нужно той да разбира за това.
- Ще те арестуват ли? -
Той помълча за секунда, а след това отговори тихо, а известна доза отчаяние в гласа:
- Просто се качи на самолета и ела Куин, моля те! - а след това връзката прекъсна.
Аз останах без да помръдвам само още секунда. След това изкарах от протмонето си десетина банкноти от по сто евро и ги оставих на масата, аз бях взела Картър и нямах представа колко пари има в себе си.
- Куин, какво става? - стреснах се, когато чух гласа му толкова близо.
- Аз.. Трябва да тръгвам. - Не го погледнах в очите, за да не виждам разочарованието, което със сигурност щях да намеря там.
- Идвам с теб.
- Не! Кар..имам семейни проблеми, моля те, трябва да отида сама. - минах покрай него, но той ме хвана за ръката и ме обърна към себе си, карайки ме да го погледна.
В сините му очи се четеше тревога.
- Пази се, Куини. - целуна ме бързо, но нежно, а след това ме пусна. - И си вземи парите!
- Не, аз не знам дали ще мога да се върна, така че ще трябва да се прибереш сам.
- Куин, прибери ги. - взе банкнотите и ги набута в ръцете ми, а аз нямах време да споря с него.
Двадесет минути по-късно вече бях на борда на излитащия самолет. Носех черен суитшър и черна тениска на Guns N' roses, които взех от Картър, защото бяха първото което хванах.
Щом самолетът излетя получих пристъп на паника. Бях отраснала с Алексей и да си го представя зад решетките, до живот, беше болезнено. Ръцете ми почнаха да се потят и ми се зави свят. Влязох в спалнята и си легнах. Не можах да заспя, но ароматът на Картър беше пропит в дрехите, които носех и аз леко по леко се успокойх. Всичко ще бъде наред. Няма да позволя Алекс да отиде в затвора, татко също. Ще оправим нещата.
Щом единствената стюардеса на борда дойде да ме осведоми, че след десет минути кацаме, тялото ми отново се скова.
На летището ме чакаше кола, която ме откара право в дома на Алекс.
Влязох през вратата. Всичко беше тихо и тъмно.
- Алекс?
- Малы́шка, най-после! Ела! - гласът му се чуваше от кухнята. Прекалено весел за ситуацията, ако питате мен, но тръгнах натам.
Щом стигнах, думите не стигат да опиша как се почувствах.
На масата бяха подредени безброй различни блюда. Имаше вино и свещи горяха в красиви цветове.
- Алекс, какво..-той дойде до мен и ме придърпа в силна, дори прекалено силна прегръдка.
- Съжалявам. - прошепна в косата ми, а след това я целуна.
- За какво съжаляваш, Алекс?
- Хайде да хапнем?
- Алекс, не мисля, че ситуацията е подходяща..
- Но аз сготвих. - не разбрах защо се държи така и какво се случва.
- Алекс..
- Няма никава полиция.
- Какво?
- Няма. Аз.. Не ме грози опасност от арест и никой не е душил около мен. Аз, просто не издъждах, малы́шка. Не издържах, окей?
- Какво направи, Алексей! - гласът ми звучеше тихо, а гневът в мен закипя.
- Съжалявам, Куини, но не можех повече да гледам снимките ти и как си щастлива.. Без мен.
Аз се приближих до него. Още една крачка и му ударих силен шамар. Ръката ми се отбеляза на бузата му, а звукът от удара отекна в помещението. Усетих как от очите ми закапват сълзи.
- Мамка му, Алексей! Защо? Защо би ми причинил нещо подобно? Мислех, че ще те арестуват, по дяволите..мислех, че никога повече няма да мога да те видя, без полицаи да гледат всяко наше движение. Мислех, че ще те изгубя.
Виках, но звучах повече безпомощна, отколкото ядосана. А бях ядосана, но някакси бях и щастлива, че всичко е наред. Алексей дойде и ме прегърна, а аз продължих да викам и да удрям гърдите му, докато не спря виковете ми с целувка.
- Моля те, позволи ми да сваля неговите дрехи от теб. Позволи ми да изтрия всяка една негова следа от тялото ти. Моля те, Куин!
Устните му отидоха на ключицата ми, докато сваляше суитшъра от мен. Не ми позволяваше да мисля трезво, а сега повече от всичко исках точно това.
- Ти си луд, болен. - думите ми бяха съпроводени с тих стон.
- Ти ме правиш такъв, Куин! Само ти! - ръцете му вече се местеха по тялото ми и той бързо се отърва и от тениската.
Целуна мястото, където биеше сърцето ми.
- Обещай ми, че никога няма да ходиш никъде.
Той спря всичките си действия и сивите му очи се впиха в моите. Сега бяха тъмни като разтопено олово.
- Никога няма да те изоставя, Куин!- каза той на руски, и аз знаех, че когато думите идват от сърцето му машинално ги изговаря на своя език.
Вдигна ме на ръце и ме понесе към спалнята, а езиците ни се преплитаха в сладки целувки. Аз не се противих, защото точно това беше нещото, от което имах нужда.
Той беше нещото, от което имах нужда, за да се почувствам отново себе си.