Телата на двамата ни героя се движеха в синхрон. Устните им не се отделяха една от друга. Езиците им се преплитаха, не искайки да се пуснат. Чаньол се тласкаше бързо в дупката на ангела, а стенанията и на двамата огласяха цялата къща.
Допир, стенание, тласък, целувка. Ударите на кожа в кожа също не оставаха по-назад.
Всичко беше прекрасно, докато и двамата без да искат не разкриха какви всъщност са.
Ореола се показа и светна над главата на Бекхьон, а очите на Чаньол станаха кърваво червени, опашката му показвайки се наяве.
И двамата се гледаха потресено, но Чаньол не спря да се тласка в ангела, който крещеше от удоволствие. Единственото нещо, по-различно от стенанията, бяха думите на Парк, които се забиха в главата на Бек.
Няма да те оставя, какъвто и да си... - шепнеше демона.
Сърцата им биеха силно, сякаш всеки момент щяха да изскочат от гръдния им кош. Пеперудите в стомасите им беснееха, нямайки намерение да спрат.
♥♥♥
Часът бе 23:59. Една минута ги делеше от съдбата им. Да изгорят и да станат на пепел, умирайки или да живеят още дълги години, но заедно.
Двамата свършиха мощно. Бьон на корема си, а Парк надълбоко в него.
Ще бъдеш ли мой? - изстреля набързо Чаньол, задъхан и потен.
Да... Ще бъда.- прошепна Бек и двамата сляха устните си отново.
Секунди след това часовника удари полунощ и двамата легнаха един до друг.
Успяха. Само ако бяха закъснели още малко, сега щяха да са на прах.
Край.
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Първоначално мислех последната глава да е смут, но си казах "Защо пък във всяка една книга трябва да има смут?" и така реших да напиша това, вместо секс сцена.
Надявам се да няма сърдити, това си е мое решение все пак. Ако искате смут, можете да намерите в толкова много книги, а и може да погледнете шитавата ми книга със смутове.
Това е от мен.
Надявам се тази кратка история да ви е харесала.