За толкова време как не разбра, че съм дъщеричката на мама и тати?? Слушам ги, като ми дават съвети също ги слушам, като ми говорят за мое добро отново ги слушам... Приеми го просто. Не съм теб. Не съм длъжна и да ставам теб. Нали? Нали!
Това, че да си "син" е три пъти по-различно от това да си "дъщеря" го осъзнавам много добре, но не знам ти осъзнаваш ли го. Осъзнаваш ли го?
Защо не искам да гледаме филми заедно ли? Не знам за теб, но аз оценявам филмовото изкуство и когато нещо привлече вниманието ми, не обичам да ме разсейват. Защо, по дяволите, някой ще си пусне интересен филм и ще го прекъсне, за да прави каквото и да било и няма дори да го догледа после?? Аз ли съм сбъркана? Има ли и други сбъркани като мен? Не знам, ама не обичам точно в средата на филма да започнеш да ме обарваш и да искаш своето. Не е окей. Не ми харесва. Съобрази се веднъж с мен. Ще се съобразиш ли?
"Как може да се прибираш, а да не оставаш тук".... Ах, любимо мое... Е какво да направя, че съм от друг град? Да загърбя семейството си, за да стоя в този кошмар още два дни? Обичам да се прибирам, обичам да стоя вкъщи, обичам да знам, че мама е до мен. Детинско, а? Така е. Ама аз съм си дете, нали? Момиченцето на мама и тати...
Не му давай да ти казва какво да правиш, как да го правиш. Имай мнение. Отстоявай го. Дръж на него. Не отстъпвай. Бъди силна. Ако иска от теб да правиш компромиси, недей. Прави ги само и единствено, когато ти смяташ за добре. Той има свое си мнение, но това не означава, че ти си длъжна да се съобразяваш с него. Както той с теб, така и ти с него. Точка.